Желязодефицитна анемия

Опитваш ли се да запомниш всички различни видове анемии? Ако опитваш, тогава знаеш, че това е много, много трудно. Причината за това е, че има много различни видове анемии. Затова за улеснение различните видове анемии са разделени на три големи категории. Само да припомня отново, че анемията представлява твърде малко червени кръвни клетки. Твърде малко червени кръвни клетки в тялото. Както казах, има три големи групи анемии. Първата група... Първата група анемии се нарича микроцитни анемии. Втората група се нарича нормоцитни анемии. И третата група, последната група, се нарича макроцитни анемии. Тези три групи са разделени според размера на червената кръвна клетка. Какво имам предвид под това? При микроцитната анемия има микро, малки, цитна, клетки. Имаш малки клетки. Малки червени кръвни клетки. Колко малки? Размерът на нормалната червена кръвна клетка е между 80 и 100 микрометра на трета степен. При микроцитната анемия има червени кръвни клетки, които са по-малки от 80 микрометра на трета. Втората група са нормоцитни анемии. Нормо идва от нормални, цитни идва от клетки. Това са червени кръвни клетки, които са с нормален размер. Тоест техният размер варира между 80 и 100 микрометра на трета степен. Накрая имаме макроцитни анемии. Макро идва от големи, цитни идва от клетки. Тоест имаш големи кръвни клетки при този вид анемия. Тези червени кръвни клетки са по-големи от 100 микрометра на трета степен. Така анемиите са разделени според размера на червените кръвни клетки. Оказва се, че това зависи в значителна степен от причината за анемията. От подлежащата причина за анемията. В това видео ще говорим за микроцитните анемии. Тези тук. Ще поставя всичко тук. Ще ти кажа, че всички микроцитни анемии са в резултат от проблем при производството на хемоглобин. Всички микроцитни анемии са поради проблем в произвеждането на хемоглобин. Предполагам, че не е достатъчно само да кажа това. Трябва да обясня малко. Нека започнем от самото начало. Какво е хемоглобин? Знаем, че червените кръвни клетки са пълни с хемоглобин. Пълни са с хемоглобин. Произнасям го малко странно. Червените кръвни клетки са пълни с хемоглобин и хемоглобинът е това, което се свързва с кислорода. Той дава на червената кръвна клетка способността, или капацитета, да пренася кислород. Какво представлява хемоглобинът? Написах го малко странно тук, за да ти покажа, че хемоглобинът има два основни компонента. Две подединици. Първата е хем. Втората, както може би се досещаш, се нарича глобин. Глобинът е полипептид. Това означава, че е верига от аминокиселини. Тази верига не е достатъчно дълга или не е достатъчно сложна, че да бъде наречена протеин, така че се нарича полипептид. В хемоглобина има два вида глобин. Има два вида глобин. Първият е алфаглобин. Вторият се нарича бетаглобин. Това са двата основни вида глобинови молекули в хемоглобина. Втората съставка на хемоглобина е хемът. Самият той също има две подединици или две съставки. Първата е протопорфирин. Това е изображение на протопорфирина. Както виждаш, това е много сложна молекула с пръстеновидна форма. Има пръстеновидна форма, а в центъра има свободно пространство. Това пространство е запазено за втората съставка на хема, която е желязо. В това пространство ще намериш желязо. Това, накратко, е структурата на хемоглобина, различните подединици на хемоглобина. Но какво общо има това със свързването на кислорода? Казахме, че хемоглобинът се свързва с кислорода, така че къде в тази картинка е кислородът? Той се намира ето тук, свързан с желязото. Тоест желязото изпълнява много, много важна роля не само в структурата, но и във функцията на хемоглобина. Както казах, микроцитните анемии, всички микроцитни анемии се дължат на проблем при произвеждането на хемоглобин. Какви са различните възможности да се появи проблем при произвеждането на хемоглобин? Нека започнем отдолу с молекулите глобин. Ако имаш проблем с производството на глобин, това ще доведе до проблем в създаването на хемоглобин, а когато имаме проблем в създаването на хемоглобин, получаваме микроцитна анемия. Групата заболявания, при които има проблем с производството на хемоглобин, по принцип са наследствени. По принцип са генетични. Наричат се таласемии. Това е група микроцитни анемии, причинени от проблем в производството на глобин. Като преминем нататък – ами ако има недостиг на желязо в организма? Добре. Това ще доведе до проблем в произвеждането на хем и, следователно, до проблем в производството на хемоглобин, което води до микроцитна анемия. Това заболяване, при което имаш недостиг на желязо, водещ до микроцитна анемия, се нарича желязодефицитна анемия. Много хитро име, нали? Желязодефицитна анемия. Друга много подобна болест е анемията на хроничната болест. Това е вид микроцитна анемия, при която в организма има достатъчно желязо, но поради някаква причина червените кръвни клетки нямат достъп до това желязо, че да направят хемоглобин. И получаваш микроцитна анемия. Накрая, ако на тялото му е трудно да направи протопорфирин, това, отново, ще доведе до проблем в производството на хемоглобин, водейки до микроцитна анемия. Това заболяване, при което има проблем в производството на протопорфирин, се нарича сидеробластна анемия. Това са различните видове микроцитни анемии. Ще разгледаме подробно тези различни анемии в следващи видеа. Но засега е добре да знаеш различните начини, по които може да се появи проблем при производството на хемоглобин. Всъщност пропуснах да обясня защо проблемът в производството на хемоглобин води до поява на микроцитна анемия, или анемия, при която червените кръвни клетки са по-малки. За да обясня това, ще нарисувам нормална червена кръвна клетка. Да кажем, че тази нормална червена кръвна клетка има – ще избера едно случайно число, например шест. Да кажем, че има шест молекули хемоглобин. Това са три, четири, пет и шест. При микроцитна анемия ще получим червена кръвна клетка, която има твърде малко молекули хемоглобин, понеже имаме проблем в производството на хемоглобин. Да кажем, че вместо шест, имаме четири. Три, четири молекули хемоглобин. Тялото поглежда тази червена кръвна клетка и казва, че това е проблем. Не може така. Не можем да има толкова голяма червена кръвна клетка с твърде малко хемоглобинови молекули в нея. И казва, че ако не можем да имаме приличен брой хемоглобинови молекули във всяка червена кръвна клетка, трябва поне да опитаме да върнем концентрацията на хемоглобиновите молекули в червените кръвни клетки колкото се може по-близо до нормалното. Това се случва като червените кръвни клетки преминават през допълнително делене. Допълнително делене. Не се случва точно това, но е добър начин да си го представим. Червената кръвна клетка преминава през допълнително делене и получаваш две по-малки червени кръвни клетки и всяка от тях ще има две хемоглобинови молекули. Както можеш да видиш от тази илюстрация, получаваш малки червени кръвни клетки и всяка от тези червени кръвни клетки има по-малък брой хемоглобинови молекули. Но, както можеш да си представиш, концентрацията на хемоглобин в тези клетки, понеже клетките са по-малки, е по-близка до нормалното, отколкото в тази клетка тук. Ето защо при проблем с производството на хемоглобин се развива микроцитна анемия. Микроцитна анемия, или анемия, при която червените кръвни клетки са много по-малки от нормалното. И, както обсъдихме, има различни видове микроцитна анемия според различните начини, по които можеш да получиш проблем при производството на хемоглобин.