Нормална тъкан на дебелото черво

Аз съм Сал и съм в Медицинския колеж Станфорд с доктор Анди Конъли. Здравей, Сал, днес с теб ще разговаряме за хистология. Хистология! Извини ме за този въпрос, но какво е хистология? Това ще е -логия, наука за, а в този случай хисто- означава тъкани. Ще разглеждаме клетъчните компоненти на органите. Готино... да. Днес ще разгледаме хистологията на дебелото черво. За дебелото черво често имаме образци, идващи от патологията. Това е дебелото черво. Ако имаш тази част от дебелото черво и тя е премахната от пациента, понеже има област с рак... Това може да е рак, в наши дни колоноскопията е много усъвършенствана... При този вид преглед... Често по време на прегледа лекарят решава, че има рак, взима малка част и ни я изпраща предварително, а после ще премахнат нещото. Причината да ни я изпращат е, че искат да знаят дали е рак и колко тежък е този рак. Ще искат добра тъканна диагноза, за да се уверят, че премахнат част от дебелото черво заради рак, а не заради нещо, което прилича на рак. Това е твърдо доказателство, преди изрязването. Ако това е изрязано раково образование, искат да проверят границите, за да се уверят, че е премахнато изцяло. Но често вътре ще намерят други тъкани като полипи. Когато кажем "да проверят границите", това означава да се уверят, че са отстранили достатъчно материал, така че да се премахне целия рак, че не се реже рака по средата и не се пропуска нещо. Точно така, понеже това е едно от традиционните хирургични лечения – да го изрежеш. При рака на дебелото черво това все още е така. Изрязваш го, за да е сигурно, че го излекуваш. Има много други видове ракове, които се разпространяват широко отрано, така че обикновено не ги изрязваш. Може да се намери полип в част от премахнато дебело черво. Полипът е просто нещо, което изпъква. Тъкан, която изпъква. Не е задължително рак. Друго място, във връзка с което често чуваш за полипи, са синусите – някои хора може да имат проблеми със синусите и да имат полипи в синусите – те почти винаги са просто възпалени. После ще намерим области, в които лигавицата е загрубяла и ще вземем части от тях. Това може просто да е резултат от хранителни алергии. Да, такива раздразнения, раздразнения на определени области. Ще имаш области, които са раздразнени, в някои от които има изпъкващ полип, и ще разгледаме това под микроскоп. Това е нещото, което ни тревожи най-много. Точно това ще разгледаме днес. Първо ще разгледаме пример за нормална граница. Това е от малка част от ръба. Наистина ли това се нарича тъканна граница? Да, тъканна граница. Нормална тъкан. Това е ръбът на образеца и ще ни питат дали границата е ясна. В този случай това е пример, при който границата Е ясна. Това е нормално изглеждащо дебело черво. Това е напречно сечение през границата на дебелото черво. Тази област тук отгоре е вътрешността на дебелото черво, където ще е акото... Лекарите казват изпражнения. Това в средата е изпражнението, а поддържащата тъкан е отдолу. Част от структурната тъкан на тръбата? Да. Сега нека разгледаме слайда. Това е виртуален слайд, получен като типичен микроскопски слайд се поставя в специална машина, която прави много снимки, а после ги свързва в едно като една гигантска снимка. Това ти позволява да увеличиш и да разгледаш. Този полип... Не, това е просто нормална тъкан, малка гънка, не полип. Колко голямо е това, около сантиметър? Долу горе толкова. Ако трябва да предположа, около 5-6 мм. За разглеждане има контроли за увеличаване и намаляване. Мога да погледна нещо по-ясно – това е лигавицата. Лигавица, или мукоза. Звучи подобно на мукус. Лигавицата е обвивката, която произвежда мукуса. Това бялото тук? Това е мукусът. Той не позволява вътрешността да изсъхне, понеже е силно хидратиран гел. Също спомага нещата да се плъзгат без да раздразват повърхността. Когато го погледнеш, строежът ме у такъв, че тези жлези изпъкват надолу, за да се увеличи повърхностната площ. Терминът жлеза отнася ли се до всяка структура, която съдържа течност и освобождава течността? Жлезите са епителна тъкан, изградена от клетки, които са скупчени, клетките имат горна и долна част и образуват вгъваща се структура, така че има среда и външна част. Когато кажем, че нещо е епително, значи ли, че то е обърнато към външния свят? Да. Епителът е специален клас клетки, които са изложени на външна среда, отново, те са плътно скупчени и има горна и долна част. Въпреки че на лаик тази област тук не изглежда като външна среда, изглежда като вътрешност, това е все едно като поничка. Точно така. И колоноскопистът доказва, че това е свързано с външната среда. Хахаха. Предполагам, че го доказват! Това пак е външната среда. Това е строеж, при който имаш вгъвания, за да се увеличи повърхностната площ, и това създава мукус. Ще разгледам с най-висока мощност. Виж тези клетки! Когато погледнем тези клетки, имаме два главни вида клетки. Имаме тази, която е бокалова клетка. Бокалова клетка. Не е ли това просто тази бяла част, която слиза надолу до тук? Да... нека взема химикал. Има горна част, ето така, и виждаш тази винена чаша. Буквално има форма на бокал. Оградих грешната дръжка. Това ядро принадлежи на някоя друга клетка. До нея има тънки клетки, в които няма мукус. Тези са високите. Където виждаш само ядрото? Бялата част е само мукусът в клетката. Да. Мукус е терминът или за цялостната структура, или за материалът, който се намира тук. Химичното наименование е муцин и муцинът съдържа много захар и много вода. Предполагам, че ще е лоша реклама да го наречем мукус-в-торбичка. Точно! Често го наричат слуз. Съдържа много захари и много вода, и след секретирането си покрива тази повърхност тук, за да може нещата да плуват. Другата клетка, освен че позволява на нещата да текат, абсорбира вода. Смисълът е, че не искаш да освободиш двата литра течност, които има тук, по време на хранене. Искаш да възстановиш голямата част. И това е една от главните функции на дебелото черво? Да. Това е процес на консолидация на изпражненията. Обратно се абсорбира много вода и то става чрез тези клетки. Муцинът излиза оттук, а водата се абсорбирана в части без муцин. Да, това е така. Двете главни функции на дебелото черво се осъществяват от тези два вида клетки. За да преценим къде сме, тази дължина тук е 5 см, а какъв е нашият мащаб? За да се ориентираме в мащаба, търсим кръвоносни съдове и червени кръвни клетки (ЧКК). Тук има едно, това е 7 микрометра в диаметър. 7 микрометра. Микрометърът е около милионна част от метъра, или 1/100 от 1 мм. Точно така. Нека го закръглим на 1/100 от 1 мм. Поставяш 100 от тези едно до друго и получаваш 1 мм. Това е повече от целия екран. Точно така. За тези жлези 1 мм ще е около толкова. Значи от тук дотук може да е около 7 мм. ЧКК се срещат във всяко микроскопско поле и винаги са 7 микрометра. Когато гледаме тук, това е много добре оформено. Виждаш тези тубуларни жлези, като насока тук, понеже те са като епруветки, понякога не са право нагоре и надолу, понякога изглеждат малко под ъгъл. Те всъщност достигат повърхността, просто не го виждаме по начина, по който е разрязано? Това тук беше разрязано под ъгъл, така че изглежда вградено тук в 2D, но в 3D ще видим пълна тръбичка. Да се върнем към микроскопията – виждаме това, понеже е с дебелина само 4 микрона, и пропускаме светлина през тази тъкан. Затова можеш да получиш напречно сечение, което не ти показва 3D, а 2D. Яко. Така ще изглежда здравата тъканна граница? Да, това е здраво дебело черво, така че, за щастие, ще кажем, че проксималната граница, която е по посока към устата, е чиста. Взимаш друго сечение като това от дисталната граница, която е към края, и виждаш, че това е чисто, значи са премахнали рака. Когато казваме, че проксималната граница е по-близо до устата, имаме предвид устата на този разрез на тръбата, а не устата на човека. Точно така. Проксималната и дисталната граница са чисти, ако изглеждат така.