Изкуство и литература на Великобритания през Първата световна война

Със зазвучаването на изстрелите в Сараево на 28 юни 1914 г., Европа била запратена към един от най-смъртоносните конфликти, които светът е виждал. Гаврило Принцип убил австроунгарския ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му София, което отпушило дълго назряващо политическо напрежение. В настъпването на 4 август 1914 г. Централните сили (Германия, България, Австро-Унгария и Османската империя) и Антантата (Франция, Великобритания, Русия, Италия и, по-късно, Съединените щати) станали официални участници в Първата световна война.

Кризата продължила до 11 ноември 1918 г. и взела милиони животи. Фронтовете на военните действия обхванали Европа, европейски води и Близкия изток. Първата световна война, също известна като Великата война, се отличавала с „модерността“ си по множество начини. Както други войни в историята, тя провокирала огромен творчески кипеж в артисти и писатели, цивилни и военни, мъже и жени. При изучаването на исторически конфликти обикновено четем за дати и числа, но изживяната реалност на войната става много по-ярка, когато разгледаме разноликите творчески експресии, които тя е събудила. Разнородните перспективи на творчеството във Великобритания от Първата световна война ни показват, че британците не са имали едно и също изживяване на войната, било то на фронта, или у дома. Всъщност може да кажем, че британските творци и писатели са били свидетели и участници в различни войни, въпреки че в историята е записана само една. Същевременно военното изкуство е имало много цели – документиране на конфликта, отдаване на почит, призив, преразглеждане, разкриване на фактите, замъгляване на събитията или протест спрямо тях.

Пропагандните плакати често подтиквали мъжете да се запишат в армията на Великобритания, като се позовавали на идеалите за мъжественост, героизъм, гордост и лоялност. Тези широко разпространени плакати разчитали на това, че зрителят ще приеме благосклонно изображенията на здрави, безкомпромисни войници или символите на британската нация. Пропагандният плакат обикновено подканя зрителя да се идентифицира с изобразеното на него, което често е свързано с политическа, джендър и/ или социална идентификация. За да постигнат това, военните пропагандатори са замаскирали по-реалистичните аспекти на войната или военната служба.

Противоположно на тях, много творци в това военно време създали сурови, но реалистични визуални репрезентации на смъртта и разпада, които били причинени от военните действия. Например в Пътеки на славата на К. Р. У. Невинсън на преден план изпъква ироничността. Картината има заглавие, което звучи идеалистично, но потръпваме от образа на двама мъртви войници, които лежат в калта на бойното поле. Не може да се идентифицираме с тях, не може дори да определим кои са. Лицата им са замъглени, телата им се сливат с калната почва, което ни подсказва за загубата на идентичност и прахосването на кратките им животи. Кафеникавосивата почва сякаш е на път заплашително да се надигне и да погълне цялата гледка.

Творбата на Пол Наш Улица Менин от 1917 г. изобразява белгийски пейзаж, който е потънал в руини. Пред нас се издигат стволовете на мъртви дървета сред пустош, покрита с кал и застояла вода. Това зловещо, отчуждаващо място е пропито и с облаци дим, през които тук-там проникват светлина като от прожектори. Въпреки сноповете светлина, не може да видим нищо друго, освен сцената, която е непосредствено пред нас. Тук цари хаос, невъзвратима промяна и разрушение.

Литературата от Първата световна война също съдържа спектър от перспективи. Патриотичната поредица сонети „1914“ на Рупърт Брук станала широко популярна през първите години на войната. При избухването ѝ много британци били трогнати от героичните нотки на поемите, особено от „Войникът“. Лирическият герой, който е войник, уверява читателя, че смъртта му в битка ще означава, че „на чуждото поле има кътче/ което е завинаги английско“. Поемите на Брук обрисували военната служба и смъртта като пречистващи и благородни. В началото на войната, когато подобни националистически чувства били силни, много британски войници тръгвали на обучение с копие на поемите на Брук в раниците си. След годините на разрушителни загуби и липсата на ясно разрешение на наглед безкрайните битки, обаче по-голямо признание започнали да получават поетите, които изобразявали трудната реалност на войнишкото ежедневие. В своя „Химн на обречената младост“ от 1917 г. Уилфред Оуен изобразява падналите във войната войници „гинещи като добитък“. „Контраатака“ на Зигфрид Сасун от 1918 г. ни предлага поглед над ужасяващата реалност на бойното поле – „място, изгнило с мъртъвци“, – където труповете „с лица, потънали във всмукващата кал, се валят...“ Шокиращият словесен образ на Сасун напомня на ужасната гледка с мъртвите войници на Невинсън, които лежат по лице в калта.

През годините преди войната много модернисти започнали да насочват вниманието си към своите изразни средства. Писатели и автори се освободили от традиционните ограничения на формата и образността и извели на преден план самите материали на творчеството си. Те поставяли под въпрос солидността на връзката между репрезентация и значение. С творби като „Пустата земя“ на Т. С. Елиът, Въртележка на Марк Гертлър (по-горе) или Госпожа Далауей на Вирджиния Улф авторите се стремили да събуждат шок, отчуждение и провокация в аудиторията, като по този начин изследвали нови сетивни и интелектуални ефекти на изкуството и литературата.

Модернизмът започнал като движение преди войната, но огромният мащаб, бруталността и щетите от конфликта удивили много творци и писатели. Войната определено поставила край на множество социални и културни традиции, които били наследени от 19. век, и разчистила пътя за модерния, механизиран свят. Свят, в който старите експресивни форми и техники вече не изглеждали адекватни, подходящи или привлекателни.

Жените творци и писатели изиграли важна роля в документирането на цивилния и военния живот. Вера Бритън, която доброволствала като медицинска сестра, записала впечатленията си от работата и загубите в мемоара си Завет на младостта – една от автобиографичните творби от войната, които получили най-голямо признание. Жените творци документирали други реалности от цивилния живот – например тази на работничките във фабрики, които запълвали позициите, освободени от мъжете на фронта. Те били жизненоважни за военното производство.

Флора Лайън например е илюстрирала стол за жени работнички във фабрика за муниции (оръжия) в картината си Женски стол във Финикс Уъркс, Брадфорд. Може да видим изтощението на работничките. Жените изглеждат облекчени, че е дошло време за почивка за чай. Примирените им изражения и отпуснатите пози подчертават психическата и физическата умора от тази жизненоважна, но опасна дейност. Тяхното излъчване обаче също ни помага да осъзнаем емоционалната тежест, която цивилните са изпитали по време на войната.

Когато войната приключила през ноември 1918 г., загиналите великобританци наброявали половин милион. Британските войници, убити по време на военните действия, били погребани отвъд океана, затoва длъжностните лица и скърбящите семейства били възпрепятствани в изразяването на личната и националната си загуба и скръб. За да почете индивидуалните саможертви, правителството на Великобритания връчило паметни бронзови плочи и свитъци на семейството на всеки войник, който загинал заради войната. На 11 ноември 1920 г. на официална церемония два от най-известните обществени военни паметници били посветени на загиналите в битката – Уайтхол кенотаф на Едвин Лютиенс и Безименния войн, погребан в Уестминстърското абатство.

Творческото придаване на словесна, визуална или пластична форма на преживяванията по време на Първата световна война продължило през 30-те години на 20. век и след това. Дори когато Великобритания се приближила до

заплашителната възможност за втори огромен международен конфликт, Великата война продължила да обладава умовете на онези, които я преживели.

Есе на д-р Фиона Робинсън

Допълнителни ресурси: