Съдбата на забележителностите: Пен Стейшън, Гранд Сентръл и архитектурното наследство на Ню Йорк

– Намираме се на гара Пенсилвания, в сърцето на Манхатън, под Медисън Скуеър Гардън. – Пен Стейшън (названието на гарата) заема цяла пресечка, от 31-ва до 33-та улица, от седмо до осмо авеню. Когато била открита през 1910 г., можело да се влезе в сградата от всяка от тези улици, но повечето хора навлизали от седмо авеню и преминавали по голям коридор, които по средата бил пресечен от голяма зала, която доста приличала на Баните на Каракала от Древен Рим. – Това е момент от последните години на стила Бозар, който бил стил, черпещ вдъхновение от класицизма, ренесансовия стил и бароковия стил. – Когато минеш през тази чакалня и вървиш към влаковите релси, навлизаш в голямо преддверие от стъкло и железни елементи. Залата на гарата е изградена в стила на големите европейски железопътни гари от 19-и век. – Ключовият проблем за повечето хора бил мащабът на тези пространства. Не забравяй, че преди Втората световна война това бил главният начин на придвижване от едно място на друго за американците, но от началото на 50-те американците започнали да пътуват по въздух, започнали да използват междущатските магистрали и, в крайна сметка, се продавали по-малко места във влаковете. – Управителите на железницата осъзнали, че едно от най-големите им предимства било недвижимото имущество в центъра на Манхатън. – Пространството над релсите. – И от железницата решили да разрушат Пен Стейшън, запазвайки релсите под земята и изграждайки нова Пен Стейшън под офис кулите на Медисън Скуеър Гардън. – Повечето хора смятали, че така железницата ще остане в експлоатация, но онова, което пренебрегнали, била загубата на една незабравима сграда. – Имало протести – архитекти и активисти сред гражданите искали управителите на железницата да променят решението си и да запазят сградата. – Но било твърде късно. Били предприети твърде много стъпки и дългът бил толкова голям, че всичко било необратимо. – И сградата била разрушена. – Били нужни две години да бъде разрушена. – И била заменена от нова сграда, която сега нюйоркчани мразят. – Това е подземна сграда. Там е тъмно, няма прозорци, пак си върши работата, пак е най-натоварената железопътна гара в САЩ, но не е сграда, в която ще заведеш туристи. – Идеята, че градската управа има правото да направи частни сгради обекти-забележителности е радикална идея и през 19-и век в САЩ не съществува възможността да се налагат регулации на частни имоти. – В Ню Йорк винаги са поставяли растежа на първо място. Изглеждало им е че новото винаги е по-добро. – Като резултат сме загубили много важни забележителности. Федералната зала, първото седалище на правителството, мястото, където Джордж Вашингтон встъпил в длъжност, си е отишло. Но малко по-малко, през 19-и век и с навлизането на 20-и век, настъпвала промяна. През 1965 г. в Ню Йорк влязъл в сила закон, според който градските власти имали правото да запазят архитектурното му наследство. – Властите в Ню Йорк взимали пример от Ню Орлеънс, където били предприети стъпки в защита на френския квартал през 30-те. – Пен Стейшън била разрушена. Комисията за запазване забележителностите на Ню Йорк била създадена, но все още не била влязла в действие. – Може и да има закон, но той трябва да бъде интерпретиран и приведен в действие, а трябва също да избереш кои сгради трябва да са защитени от него. – Нека отидем към другата голяма железопътна гара в Ню Йорк. Гранд Сентръл. – Тук законът бил подложен на проверка. – Пристигнахме в Гранд Сентръл. Той има огромна фасада, която, като Пен Стейшън, черпи вдъхновение от историята на архитектурата, но в този случай прилича на великолепна древноримска триумфална арка, а мащабът на сградата ни дава представа как би изглеждала Пен Стейшън. – Вместо да имаме гара, която заема една пряка, тук е налице по-малък размер, а релсите са на две нива. – Това станало възможно, понеже гарата била проектирана така, че да може да оперира с електрицифирани релси, докато по-старите технологии на парните влакове изисквали огромни отворени зали, в които можели да се изпускат парата и пушекът. Но към средата на 20-и век Централната железница на Ню Йорк, която контролирала гарата Гранд Сентръл ставала жертва на същите промени в икономиката, които предхождали разрушението на Пен Стейшън. Железницата решила да построи небостъргач, включвайки план небостъргачът да бъде поставен пред терминала и план небостъргачът да бъде поставен върху терминала. – Но тези планове трябвало да бъдат одобрени от Комисията по забележителностите на Ню Йорк, която била определила сградата като забележителност. – В крайна сметка комисията по забележителностите отхвърлила и двата плана. – Когато Пен Стейшън била загубена, нямало законови средства, които да могат да защитят сградата, но в този случай Комисията по запазване на забележителностите на Ню Йорк можела да защити тази сграда и имала властта да определи какви промени биха били подходящи. – Без никакви изненади, собственикът на земята не бил съгласен с решението на комисията и повдигнал дело срещу нея, като в крайна сметка то се озовало във Върховния съд на САЩ. – Било трудно да се определи изходът на делото. Големи групи хора дошли от Ню Йорк, за да са на изслушването. – В крайна сметка, Върховният съд решил, че администрацията на Ню Йорк имала правото да налага закони, които определят дали интересите на града като цяло изискват да се защитят смятани за значими архитектурни творби. – При прокарването на закона и създаването на комисията повечето хора смятали, че главната цел била да се защитят историческите сгради, да се защитят местата, където са се случили исторически събития, но ако прочетеш закона, имало много нива на въздействие. – Раздел трети от Административния кодекс на град Ню Йорк, която разглежда закона за запазване на забележителностите заявява, че това е с цел ползата на икономиката на града и да се подкрепи експлоатацията на исторически квартали, забележителности, интериорни и екстериорни такива за образованието, насладата и добруването на хората в града.