Окислително-редукционни реакции при разтваряне на цинк в меден сулфат

Тук имаме разтвор на меден сулфат. Медният сулфат е йонно съединение. Медта отдава два електрона на сулфата. Медта има заряд +2, а сулфата има заряд –2. Това е катион. Това е анион. И се досещаш, че е много лесно разтворимо в полярен разтворител като водата. Так че това е воден разтвор. Разтваряме го във вода и разтворът има син цвят. Можем да го разглеждаме като съвкупност от медни катиони, разтворени във водата, и съвкупност от сулфатни аниони, също разтворени във водата. Сега ще направим един експеримент. Ще пуснем вътре парче твърд цинк, който има сив метален цвят. Ще пуснем вътре прах от метален цинк и ще видим какво ще стане. Това тук е метален цинк. Така че имаме цинк в твърдо състояние вътре в този разтвор на меден сулфат, и какво очакваш да се случи? Препоръчвам ти да спреш видеото, да разгледаш електроотрицателностите в периодичната таблица и да помислиш какво ще се случи. Помисли кой би искал да отдаде електроните си, кой би искал да ги вземе и какво ще се случи. Нека да видим електроотрицателностите в таблицата. Медта е по-електроотрицателна от цинка. И ако има начин медта да вземе електроните от цинка, тя ще го направи, особено в този случай. Това са положително заредени медни йони. Те не обичат нищо повече от това да присъединят електрони и да станат неутрални. И освен това има от кого да вземат електрони. Така че получаваме една окислително-редукционна реакция. И след малко ще я разгледаме в двете ѝ части. Имаме редукционен процес, в който медта получава електрони от цинка. И става неутрална мед. Имаме цинк, който отдава своите електрони на медта. И се получават цинкови катиони. Можем да го разглеждаме като цинков сулфат, разтворен във вода. Нека да го запиша. Цинков сулфат, и това е все още отрицателен заряд, всичко това във воден разтвор. Как ще изглежда това? Нека да сложа още една чаша тук. Това е преди да започне реакцията. След реакцията ще изглежда така. Разтворът на цинков сулфат е бистър разтвор. Нека да го нарисувам. Течността ще се избистри. Цинковият сулфат е бистра течност. И вместо твърд цинк сега имаме твърда мед, която се е утаила от разтвора. Това е много елегантно. И само да се убедя, че го разбираш като окисление и редукция, нека да разделим двете части на процеса. Нека да видим частта на процеса с цинка. Имаме метал цинк тук, той има неутрална степен на окисление. Няма заряд. След това получаваме цинк, който е положително зареден, с положителен заряд 2. Какво се случва тук? Той изгуби електрони. Цинкът беше окислен. Той изгуби два електрона. Цинкът беше окислен. И какво се случи с медта? В началото това са катиони. Имаме воден разтвор. После получи два електрона. Всеки меден йон получи два електрона. И накрая имаме неутрална мед в твърдо състояние. Нейната степен на окисление беше редуцирана. Тя стана по-отрицателна. Можем да кажем, че медта беше редуцирана от цинка, цинкът беше окислен от медта. Зарядът на сулфата не се промени. Когато имаме едно йонно съединение, степента на окисление е равна на реалния заряд. Вече не е хипотетична.