Лигия Кларк, Bicho

Когато става въпрос за скулптура, вероятно се сещаш за фигурите на древноримски император или на военен герой, които въплъщават принципите на традиционната скулптура: идеализъм и постоянство. Bicho (Същество), скулптура от Лигия Кларк, се противопоставя на това схващане за скулптурата като статична идеализирана форма. Наблюдателят може да сгъне, завърти, затвори и отвори Bicho, като проучва многоликата му природа. С геометрични форми, свързани чрез панти, Лигия Кларк създава скулптура, в която не само зрителят участва, но и която същевременно притежава безкрайно разнообразие.

През 1951 г. абстрактното изкуство приело ново значение и форма в Бразилия, до голяма степен чрез влиянието на ретроспективната изложба на обучения в Баухаус Макс Бил, състояла се в в Сао Паоло, както и на първото биенале в Сао Паоло. През 50-те години на 20-и век влиянието на Бил в Бразилия довело до развитието на конкретното изкуство, вид абстрактно изкуство, което се борело за налагането на универсални теми като ред и рационалност, основани на обективността и науката. Заедно с Елио Ойтисика и други творци, Кларк изразила идеите си за този вид абстракция в своя "Манифест на неоконкретизма" от 1959 г. В него творците обявили скъсването си с оковите на конкретното изкуство и неговия системен подход към абстракцията. Кларк, от друга страна, търсела по-свободна и по-естествена интерпретация на геометричната абстракция, заличаваща границата между двуизмерните и триизмерните форми.

Виждаме органичната природа на Bicho, съответно на идеите на нео-конкретизма, не само в екзоскелетната му форма и превъплъщенческата му природа, но и в името му. Докато традиционната скулптура крие структурната си поддръжка, Кларк се фокусира върху нея като привлича вниманието към пантите, които свързват частите на творбата в едно, и към празните пространства, създадени между тези сгъваеми плоскости. Както се вижда в Bicho, формите с прави ъгли и кръглите форми ни напомнят на скелет, докато пантите функционират като гръбначен стълб. Дори името му – Същество – ни напомня за природния живот, все едно творбата е живо създание, което цели да е одухотворено – или още по-добре, видоизменено – от участника.

Кларк изработва тези скулптури така, че да позволяват участието на зрителя и следователно да се променят. Създадени са като серии, като има общо около седемдесет Bichos. Авторката отправя предизвикателство не само към идеята, че скулптурата е фиксирана, но също и че има само един начин тя да бъде видяна или да бъде преживяна. Скулптурите са фундаментално нестабилни — и буквално и метафорично. Те нямат отпред или на гърба, нямат вътрешно или външно, нямат ляво или дясно. По този начин те нямат автор, тъй като всеки участник създава различна визия на Bicho. Тези скулптури обаче са различни от пърформанс изкуството и не създават спектакъл, а по-скоро канят за участие. Произведението на изкуството не е гледането на самата скулптура, а участието на зрителя в него.

При проучване на рисуването, в частност – на пространството между картината и рамката, Кларк открила това, което нарекла "органична линия". Тя достигнала до тази концептуална идея, когато погледнала една врата и забелязала, че вратата и рамката ѝ са едно цяло. Тя наблюдавала, че пролуката между тях е съединителна линия, която визуално свързва двете в едно-единствено цяло. Descoberta da linha orgânica (Откриването на органичната линия) илюстрира тази идея, тъй като тя е картина в картина, която привлича вниманието към самата линия.

Кларк достига до Bicho чрез проучването си на "органичната линия" и нейната изменчивост в дву- и триизмерна форма. Но именно Ферейра Гулар, главният автор на "Манифест на неоконкретизма", нарекъл Bicho нито картина, нито скулптура. Вместо това Гулар описал творбата като не-обект (ранна фраза за абстракция), който няма функция и който се съпротивлява на категоризиране.

Прочети страница от учебника Reframing Art History за латиноамериканския модернизъм.

Виж три видеа от Гети за конкретното изкуство, които обсъждат разчупването на рамките, рисуването в индустриалната епоха и предизвикателството на правата линия.