Възпалително заболяване на червата: Лечение

Възпалителното заболяване на червата е хронична възпалителна болест, както подсказва името. И двете форми на болестта – и болестта на Крон, и улцерозният колит, обикновено продължават през живота на човек, след като той бъде диагностициран. Ако не се овладеят правилно, те могат да доведат до много сериозни или потенциално дори животозастрашаващи усложнения. Нека накратко да разгледаме клиничното протичане на възпалителното заболяване на червата и как то се свързва с лекуването му. Ще представя графично тежестта спрямо времето на възпалителното заболяване на червата. На оста х имаме времето, това ще е през период от години до десетилетия. На оста у имаме тежестта на болестта. Ще класифицираме тежестта в три категории – лека, умерена и тежка. Ще забележиш, че в началото протичането на заболяването започва доста леко. Всъщност през този период не е задължително човек да осъзнае, че има възпалително заболяване на червата. Но после ще има пик. Тези пикове са познати като рецидиви или пристъпи. Първият пристъп на възпалително заболяване на червата обикновено е моментът, в който болестта се диагностицира. Но после се лекува и тежестта на протичане намалява, а после се връща отново до основната тежест на протичане. Ще забележиш, че с времето има все повече периоди на пристъпи и рецидиви. Понякога, когато рецидивът се потисне, тежестта на заболяването, новата ни основна линия, става по-тежка и по-тежка с времето. Значи тези пикове се наричат пристъпи или рецидиви, а тези спадове, тези основни периоди, се наричат ремисии. Този модел на протичане е познат като редицив-ремисия. Той е много характерен за двата вида възпалителни заболявания на червата. Но как това се свързва с лечението на възпалителното заболяване на червата? Има три цели на лечението на възпалителната болест на червата и те са свързани с тези релапси и ремисии. Първата цел е да индуцираме ремисия. Втората цел е да поддържаме ремисията или да предотвратим рецидив. Последната цел е да предотвратим и да лекуваме усложнения. За да разберем как можем да постигнем тези цели, мисля, че е полезно да разгледаме механизма на възпалителното заболяване на червата като включващо три стъпки. Първата стъпка е имунният отговор. Това е рисунка на макрофаг, който е един от основните видове имунни клетки при възпалителната болест на червата, които причиняват възпаление, което е втората стъпка в механизма. Именно възпалението води до усложненията. Можем да използваме тези три стъпки като рамка, за да разберем как различните лекарства, които се използват за лечение на възпалителното заболяване на червата, ще постигнат тези три цели. Важно е да отбележим, че много от тези лечения са ефективни и за болестта на Крон, и за улцерозния колит. Така че ще говоря за тях заедно. Но ефикасността на някои от лекарствата може да варира в зависимост от състоянието, дали е улцерозен колит, или болест на Крон, а също може и да варира от човек на човек. Тъй като възпалителното заболяване на червата най-често се установява при медицински преглед по време на първия или втория пристъп, нека започнем, като обсъдим как да постигнем първата цел – да индуцираме ремисия. Може да разглеждаш пристъпа на възпалително заболяване на червата като имунен отговор, излизащ извън контрол и водещ до силно възпаление. Това възпаление причинява цялата болка и дискомфорта при човек с възпалително заболяване на червата. Поради това основният механизъм, чрез който можем да индуцираме ремисия, е директно да лекуваме това възпаление с противовъзпалителни лекарства. Видът лекарство, който ще бъде използван, вероятно ще зависи от тежестта, която виждаме тук. За пристъпи, които са леки до умерени по тежест, първичното противо- възпалително лекарство, което ще бъде използвано за индуциране на ремисия, е група лекарства, познати като аминосалицилати. После за умерени до средни пристъпи видът лекарства, които се използват предимно, са кортикостероиди. Кортикостероидите са много ефективни и силни противовъзпалителни средства, но причината да са запазени за някои от по-умерените до тежки случаи на възпалително заболяване на червата е тъй като могат да имат много различни странични ефекти и не трябва да бъдат приемани за дълги периоди време. Те обикновено се използват само когато е необходимо. Има някои други лекарства, които могат да бъдат използвани като противовъзпалителни лекарства вместо аминосалицилатите, и досега кортикостероидите са най-често използваните противовъзпалителни средства. Но това не е единственият вид лекарства, които могат за бъдат използвани за лечение на остър пристъп. Другата група лекарства са познати като имуномодулатори. Този имунен отговор е до голяма степен медииран от тези сигнализиращи протеини, които биват освободени от възпалителни клетки, каквито са макрофагите. Един от тези сигнализиращи протеини е протеин, познат като тумор-некротизиращ фактор алфа, което се съкращава на TNF алфа, и той е един от сигнализиращите протеини, които са отговорни за възпалението. За щастие, имаме лекарства, които са насочени към TNF алфа и предотвратяват ефекта му. Един от най-често срещаните видове имуномодулатори, които се използват за лечение на остър пристъп на възпалително заболяване на червата, са TNF алфа инхибитори. След като острият пристъп е бил овладян и лекарствата за индуциране на ремисия са били успешни, следващата стъпка е да поддържаме тази ремисия. За щастие, лекарствата, използвани за поддържане на ремисия, често са същите лекарства, които се използват за индуциране на ремисия. Но при индуцирането, противовъзпалителните лекарства са основното средство за лечение, тъй като именно възпалението причинява болката и дискомфорта. По време на фазата на поддържане се набляга малко повече върху имуномодулаторите, но те се приемат в малко по-ниски дози, отколкото биха били по време на индуциране на ремисия. Друга категория лечение, която е важно да споменем през фазата на ремисията, включва промени в начина на живот. Въпреки че ефектът от някои от тези промени в начина на живот може да е малък, има данни, че те намаляват степента на рецидив. Една от промените в начина на живот е спиране на пушенето. Това е особено важно при болестта на Крон. Друго, което да споменем, е диетата. Няма доказателство, че определени диети причиняват възпалително заболяване на червата. Но някои храни може да засилят симптомите на възпалителното заболяване на червата и трябва да бъдат ограничени или избягвани колкото е възможно. Те включват неща като млечни продукти, храни богати на мазнини и храни с много фибри. Накрая, последната промяна в начина на живот, е намаляване на стреса, което може да бъде постигнато чрез медитация или рутинни упражнения. Добре. Последната цел в лекуването на възпалително заболяване на червата е предотвратяване и лекуване на усложненията. Нека започнем с превенцията. Има две главни области, върху които се фокусираме – това са инфекцията и карциномът. Човек с възпалително заболяване на червата по време на остър пристъп е много по-вероятно да развие тежка коремна инфекция. Понякога по време на тези рецидиви, или пристъпи, може профилактично да се предпишат антибиотици. Другият проблем е колоректалният карцином. Възпалителното заболяване на червата е свързано с много по-висок риск от развиване на колоректален карцином. По-висок е и за болестта на Крон, и за улцерозния колит, но е значително по-висок при улцерозния колит. На всеки с улцерозен колит се препоръчват рутинни колоректални прегледи с колоноскопия, които трябва да започнат осем години след диагностицирането на улцерозен колит или след 40-годишна възраст, което настъпи първо. Добре. Ще започнем с абсцесите. Абсцесът е локализирана, оградена с "джоб" инфекция. Сам по себе си абсцесът не е задължително толкова лошо усложнение, но има риск да руптурира и ако руптурира, може да причини животозастрашаваща инфекция на коремната кухина, наречена перитонит. За да предотвратим руптуриране на абсцеса и да го лекуваме, човекът ще бъде поставен на интравенозни антибиотици, а после абсцесът ще бъде дрениран. Дренирането най-често се постига чрез вкарване на игла през коремната стена в този възпалителен джоб и това обикновено се прави успоредно с рентгеново наблюдение, за да се уверим, че иглата влиза точно в правилната точка. После течността са изсмуква от абсцеса и той по правило си заздравява. Следващото усложнение е познато като фистула. Фистулата е като тунел между две структури, които не трябва да са свързани. Представи си на тази рисунка тук, че имаш пикочния мехур и той е близо до гънка на тънкото черво. Ако тази извивка на тънкото черво бъде възпалена от лезии на възпалителното заболяване на червата като при болестта на Крон, и това е точно до пикочния мехур, за нещастие, с времето това възпаление може да премине през стената на пикочния мехур и да образува тунел към пикочния мехур. Пикочният мехур обичайно е стерилно пространство и сега е изложен на всички бактерии и възпаление, идващо от тънкото черво. Може да се получи доста тежка инфекция на пикочния мехур. Фистулите също се лекуват с антибиотици поради риска от инфекция, а също така обикновено изискват операция. Възможни са и други усложнения, срещани и при болестта на Крон, и при улцерозния колит, но абсцесите и фистулите са двете най-често срещани. За нещастие, много от усложненията изискват операция. При около една трета от хората с възпалително заболяване на червата в крайна сметка ще е необходима операция за лечението на някакъв вид усложнение. Но за нещастие, операцията не е дефинитивно лечение. Ако помислиш отново за този механизъм в три стъпки на възпалителното заболяване на червата, операцията лекува само усложненията. Не влияе на възпалението или на този имунен отговор. Ако погледнеш този клиничен курс с времето, за нещастие, операцията няма да му повлияе много, понеже не влияе на подлежащия механизъм. Има едно изключение и то е при улцерозния колит. Понеже улцерозният колит не преминава извън дебелото черво, човек, който има възпаление на цялото дебело черво, познато като панколит, може да се подложи на процедура, наречена проктоколектомия, при която ректума и дебелото черво се премахват изцяло. Тази операция може да излекува улцерозния колит, понеже вече няма дебело черво, което да бъде възпалено. Но това не е нещо, което се прави рутинно, особено ако не се налага, понеже е много голяма операция. Възпалителното заболяване на червата е рецидивиращо заболяване. Причинява се от този неадекватен имунен отговор, който води до възпаление на стомашно-чревния тракт. Използват се противо- възпалителни лекарства или имуномодулатори за лечение на възпалителните заболявания на червата.