Септичен шок - патофизиология и симптоми

Септичният шок е много сериозно състояние. Около половината пациенти, които имат септичен шок, ще умрат в рамките на първия месец от диагностицирането му. Но какво е септичен шок? Нека разделим двете думи. Септичен идва от стария латински термин, означаващ "гниене", а думата шок, разбира се, означава намалено тъканно оросяване и ниско кръвно налягане. Комбинирано, това е намалено тъканно оросяване, причинено от нещо, което "гние". Гниещото нещо е инфекция, инфекциозен материал, който причинява някакъв вид възпаление. Това е инфекциозен материал, който причинява намалено оросяване на тъканите. Как инфекциозният материал прави това? Нека разгледаме един кръвоносен съд и, разбира се, кръвта се използва за доставяне на кислород към тъканите. Ето няколко червени кръвни телца и ще поставя някои тъкани тук. Тези малки квадратчета представляват клетки. Тези червени кръвни телца трябва да пренесат кислород, тази малка лилава субстанция тук, до тези клетки. Доставяне на кислород до тъканите. Да кажем, че има някакъв инфекциозен материал в кръвообращението. Белите кръвни телца ще се срещнат с този инфекциозен материал, дали ще е бактерия, вирус или гъбична инфекция, който е в кръвообращението ти. Кръвоносните ти съдове са като тръби, септични тръби, съдържащи това вещество, този нечист материал. Вече не са чисти. Тези бели кръвни телца... тяхната работа е да открият това и да го почистят. Разбира се, когато бели кръвни клетки се срещнат с този инфекциозен материал, те се активират. Когато се активират, има няколко неща, които тези бели кръвни телца ще направят. Първо, ще "извикат" други бели кръвни телца да дойдат, понеже идеята е, че искаш да събереш колкото можеш повече бели кръвни телца до този инфекциозен материал, за да можеш да го премахнеш. Първо, белите кръвни телца викат свои приятели. Тук има един основен момент. Този инфекциозен материал обикновено не е в кръвообращението, всъщност, обикновено е в интерстициалната тъкан. Обикновено белите кръвни телца трябва да навлязат в интерстициалната тъкан и да елиминират заплахата. Белите кръвни телца правят това, като освобождават вещества като азотен оксид. Веществата, които се отделят, взаимодействат с кръвоносните съдове и карат кръвоносните съдове да направят няколко неща. Първо, кръвоносните съдове ще се разширят. Или, с други думи, диаметърът на кръвоносния съд ще се увеличи. Нека изтрия част от това, за да можем да покажем разширението на кръвоносния съд. Ще направя това пунктирано, за да покажа, че беше с такъв размер, а сега диаметърът на кръвоносния съд се увеличава. Увеличи се от този размер до малко по-голям. Това води до локализирано намаляване на съдовото съпротивление, системното съдово съпротивление. Тази кръв, цялото количество кръв, има повече пространство, през което да се движи, и има по-малко съпротивление, на стените, срещу което се блъскат, поради този разширен диаметър на кръвоносния съд. Има разширен диаметър на съдовото пространство. Разбира се, логично е, че ако това се случва локално, кръвта се забавя в област, в която има инфекция. Понеже, помни, имунната система обикновено се натъква на инфекциозен материал в периферните тъкани. За да могат да навлязат в периферните тъкани, белите кръвни телца трябва да направят кръвоносните съдове пропускливи. Това е второто нещо, което се случва тук. Увеличен диаметър и увеличена пропускливост на кръвоносните съдове. Това е причината за шока. Имаш инфекциозен материал в кръвоносните съдове из цялото тяло, така че това се случва навсякъде – системно съдово разширение, или вазодилатация. Това намаление на съдовото съпротивление причинява спад в кръвното налягане, понеже, спомни си, съдовото съпротивление и сърдечния дебит ни дават кръвното налягане. Голям спад на това причинява голямо понижение на налягането. Но също има ниско оросяване на тъканите, понеже формулата за оросяване на тъканите е същото – сърдечният дебит и системното съдово съпротивление допринасят за оросяването на тъканите. Но нека ти покажа нещо друго, което причинява ниска оксигенация на тъканите, ниско оросяване на тъканите. Имаш тези клетки, които получават кислород от червените кръвни телца. С увеличената пропускливост течност ще навлезе в тъканите. Имаш това натрупване на течност в тъканите и това затруднява кислорода да навлезе в клетките, в които трябва. Трябва да дифундира през цялата тази течност. Тези клетки обедняват на кислород. Това е предимно причината на шока. Има и трето нещо, което се случва, когато тези бели кръвни телца се срещнат с този инфекциозен материал. Те искат да го разрушат. Ако имаш бактерии или вирус, или гъбички, това е работата на белите кръвни телца, да разрушат инфекциозния материал. Тези бели кръвни телца освобождават литични ензими и реактивни кислородни радикали, които причиняват увреждане, за да разрушат този патоген, но, отново, това се случва навсякъде. Увреждаш не само патогените, но увреждаш и кръвоносните съдове. Това е номер три. Имаш увреждане на кръвоносните съдове. Помни, това се случва навсякъде и поради това могат да се случат сериозни увреждания. Първо, когато кръвоносните съдове бъдат увредени, в кръвта има неща, наречени коагулационни (съсирващи) фактори. Ще ги направя в този цвят. Те са протеини, които помагат за съсирване, така че когато кръвоносните съдове се разкъсат, искаш да създадеш съсирек, който да ги "закърпи", така че кръвта да не се излее в извънваскуларното пространство извън кръвоносния съд. Отново, това се случва с кръвоносни съдове навсякъде в тялото – не мога да наблегна достатъчно на това. В крайна сметка, тези съсирващи фактори биват изразходвани. Опитват се да закърпят всички тези кръвоносни съдове, така че навсякъде се образуват съсиреци. Някои от съсиреците се откъсват в кръвообращението – случва се нещо интересно. Има съсирване в съдовата система, но съсирването не може да насмогне на разкъсването на кръвоносните съдове. Скоро кръвта ще се излива извън кръвоносните съдове. Това странно състояние на съсирване в кръвоносните съдове с едновременно кървене се нарича дисеминирана интраваскуларна коагулация. Коагулация в интраваскуларното пространство, в кръвоносните съдове, и тя се случва навсякъде. Разпространена е навсякъде. Това е много сериозно усложнение, което може да се срещне при септичния шок. Друго усложнение, което може да се види при септичния шок, е ARDS, синдром на острия респираторен дистрес. Както знаеш, белите дробове са силно васкуларизирани, имат много кръвоносни съдове, понеже трябва да могат да вземат кислород от атмосферата, за да наситят кръвоносните съдове. Нека отново се върнем към патологията на септичния шок. Това се случва навсякъде и увреждащите ензими и цитокините, и различните имунни молекули увреждат и кръвоносните съдове в белите дробове. Ако увредиш всички тези кръвоносни съдове в белите дробове, тогава кислородът няма да се абсорбира правилно в кръвообращението. Пациенти с тежък септичен шок се озовават в респираторен дистрес, понеже вече не могат да усвояват кислород от околната среда в кръвообращението. Това е синдромът на острия респираторен дистрес. Накрая искам да спомена сърдечния дебит. Сърдечният дебит отначало ще се увеличи в опит да компенсира намаленото съдово съпротивление. Логично е, че ако увеличиш сърдечния дебит, това ще изравни кръвното налягане. Но с продължаването на септичния шок и сърцето може да се парализира и увреди от всички тези молекули, тези имунни молекули. Ако се остави нелекувано достатъчно дълго, сърдечният дебит ще започне да намалява. Сърдечният дебит ще намалее. Разбира се, ако намалиш сърдечния дебит, кръвното налягане също ще се понижи. За симптомите – да разгледаме много тежка инфекция. При тежка инфекция ще видиш симптоми като висока температура, втрисане и потене. Но главен симптом на септичния шок е топла кожа. С разширяване на кръвоносните съдове, с увеличаването на размера, това се случва във всички органи и най-големият орган в тялото ти, технически, е кожата. Кожата приема много от кръвта от останалата част на тялото. В началото пациентите ще имат много топла кожа. Но ако пациентът е в шок достатъчно дълго и симпатиковата му нервна система опитва да увеличи кръвното налягане, тя ще стесни тези съдове, за да опита да подобри системното съдово съпротивление и да поддържа кръвното налягане. С прогресирането на септичния шок пациентите евентуално ще имат по-хладна кожа и това е лош признак, понеже, очевидно, означава, че септичният шок продължава дълъг период от време. Стесняването на тези кръвоносни съдове не означава задължително, че течността вече не може да избяга, кръвоносните съдове все още ще бъдат пропускливи от всички тези вазоактивни молекули, които увеличават пропускливостта на кръвоносния съд. Все още ще имаш намалено оросяване на тъканите от цялата тази течност, която се натрупва в тъканите. Също ще видиш други симптоми като респираторен дистрес, променено психическо състояние и намалено уриниране. Докато органите "гладуват" за кислород, те ще започнат да губят функциите, които нормално изпълняват.