Основно съдържание
Курс: Модерното изкуство през ХХ век > Раздел 3
Урок 7: Де Стийл- Де стийл, I част: пълна чистота
- Де стийл, II част: почти абстракция и чиста абстракция
- Де Стийл, III част: абсолютната Де стийл среда
- Мондриан, "Композиция II в червено и синьо"
- „Композиция в кафяво и сиво“, Пийт Мондриан
- Мондриан, „Композиция с червено, синьо и жълто“
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Де стийл, II част: почти абстракция и чиста абстракция
От д-р Чарлз Креймър и д-р Ким Грант
Композиция VIII на Тео ван Дусбург се състои просто от четиринадесет правоъгълника. В центъра е разположен почти перфектен жълт квадрат, а около него – тринадесет правоъгълника. Четири от тях са зелени, три са сини, четири са черни, а два са червени. Те са равномерно разпръснати по повърхността, не се припокриват (освен отчасти при две двойки) и са внимателно подредени спрямо ъглите на правоъгълното бяло платно. Това изглежда добър и относително ранен пример за т.нар. „абстрактно изкуство“ – изкуство, при което липсва ясна тема или визуална прилика с реални обекти от природата.
Подзаглавието обаче ни подсказва, че в творбата е изобразена крава – наглед нелепо, вметнато измежду другото твърдение. В действителност ван Дусбург е направил някои предварителни проучвания, които може да оправдаят това подзаглавие.
В първата рисунка с молив веднага разпознаваме крава (или бик), която пасе на полето с наведена глава, въпреки че е била нарисувана като скица и мускулестите ѝ контури са били опростени. В другата скица с молив виждаме квадратни контури. Тазът на кравата и мускулите на бедрата ѝ са опростени до формата на блок. Задният крак е поизправен и нарисуван с удължена клиновидна форма. Този процес на „квадратизиране“ е бил продължен с добавяне на цветове. Впоследствие главата е била формирана от няколко правоъгълника – широко чело в лилав цвят, черна муцуна, която стига до червена лента, и жълта вертикална права, подобна на антена, която служи за ухо.
Сега е възможно да видим Композиция VIII и като крава. Централният жълт квадрат е масивен, обемен гръден кош. Черният правоъгълник вляво е тазът, а двата крака са пресъздадени в синьо и червено по-долу. Долу вдясно виждаме глава, съставена от три части. Имаме синьо чело, черна муцуна и червени уста и ноздри. В крайна сметка се оказва, че заглавието е подходящо. Това, което на пръв поглед възприемаме като абстрактна композиция от цветни правоъгълници, всъщност крие в себе си крава.
Почти абстракция и чиста абстракция
Тази съвкупност от творби е показателна за важно разграничение в модерното изкуство: разликата между почти абстрактно и напълно абстрактно (нерепрезентационно) изкуство. Още по-точно би могло да бъде обяснено като разликата между абстракция като глагол и като съществително. Изкуството тип пълна абстракция е абстракция като съществително – при творбата липсва препратка към природни обекти и няма за цел да ни препраща към каквито и да било такива.
Творците от Де стийл в крайна сметка започнали да практикуват пълната абстракция. В сивата зона на почти пълната абстракция обаче първи творили ван Дусбург и Мондриан в продължение на близо десетилетие. Започвали от разпознаваеми обекти, като впоследствие ги отдалечавали от естествения им вид. Това било практикуването на абстракцията като глагол. Етимологията на думата е свързана с „ab“ – извън/ далеч – и „trahere“ – да издърпаш (като корена на думата „трактор“).
Постепенен процес
В „Диалог за новата пластичност“ от 1919 г. Мондриан описал, че е достигнал „много постъпателно“ до правите линии на Де стийл. Започнал е от комплексните линии, които се срещат в природата: „Първо абстрактирах своенравните криви, после свободно извитите, а накрая – математически извитите.“ [1] Употребата на термина „абстракция“ като глагол ни подсказва за наличието на процес. Творецът постепенно премахва (аб-страктира) непредвидимостите и несъвършенствата на природните обекти и постепенно пречиства природата от нейните „случайности“, за да разкрие същността ѝ. Този процес потенциално водел до духовно абстрактно изкуство – абстракцията като съществително, – както Мондриан вече бил осъзнал и написал като бележка в свой скицник около 1912 – 1914 г.:
„Ако човек приеме тези форми за все по-прости и чисти, започвайки от физическите видими форми на вида им, тогава той преминава през света от форми, като се въздига от реалността към абстракцията. По този начин човек понечва да достигне Духа, пречиства се.“ – Пийт Мондриан, Two Mondrian Sketchbooks, ed. and trans. R. P. Welsh and J. M. Joosten (Amsterdam: Meulenhoff International, 1969), стр. 36.
Абстракцията като пречистване
Творбите на Мондриан между около 1908 г. и 1920 г. ни показват на практика този постепен процес на абстракция. Той започва от множество естествени предмети и сцени – пейзаж на кей и океан, църква в холандския град Домбург и, най-известните примери, дървета.
Мондриан е започнал серията си с дървета с ябълково дърво, което веднага може да бъде разпознато. Той е наситил цвета му, но хладните сини нюанси ни напомнят за задълбочаващ се здрач, който е подсказан и от заглавието „Вечер“. Червеното дърво блести, сякаш отразява залеза. Клоните са изобразени много внимателно. Показана е всяка тяхна извивка. Фактурата на грубата кора е предадена чрез дебели, успоредни мазки. Композицията е центрирана около повърхностния вид на дървото такова, каквото може да бъде видяно при специфично слънцегреене.
В по-късна картина със същата тема Мондриан е свел цвета до сиви нюанси. Той премахнал всяка препратка към условията на осветеност. Клоните също са били опростени до бързи мазки, все едно Мондриан изобразявал общия план на растежа на ябълковото дърво, вместо да предаде детайлите на определено дърво. В трета картина тези криви са били допълнително опростени с близка до математическа точност. Почти перфектни параболи пресъздават най-горните клони на дървото, които се простират към небето.
До 1913 г. Мондриан бил свел повечето от извитите и диагоналните прави на дървото до постъпателна комбинация от хоризонтални и вертикални прави. Това почти буквално въплътило по-късното му твърдение, че първо започнал с абстракция на „своенравните“ криви, после на „свободно извитите“ и накрая – на „математически извитите“, за да достигне до хоризонталните и вертикалните прави на Де стийл.
Композиция и хармония
След почти цяло десетилетие на създаване на абстракции на природни обекти след внимателното им наблюдение, проектите на Де стийл се променили. Когато разгледаме творбите им, може и да не става веднага очевидно, но в определен момент Мондриан и ван Дусбург спрели да ползват природни обекти – дървета и крави – като отправна точка. Започнали да оперират директно с елементите на Де Стийл – с хоризонтални и вертикални прави, които свързват плоски повърхности от цветовете жълто, синьо, червено, черно и бяло. В този момент фокусът на работата им се променил – от абстракцията като глагол към абстракцията като съществително, от дестилиране към композиране.
Те открили чистите градивни елементи на Вселената и след това започнали да ги използват, за да създадат композиции, които не зависят от препратките към природния свят. Целта им била да създадат естетическа хармония или композиционен баланс, които не може да бъдат открити в природата.
Например в Tableau 2 (1922 г.) виждаме един равностранен триъгълник, който е създаден в рамките на квадрата на платното. Съграден е чрез баланса между три цветни зони, които ограждат ръбовете му – червена долу вдясно, синя точно под средата вляво и жълто-черния ъгъл горе вдясно. Квадратният формат на платното ни дава усещане за цялостна стабилност. Формата, която ни подсказва за скрития триъгълник, се накланя надясно, като така постига динамично вътрешно равновесие.
В Композиция с червено, синьо, жълто и черно (1929 г.) е постигнат асиметричен, но удовлетворяващ баланс около един квадрат, разположен долу вдясно. Около този квадрат има три цветни правоъгълника. Червен квадрат горе вляво се съединява с жълтия правоъгълник отдолу и със синия правоъгълник вдясно, за да създаде друг загатнат триъгълник. И в двете композиции, като отклик на различните визуални „тежести“ на трите основни цвята, бледожълтите правоъгълници са сдвоени с черен правоъгълник, за да балансират визуално по-яркия червен и тъмносин цвят.
Мондриан бил погълнат от проекта си за създаване на динамично балансирани композиции чрез елементите на Де стийл в продължение на две десетилетия. Незавършените творби от този период свидетелстват за интуитивния му, понякога колеблив и бавен процес. Той експериментирал с черни линии и цветни области, докато не постигнал композиция, която удовлетворила неговото търсене на абсолютна чистота и пълна хармония.
Раздразнен от природата
Ранният биограф на Мондриан Мишел Сюфор описал твореца като толкова „раздразнен“ от природата и зеления цвят, че когато се случвало да седи срещу прозорец, питал дали може да седне другаде, за да не трябва да гледа дърветата отвън. [2] Това може да звучи странно, тъй като много от нас приемат гледката на дървета за приятна. Същевременно самият Мондриан ги проучил щателно, за да достигне до елементите на Де стийл. Той приемал обаче природата за нечиста, непредвидима, материалистична и естетически дисхармонична. За него тя била обратното на чистата духовна хармония, която той търсил и открил в Де стийл.
Бележки:
- Piet Mondrian, “Dialog on the New Plastic,” De Stijl February-March 1919, in Harry Holtzman and Martin S. James, eds. and trans., The New Art – The New Life: The Collected Writings of Piet Mondrian (New York: Da Capo Press, 1993), p. 77.
- Michel Seuphor, Mondrian: Life and Work (New York: Harry Abrams, 1956), p. 73.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.