Шад, Автопортрет

(приятна музика на пиано) Намираме се в галерия „Тейт Модърн“ при картината на Кристиан Шад „Автопортрет“ от 1927 г. Трудна картина е. – Такa е. Показва две фигури, които заемат цялото пространство на платното. Мъжка фигура отпред, изглеждаща заплашително, и пасивна, доста сексуална, гола женска фигура зад него. – Той е артистът, гледащ почти право към нас. Гледа ни под много остър ъгъл. Двете фигури са заедно в легло и все пак усещането е, че ги дели цял един свят. – Тя не излъчва нищо от еротичната чувственост, която обикновено се асоциира с женската голота. Тя е много сексуална, но по един модернистичен начин. Не е идеализирана Венера. Носи грим. И модерна прическа в стила на 20-те, и панделка около китката си. Излъчва градски дух, но има и този ужасен белег на лицето си който, заедно със заплашителния поглед на мъжа отпред, гледащ, както каза, право към нас, кара човек да се зачуди, каква болка е причинил на жената зад него. – Или вероятно метафорично, каква болка причинява той чрез картината си. Може би и по-директно в живота си. Нека отместим поглед от фигурите. И двете са на легло, много близо, на преден план, съвсем непосредствено до нас. Но освен това, виждаме и много тънък воал зад тези фигури. – Разделящ ги от града. – Отвъд това е градът. Виждаме последните следи от светлина да изчезват. – Той носи риза, която също наподобява воал, и е почти напълно прозрачна. – Облеклото, което носи, е доста странно за него. Забележи, че продължава и под подгъва на кръста му, надолу по бедрата му. – И дава зеленикав нюанс на плътта му. – Въпреки цялата сексуалност тук, всъщност няма никаква страст. – Въобще няма и никаква топлота. Нещо в тази картина говори за някаква грозота, трудност и грубост, за сексуалността на тялото... и за грубост в човешките отношения. – Интересно е това да се постави в исторически контекст. Дълго време Германия е била относително аграрно общество. През годините, предшестващи тази картина, и няколкото десетилетия преди това, е застигнала Запада по отношение на индустриализацията и в това, че градът става центъра на живота в Германия, и в сексуалността и свободата, които произтичат от това. – Сексуалната свобода на града. Точно така, заедно с анонимността на града. Имаме артист, който директно се занимава с тази нова реалност. – Както и много германски артисти преди него, например уличните сцени на Кирхнер. – Така е, но ако Кирхнер се е занимавал с вид абстракция и сюреализъм, – с вид деформация, – или вид дадаистка деформация, то тук има завръщане към фокусирано, изчистено, интензивно изразяване, при което дори не можеш да се скриеш зад абстракцията. То безусловно е налице. – Мисля, че точно това са търсили тези художници – тази нова вещественост, нов реализъм, отхвърлящ деформациите, използвани от експресионистите преди тях, които използват тези деформации, за да пресъздадат емоционални състояния. Тук се казва, „Не, ние нямаме намерение да правим това.“ „Ние ще представим тази студена реалност“ (приятна музика на пиано)