Йозеф Бойс, "Маса с акумулатор"

– Това е много странен предмет. Виждам кутия, от която – чрез болтове – излизат две жици. Изглежда като старовремски фотоапарат от дърво, който просто седи на масата с тези жици, а на пода, свързани със жиците, се намират глинени топки. Това е много странно. Напомня ми за сюрреализма на предмети, свързани в едно, които нямат никакъв смисъл, като в сън. – Мисля, че препратката към сюрреализма е перфектна. Това е сюрреализмът на реалността на напълно болната лудост на 20-и век, за която иска да говори художникът, Йозеф Бойс. Подобната на фотоапарат дървена кутия е акумулатор. – Чакай, какво? Трябва ли да знам... – Не, не, не. – Това е просто частна иконография. – Не, мисля, че това е реален предмет в света, който съхранява електричество. Но това е стар предмет и е изработен на ръка. – Да, изглежда принадлежи на света на ранните години на 20-и век. – Има нещо заплашително в начина, по който жиците излизат от него и са толкова добре свързани с него. Творбата седи на тази маса. – И самата маса е квадрат. – Препратката към сюрреализма ме кара да мисля, че самата маса е почти платоничен пример за маса в пълния ѝ смисъл. – Това са кутия и куб. – И двете са перфектни примери за нещата, които представляват. – Да, но акумулаторът е механичен електрически предмет. – Тези жици излизат от него, не кой знае колко внимателно, увиват се, а после биват включени, при това буквално, в тези глинени топки. – Те трябва да бъдат включени в нещо, свързано с електричество. – Това е метафората, нали? Тук именно влиза в игра поезията. Имаме тази глина – връзката със земята, от която черпим енергия и тя бива съхранена в акумулатора. Бойс проявявал голям интерес към лечението на културата ни. Бойс бил продукт на Втората световна война, на насилието на тоталитаризма, на геноцидите, на Втората световна война. Той искал да използва изкуството като духовно лечение за Земята, за културата, и се интересувал от начина, по който изкуството би преминало отвъд науката, би преминало отвъд рационализма. – Надминало науката? – Не, не надминало, а надхвърлило, изместило науката, за да намери ирационални начини да разберем мястото си в обществото и мястото на обществата в света. Тази идея за черпене на енергия директно от Земята, от глината, от най-примитивния материал, е ключова тук. Може да трябва да излезем отвъд рационалните структури и да трябва да търсим магията, която да може да ни излекува. – И мисля, че сме болни от болестта на 20-и век, от научния фокус на просветлението, разчитането ни на медицината, технологията и прогреса и сме изгубили връзката си с нещо, което е толкова вечно, толкова магическо, мистериозно и свръхестествено. – Мисля, че според Бойс Холокостът и Втората световна война не биха се състояли, без бюрократичната сила, ако не бяхме разбирали и структурирали света. – Ако не можехме да накараме влаковете да спазвах разписанието си. – Точно така. – Това започва да изглежда като примитивизъм, който не е толкова отдалечен от Гоген, напускащ Париж и отиващ в Таити, за да намери нещо по-чисто, по-истинско и естествено, обръщащ се към примитивните култури, за да реши грешките на съвременната култура. – Това е вярно, но мисля, че целта на Бойс е по-голяма и, в определен смисъл, по-малко користна.