Жан Дюбюфе, Раждане

Раждане на Жан Дюбюфе е особено потресаваща творба на изкуството, но не понеже е естетически приятна. Всъщност Дюбюфе целял точно обратното. Той искал тази творба да разтърси зрителите. Вероятно най-разтърсващият аспект на тази картина е централното изображение на майка, която ражда. Тази фигура е била изравнена и наклонена напред към равнината на картината (повърхността на платното). Ръцете ѝ са вдигнати, все едно изразява "СПРЕТЕ!" с жестове или сякаш изразява шок или страх. Също потресаващи са облите очи на фигурата, които са отворени широко и са втренчени директно към наблюдателя или, като друг вариант, навън към пространството, което ни насочва към израз на травма. Дюбюфе използвал тези стратегии за композицията, заедно с наглед грубите движения на четката, изразените линии и комбинация от тъмни и ярки цветове, за да постигне това разтърсващо въздействие. Той искал картината му да е толкова шокираща, че да промени начина, по който хората гледат на изкуството, по който го преживяват и дори да промени самите дефиниции за изкуството. Дюбюфе вярвал, че срещата с изкуството трябва да е освобождаващо преживяване, но това било ограничавано от музеи, комерсиални художествени галерии и други културни институции.

Неудовлетворени от творческите практики, които се ширели още от италианския Ренесанс, много художници в ранните години на 20-и век търсели начин да наситят творбите си със живописни форми, които предизвикват европейската традиция. Когато Дюбюфе започнал да рисува професионално по време на Втората световна война, той се обърнал за вдъхновение към радикално различен стил на изобразяване, включващ детски рисунки, изкуството на психично болните и други маргинализирани творци. Той създал термина Ар Брют (сурово изкуство), за да опише суровите, нешколувани умения, които искал да вплете в картините си. Подобно на други творци от този период Дюбюфе също черпел вдъхновение от различни видове изкуство, което не принадлежало към западната култура.

Желанието да наситят изкуството с първична креативност довело творци като Дюбюфе да съчетаят творчеството на децата, психичноболните пациенти и култури извън западния творчески свят. Те събрали в едно живописните форми, които били вдъхновени от тези източници, и ги нарекли "примитивистки". Примитивизмът станал зле дефиниран стил, характеризиран от визуалния контраст спрямо установените творчески практики. Творби като тази на Дюбюфе били или възхвалявани от почитателите, или съкрушавани от враждебни критици заради нагледната си грубост. Въпреки че хората днес осъзнават евроцентризма на примитивизма (примитивизмът критикува западната култура, докато в същото време ѝ дава привилегии), важно е да отбележим, че за тези творци "примитивно" означавало изкуство, което е свободно от западните културни традиции и ги подкопава. Според Дюбюфе именно това трябвало да бъде изкуството – първично творческо действие.

Първично съзидателство

Картината Раждане е изпълнена с препратки към незападната култура, особено изкуството на островите в Тихия океан. Френските сюрреалисти, с които Дюбюфе поддържал връзка, вярвали, че подобно изкуство било израз на първична креативност. Например централната фигура с вдигнати ръце е мотив, който се среща в изкуството на Папуа Нова Гвинея (по-горе) и понякога се отнася до плодовитостта и родството. Дюбюфе използвал изображението както заради темата си, която може да е сигнализирала първичното творческо действие на раждането в представите на художника, но също и заради формалните си качества, особено заради линейния си дизайн и плоски форми. Чрез подчертаване на равната повърхност на платното, Дюбюфе напомня на зрителя, че картината е репрезентация на реалността, за разлика от ренесансовите художници, които разчитали на илюзионизма на линейната перспектива (художествен метод, използван за създаване на илюзия за дълбочина в картина), за да създадат идеализирани сцени, все едно наблюдавани през прозорец.

Дюбюфе си играе с идеята за очертаването с рамка на композицията си. Плоските фигури на майката и детето са били наклонени, така че белият правоъгълник на болничната носилка да се издава напред, вместо да се наклонява назад в пространството, а краката ѝ са изрисувани успоредни на пода. Това е един от начините, по които Дюбюфе избягва ренесансовата перспектива, като привлича вниманието към повърхността на платното. Синкаво оцветени правоъгълници ограждат белия правоъгълник на носилката, като така създават равнини, заети от фигурите вляво и вдясно, а по този начин се образува своеобразна рамка около действието на раждането на детето.

В картината на Дюбюфе тези външни фигури биха могли да представляват майка и баща (вероятно родителите на жената) или вероятно бащата на детето и друга участничка, например сестра или акушерка. Тези фигури също са грубо изрисувани и могат също да символизират и родителството като цяло. Ключова разлика е, че тези посетители носят западно облекло, докато и майката, и детето са голи – по-естествено състояние, което представлява действието на раждането.

Допълнителни ресурси:

Жан Дебюфе, “Антикултурни позиции,” в Дебюфе и антикултурата (Ню Йорк: R. L. Feigen & Co, 1969 г.).

Милдред Глимхер, Жан Дебюфе: Към алтернативна реалност (Ню Йорк: Pace Publications, 1987 г.).

Сузане Греуб, Изкуството на Северозападна Нова Гвинея: От залива Гиилвинк, Хумболтовия залив и езерото Сентани (Ню Йорк: Rizzoli, 1992 г.).

Michael Hall, D. E. W. Metcalf, and Roger Cardinal, The Artist Outsider: Creativity and the Boundaries of Culture (Washington: Smithsonian Institution Press, 1994).