Градове и пуеблоси: в търсене на автентичната Америка

(раздвижена музика) Тук сме в Центъра за история на Колорадо и гледаме картина от колекцията на Музея за изкуство на Денвър, от художник на име Ърнест Мартин Хенингс, наречена "Лов на зайци", някъде от 1925 г. Въпреки че се казва "Лов на зайци", всъщност не виждаме лов на зайци. Виждаме успешните резултати от лова на зайци. Но изглежда сякаш Хенингс е по-малко заинтересован от резултата и повече от участниците в него. Фигурата на седлото има излъчване на предводител, по същество заради размера на мястото, което заема. И освен това погледът му надолу към заека, всъщност е един от малкото знаци, които имаме, че има умрял заек в картината, тъй като е доста туширана. В някакъв смисъл темата въобще не изглежда да е заека, а по-скоро цвета и светлината. Светлината със сигурност е една от главните причини защо група от основно европейско-американски артисти се е преместила от Чикаго и Ню Йорк след обучение в Мюнхен и Париж, в съвсем малкото градче Таос в Ню Мексико. Таос се намира на около 2000 метра надморска височина на високо пустинно плато, заобиколено от зашеметяващи планини. Един от първите артисти ,отишъл в Таос, бил Шарп през 1893 г. Но минало време до 1915 г. , когато в Таос се образувало общество от художници. Също и туристическата индустрия избуяла в началото на XX в. благодарение на разрастването на железниците и рекламните материали, много от които били създадени от художници като тези. Имало силно притегляне към американския запад и югозапад с цел почивка и забавление. И все още има. И тези художници търсели нещо, което се усещало изконно американско. Това били художници с академично образование, които търсели теми, които смятали за несъмнено нови и несъмнено американски. Това били пейзажите, но също и тамошната култура, която индианците пуебло от Таос, а също и испаноговорящите хора, живеещи в района, имали от много години. Често, когато помисля за картините, изобразяващи Американския Запад, се сещам за каубои и индианци, изобразяващи напрежението между тези две групи. Изкуството на Американския Запад често е нарочвано за документално, а всъщност то било полет на артистичното въображение. Хенингс не е заинтересован да облича образите си в остаряло облекло или традиционни одежди, а по-скоро е заинтригуван от ежедневното. Виждаме фигурата на седлото в тенис пуловер и спортен панталон. Но дългата му коса е сплетена и увита с плат, а мокасините му всъщност са шайенски. Разбираме го от дизайна на елементите. Те били редовно търгувани между племената. Шайените били известни с мокасините си. И вместо да виждаш напрежение между културите, а това тук е много след индианските войни, виждаш чудесен коментар на културно взаимодействие, увековечен чрез облеклото. И е толкова хубаво да не виждаш образ, който е вкаран в стереотип по отношение на облеклото. Все пак има и нещо романтизирано тук, но в същото време те се намират в модерния свят. Не са пренесени в далечно, екзотично минало. Те са вкоренени в този определен климат, в този определен сезон и в заниманията на всекидневния и живот, и носят съответното облекло, което включва по-традиционни покривала като това, което виждаш на фигурата на преден план. Когато художниците дошли от Чикаго, те търсели нещо, което е автентично американско. Нещо свързано повече със земята, в контраст със засиленото градско развитие, което се случвало в края на XIX и в началото на XX век. Автентичният американец бил определян в контраст с градската индустриалност. Отчасти заради това тази работа може да се приеме като романтизирана. Смятам, че би било пропуск да не се замислим и за историята на пуеблосите. И историята на американското правителство, което било активно замесено във военни кампании срещу коренното население на Америка векове наред. Народите пуебло от Таос изглежда били докоснати в по-малка степен от модерното общество, защото запазили традиционните си местообитания от векове. И всъщност испанците били тези, които причинили най-много вреда на пуеблосите от Таос, векове преди това. Така колониалната им история има много по-дълбоки корени. Индианските войни, които познаваме, били онези, водени в територията на команчите в Тексас и по протежение на север, до канадската граница. В този район, въпреки че не бил съвсем незасегнат, това имало малко по-различно отражение върху историята. Понеже тези хора не били натикани в резервати както останалите. Нека се върнем към самата картина. На пръв поглед тя прави впечатление с красивото си цялостно внушение. Цвета на туниката, заглаждането на задния план заради бурята и като следствие – яркостта на светлината на преден план. И тези чудесни светлосенки, които Хенингс е подсилил с лилави и зелени тонове. Виждаме, че Хенингс е прикрил предните крака на коня и той не е съвсем различим. Долната част на задните му крака е скрита в растителността. Забелязвам, че дори е изрязал муцуната с пресичането ѝ с фигурата на преден план. Идеята е да се улови момент, включващ незавършеността на формата, както всъщност бихме видели нещо, ако просто минавахме. Той се смятал за академично образован, а тук определено виждаме, че личният му стил е повлиян от изкуството, което е наблюдавал в Европа. Тази работа се усеща и изглежда доста модерна. И смятам, че по този начин той дава представа на хората, които са нямали възможност да посетят американския югозапад, какво е преживяването на един художник на това място. (раздвижена музика)