Модиляни, "Млада жена в риза"

(джаз музика) Намираме се в музея Албертина и наблюдаваме произведение на Модиляни на име "Млада жена в риза". Доста класически Модиляни. Всъщност тя не е облечена с риза. Не, не е. Изглежда държи някаква бяла дреха около себе си. Ти обаче използва думата "класически" доста уместно по мое мнение. Забелязваме тези прекрасни извивки на контурите ѝ, а това напомня за древногръцките скулптури или дори за голите фигури на Енгър с издължените преплетени контури. Мисля, че съществува реална криза. Това е някой, който излиза от италианската традиция, голям модернист, но и някой, който се опитва да намери връзка между 20 в., между всички принципи на модернизма в самосъзнанието му и разбира се също и в историята му. Много се набляга на неговото самосъзнателно използване на материал. Виж качеството на кожата. Толкова често реферираш към Енгър, може би се досещаш за подобната на порцелан кожа, за по-академичните традиции от края на 19 в., тук обаче повърхността е пунктирана и грапава, сякаш е от хоросан, който няма нищо общо с порцелана и е всичко друго, но не гладък. Привлича вниманието към себе си като материал и освен това привлича вниманието към полагането на материала от художника. Прав си, кожата ѝ не прилича на порцеланова както при Енгър, но от друга страна напомня на фреска или теракота. Все още има това усещане за класицизъм, което идва от картината, и според мен е важно да помним, че това е 1918 г., след като Брак и Пикасо размиват формата и начупват пространството. Модиляни съвсем умишлено рисува нещо, което изглежда вечно и класическо. Мисля, че е точно така. Това е преди всичко голо тяло, а това е най-традиционната тема. Има огромен респект към традицията, вградена в тази картина. В същото време той набляга на метод за виждане или представяне, който има по-малко общо с наблюдаваното и повече общо със самата картина. Виждам това например в начина, по който са изградени крайниците, който много наподобява метода на арабеските, в сравнение с начина, по който мускулатурата и структурата на скелета реално се открояват в тялото. Точно, но това може да се каже и за Енгър. Абсолютно вярно е. Енгър започва да играе двойна игра със структурата на скелета, но както каза, това е Енгър отвъд Пикасо и Брак. Тук има вид стенография, която Енгър никога не би предприел. Например ако погледнеш ръцете ѝ, лявата, която е в скута ѝ, е направена от малко оранжева, тип цвят теракота боя и малки оранжево-червени линии за върховете на пръстите ѝ. Говорим за процеса на изработка, как художникът намира собствени форми и линии, как намира методи за изобразяване. Мисля, че Модиляни иска да привлече вниманието ни върху това. Да, иска да видим тази жена, но в същото време иска да видим неговия процес, затова оставя линиите с молив видими. На някои места дори платното отдолу се вижда. Точно, както и множество различни щрихи, различни четки, различни осезания. Има нещо доста физическо и процесно-ориентирано, което е видимо тук. В известен смисъл методът на изграждане, процесът, интелектуалното мислене чрез метода на представяне и значение стават ясни за нас. Да, мисля, че е точно така. Мисля, че Модиляни със сигурност привлича вниманието към различни видове щрихи, повторяемостта на някои от тях, внимателността на други, деликатността на трети. В някои отношения, а това е, нещо, което Модиляни често прави, като не рисува очите, той ни позволява почти като при класическа скулптура да гледаме формите вместо да се взираме във фигурата. Правейки очите с такива ромбовидни форми без истински зеници, които да ни гледат, веднага ни се напомня абстракцията, геометрията, формата. Ранният 20 в. е необикновен момент, когато е имало толкова напрежение между представянето и техниката и какво означават те в свят, който е наясно с процеса на създаване на изкуство, както и със самото изкуство. (джаз музика)