If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Заключителни етапи на Първата световна война

Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

С края на 1917 г. и началото на 1918 г. навлизаме в последните етапи на Първата световна война, но нека първо си припомним някои неща, да се въведем в обстановката - войната започва на два фронта за Централните сили. Имаме Западния фронт, ето тук и имаме огромния, наистина огромния Източен фронт, ето тук. До 1917 г. сериозният конфликт на Източния фронт, особено с Русия, която е могъща сила там, достига до своя край. Има революция през февруари в Русия - императорът трябва да се откаже от трона и е назначено временно правителство. След това през ноември 1917 г. болшевиките правят преврат. Те нямат интерес в това да участват в Първата световна война, защото си имат гражданска война, за която да се притесняват. Затова казват, че ще сключат примирие с Централните сили в края на 1917 и когато достигнем до 1918 г... ще запиша това. Затова през 1918 г. те са готови да подпишат договор през март. През март Русия подписва Брест-Литовския мирен договор, с който предава всички тези територии на германците и така Русия излиза от войната. В подробности ще говорим за това в друго видеото, но това са огромни територии, ще ги очертая много схематично, за да покажа горе-долу къде са тези територии. Този договор всъщност не е издържа дълго време, както може би вече знаеш, защото Централните сили губят Първата световна война, затова в последствие договорът е анулиран. Ключовото значение на този договор е, че изкарва Русия от войната и по този начин позволява на Централните сили, особено Германия, да се съсредоточат върху Западния фронт. Но от друга страна, като се дават такива големи територии на германците, те не могат просто да оставят територията както си е. Ако искат да имат някакви претенции за нея, те трябва да изпратят част от войниците си там да я окупират или поне да се опитат да окупират част от нея. Затова, въпреки че това е голяма възможност за Германия и те впоследствие успяват да го направят, след договора или дори преди него, още с примирието те започват да изпращат много от войниците от Източния на Западния фронт. Те не преместват толкова войници, колкото биха могли, защото оставят някои да опитат на окупират част от спечелената територия на Източния фронт. Но ако погледнем нещата от гледната точка на германците, тогава през март 1918 г., те се чустват доста добре - справят се с войната на два фронта и си мислят, че Русия е най-сериозната заплаха. Но тази заплаха вече я няма и те могат да се съсредоточат на един фронт. Може би е време те да нанесат решаващият удар върху Антантата. Ето така са се чувствали германците. Но те се притесняват за няколко неща: притесняват за британския индустриален капацитет и възможности ѝ, тези на Съглашението (Антантата), че са по-големи от тези на Централните сили и че британците могат да произведат повече танкове и повече пушки и повече оръжия и трябва да се състезават с тях. Също така трябва да се състезават и с американците. През април 1917 г. Удрол Уилсън изнася реч в Конгреса. САЩ обявява война на Централните сили и така германците искат всичко да приключи преди американците да имат възможността да изпратят значителен брой свежи войници. И така, през март 1918 г. не само е подписан Брест-литовския договор, но също така е и началото на германския опит да нанесе решаващ удар на Антантата. Това събитие е познато и като пролетната офанзива. Пролетна ... офанзива. И целта на тази пролетна офанзива е е да приключи войната в полза на германците. И това трябва да се случи като се разделят британските и френските военни сили. Британците контролира най-вече тази част тук, северно от река Сома, докато французите командват южно от нея. Пролетната офанзива и най-вече нейните първи етапи през март 1918 г. са фокусирани върху тази област тук. И първоначално наистина е доста успешно. Те са успяват да спечелят огромни територии. Преминават през линиите и изблъскват съюзниците назад. Но проблемът е, че всъщност това не е кой знае какво стратегическо завоевание. Германците се надяват, че това ще ги деморализира и че поне ще изкара французите от войната. И че може би те ще могат да се справят сами с британците или с когото и да било. Но това не се случва. И изведнъж се оказва, че имат взимат тези големи териториални завоевания за много кратко време. Те трябва да си доставят ресурси... и войницити им се разпръскват... и честно казано просто позволяват на Антантата през август да поведе контра нападение. Контра нападението на Антантата е още познато като Стодневната офанзива, която започва през август и продължава до ноември. Стодневна офанзива, по време на която, от август до ноември, те успяват да върнат германците назад през териториите, които са завладели по време на пролетната офанзива, но и много по-назад от фронтовата линия, която стои непроменена през по-голямата част от Първата световна война. И точно през този период на най-обективните наблюдатели им става ясно, че Антантата ще спечели войната. Също така е ясно и на някои от Централните сили или тези, които са в съюз с Централните сили. В началото на септември 1918 г. България сама напуска войната. Само да напомним за какво говорим. България е ето тук. България е ето тук. Тя подписва примирие със Антантата. Ще използвам малък знак за мира за примирието... Примирието означава, че битките са спрени, но теорията все още е в състояние на война. Затова може би не трябва да рисувам знака на мира... просто ще напиша примирие. Примирие. Примирие с България. И това наистина започва да притиска останалите Централни сили, защото това позволява на Антантата да поеме контрол над Сърбия и Гърция, което на практика премахва последния източник на храна на Австро-Унгария и Германската империя. Вече има блокаж, безмилостен британски блогаж, за който говорихме в Северно море. Така последният им източник на храна е от юг, но сега със България, която сключва примирие и предава земи... Сега ограничение наистина става ефективно. И сега, до ноември, и имай в предвид, че към този момент дори на германците им е сравнително ясно, че с войната се е приключило. Те просто чакат нейните лидери да го обявят официално. ... Някои от германските лидери от военноморския флот искат да защитят до последно позицията си, което може да се приеме и като самоубийствена мисия срещу британския военноморски флот. И докато те го планират, моряците дочуват слухове, те се възпротивяват, разбунтуват се, казват "Хей, вижте, войната свърши. Няма да умрем заради някакъв безсмислен опит да се възвърнем достойнството или нещо друго." И така военноморския флот вдига бунт. Военноморски флот. Бунт. И впоследствие новината стига и до самата Германия, което води до бунтове и революции. И това кулминира през ноември. На 9 ноември 1918 г., тази известна в историята дата. В общи линии, кайзер Вилхем II, ето тук... Тук се вижда на снимката. Това е той - кайзер Вилхелм II. Той е принуден да абдикира, да се откаже от трона си и бяга в Холандия. И запомни, през 1918 г. Германия е обявена за република. И така, Германия вече няма крал или император за владетел. Германия става република. И малко преди това, на 3 ноември нещата са вече ясни за австрийците. Фактически те още през 1917 г. се опитват да преговарят за мир, с мисълта, че те са общо взето победени. Но през ноември 1918 г. австрийците в крайна сметка подписват примирие. Примирие. Примирие. С австрийците. Кайзер Вилхелм Втори бяга в Холандия и Германия става република. Примирието окончателно е факт. Това се случва 11 ноември 1918 г., една от най-известните дати в историята, позната на нас и като Деня на примирието. На 11 ноември 1918 г. и то в 11 часа на обяд, затова може да го запомниш като единадесетия час на единадесетия ден на единадесетия месец, войната и военните действия през Първата световна война приключват с победа на Антантата и загуба за Централните сили. Условията за държавите победителки и за загубилите ще бъдат диктувани от Версайския договор. Версайският договор от 1919 г., чиито условия са окончателно финализирани шест месеца по-късно. Значи това се случва през юни. Подписва се Версайския Версайския договор, който всъщност, и това един от тези малки любопитни факти в историята, американците всъщност не го ратифицират, най-вече защото в него се включва Обществото на народите, което представлява проект на Удрол Уилсън, но американските граждани и Конгресът не са фенове на цялото това транснационално правителство на Обществото на народите. Затова Съединените щати не одобряват Версайския договор. Но на практика на Деня на примирието - 11.11, в 11 часа войната е приключила. Версайският договор диктува условията, които според много хора са твърде тежки, но с Версайския договор приключваме с Първата световна война. Преведено на български език от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България.