Какво са тревожните разстройства?

Всички се страхуваме от нещо. Дали от това да видим паяк, да изнесем реч или да скочим от самолет, някои неща просто карат краката ни да се разтреперят, сърцата ни да препускат и устите ни да пресъхнат.

От еволюционна гледна точка страхът е нещо добро.

Страхът е емоционална и физиологична аларма, която се включва в тялото ти и сигнализира, че има непосредствена заплаха, с която трябва да се заемеш. Но както всяка аларма, страхът работи най-добре, когато се "включи" в правилното време и с правилния интензитет. Будилникът ти върши чудесна работа да те вдигне от леглото сутрин, но ако е прекалено тих, че да не можеш да го чуеш (или толкова силен, че да те оглуши), може да навреди повече, отколкото помага. Вероятно няма да ти е приятно алармата ти да се включи, когато не трябва да ставаш (дотук с поспиването до късно!).

Това е основното предизвикателство пред хората с тревожно разстройство. Техният отговор на въображаеми заплахи и предизвикателства може да е твърде чувствителен (усещане на страх, когато няма заплаха) или твърде интензивен (усещане на екстремен страх, когато рискът от заплахата е нисък), което може да доведе до създаване на много поведения за намаляване на страха и тревожността. Понякога тези поведения се оказват вредни за човека или за другите.

Страх, тревожност и паника

За да разберем тревожните разстройства, е важно да разбираме трите начина, по които отговаряме на възприемани заплахи: страх, тревожност и паника.

Страх, както споменахме по-горе, е емоционалният и физиологичен отговор, който имаме към непосредствена заплаха (например в момента към теб идва мечка!) и е най-силно свързан с режима бий се или бягай на тялото. Ако е налице спешна ситуация, обикновено има прилив на енергия с фокус върху опита за бягство или оцеляване в страшната ситуация (нарича се още "поведение на бягство").

Тревожност е емоционалният и физиологичен отговор, който имаме в очакване на бъдещи заплахи (например "Тревожа се, че ако излеза от хижата, навън може да има мечка"). Тревожността може да те накара да свръх-осъзнаваш околната среда и е свързана с мускулно напрежение и бдителност за възможна заплаха. Предназначението на чувството на тревожност е избягване на бъдеща заплаха.

Паника е специфична страхова реакция, при която изпитваш изключително силен емоционален, физиологичен и поведенчески отговор при липсата на реална заплаха. Представи си, че чакаш на опашка в магазина и изведнъж си мислиш за мечка, която бяга срещу теб. Ако сърцето ти започне да бие като лудо, ако чувстваш замаяност и страх, въпреки че никъде в близост около теб няма мечка, тогава изпитваш паника.

Страхът и паниката по принцип са сравнително кратко преживяване, докато тревожността може да е хронична и персистираща, водейки до сериозни отрицателни резултати. Хроничната тревожност е вредна не само с ефектите си върху тялото и ума, но също и поради ефектите ѝ върху стила на живот и поведението, като постоянно избягване на страхови ситуации, социална изолация, трудности в училище или на работа и чувства на депресия и безнадеждност.

Видове тревожни разстройства

Всички тревожни разстройства се характеризират с интензивен и чест страх, тревожност и/или паника, но се различават едно от друго по специфичните си симптоми и видовете ситуации или обекти, които причиняват симптомите (ще разгледаме по-подробно това по-долу).

За да бъде поставена диагноза тревожно разстройство, симптомите, свързани с тревожност и страх трябва да влияят на нормалното функциониране (ежедневни дейности) и/или да причиняват значителен дистрес. За повечето разстройства симптомите трябва да не са свързани с употреба на наркотици и трябва да продължават повече от 6 месеца.

Специфични фобии

Хората със специфични фобии се страхуват или се тревожат от специфични обекти или ситуации (наричани "стимули на фобията") и опитват да ги избегнат на всяка цена. Чувствата на екстремен страх започват непосредствено в отговор на стимули и са непропорционални на реалната налична заплаха. Хората със специфични фобии обикновено разбират, че техният страх е прекален, но изглежда не могат да го спрат. Различните видове фобии са категоризирани в следните групи:

Животни (като змии, кучета, акули).
Природа (като височини, светкавици, вода)
Кръв-инжекции-нараняване (като игли, операция)
Ситуационни (като летене в самолет, возене с асансьор)
Други (като клоуни, задавяне, силни шумове)

Социално тревожно разстройство

Социалното тревожно разстройство (познато и като "социална фобия") се характеризира с постоянен и нереалистично интензивен страх и тревожност във връзка със социални ситуации като ходене на парти, работа в екип или дори просто стоене в близост до други хора. Хората със социално тревожно разстройство често се страхуват, че може да бъдат съдени или критикувани от другите или че може да се изложат. Хората със социално тревожно разстройство избягват социални взаимодействия по същия начин, по който човек със специфична фобия би избягвал стимула на фобията си. Като знаем колко са важни социалните взаимоотношения за здравословния начин на живот, социалното тревожно разстройство може да има много сериозни последици.

Паническо разстройство

Паническото разстройство се характеризира с повтарящи се панически атаки, които са внезапни и интензивни приливи на екстремен страх или дискомфорт, който постепенно се увеличава за минути. Този отговор не е свързан със специфични ситуации или обекти и може да бъде предизвикат от тревоженето за получаване на бъдещи панически атаки. Свързаните симптоми може да включват:

Ускорен сърдечен ритъм
Потене
Треперене
Трудности при дишане
Гадене
Изтръпване
Страх от умиране
Усещане за отчужденост от себе си

След прочитане на списъка със симптоми е лесно да се види защо ако страдаш от паническа атака ще направиш всичко възможно да избягваш да получиш друга такава! Но тъй като причината за атаката често е неизвестна, не винаги е ясно какво трябва да се избягва, за да се предотврати подобно събитие в бъдещето.

Агорафобия

Агорафобията (в превод от гръцки буквално означава "страх от пазара") се определя като инвалидизиращ страх от това да се намираш на публично място, където би било трудно или излагащо да избягаш, ако се появят интензивна тревожност или симптоми на паника. Доскоро агорафобията се считаше за подвид на паническото разстройство, но сега е отделна диагноза. За някои хора страхът от изпитване на паника на публично място е толкова екстремен, че те не могат да излязат от квартала, дома си или дори от спалнята си.

Генерализирано тревожно разстройство

Генерализираното тревожно разстройство (ГТР) се характеризира с постоянна и прекалена тревожност за множество събития или дейности. Примери за такива тревоги включват общи тревоги като финанси, здраве, кариера и лични взаимоотношения. Но тези хора биват погълнати от тревогата си, което прави ежедневието много трудно. Подобна поглъщаща тревожност може да доведе до безпокойство, умора, раздразнителност и затруднен сън.

Причини и развитие на тревожните разстройства

Важно е да помним, че няма една единствена причина за тревожните разстройства. Като всички психологични разстройства, има много фактори, които влияят на хроничната тревожност. Защо тогава някои хора развиват тревожни разстройства, а други не? Може да е полезно да сравним наличието на тревожно разстройство с това човек да се намира на едно физическо място.

Ако някой ти каже, че е в Ню Йорк, ще знаеш ли със сигурност как е стигнал до там? Може да е със самолет, с кола, с влак или може би пеш. Може би човекът е бил роден там! Нещо повече, дори да разбереш как точно този човек е стигнал до Ню Йорк, това ще ти помогне ли да разбереш как някой друг човек е стигнал дотам? Вероятно не.

Вместо да опитват да установят "начина, по който се развива тревожността", психолозите работят за установяване на някои от общите пътища за развиване на тревожно разстройство. Някои пътища са свързани с биологията на човека, докато други са свързани с околната среда и поведението на човека.

Биологични фактори

Наследствеността при тревожните разстройства варира от 20-50% в зависимост от специфичното разстройство. Това означава, че 20-50% от хората с тревожни разстройства са ги получили от гените, които са наследили от родителите си. Но това не означава, че има един единствен ген на тревожността, а че комбинации от много гени може да работят заедно, за да доведат до по-голяма вероятност един човек да изпита тревожност.

Обстоятелствени/поведенчески фактори

Свръхпокровителствени и критични родители, тормоз в детството и други травматични събития (като преживяване на природно бедствие или да бъдеш очевидец на насилие) са били свързани с развитието на тревожни разстройства. Както и генетичните фактори, тези обстоятелствени фактори не причиняват директно тревожни разстройства, а вместо това може да увеличат уязвимостта на човека към тревожност.

Поведенческите теории за развитието на тревожните разстройства (по-точно специфични фобии) предлагат двустепенен процес, който може да доведе до хронична тревожност.

Първоначалната реакция на страх/паника бива заучена чрез класическо кондициониране. Този тип заучаване се случва, когато свържем ситуация или обект, който често е неутрален, със силни отрицателни чувства. Въпреки че ситуацията или обектът не причиняват директно тези чувства, тези два фактора може да станат свързани в умовете ни.

Например: случило се е силно земетресение, докато караш през един мост. Въпреки че земетресението е това, което те е уплашило, всеки път, когато погледнеш моста, започваш да изпитваш нервност и страх.

Така човекът опитва да намали заучения страх/паника, като избягва ситуацията или обекта, причиняващи отговор. Този процес (наречен оперантно кондициониране) награждава хората за избягване на нещата, от които ги е страх, понеже това намалява страха им.

Например: мисълта за каране през моста, свързан със земетресението, причинява тревожност. Затова, въпреки че отнема два пъти по-дълго време да стигнеш до дестинацията си, минаваш по друг път, за да го избегнеш.

Как се лекуват тревожните разстройства?

Въпреки че няма лек за тревожни разстройства, има няколко ефективни лечения, които да помогнат за овладяване на симптомите. Лекарства като антидепресанти, бета-блокери или лекарства против тревожност са се доказали при намаляването на тревожните симптоми. Докато лекарствата може да помогнат в краткосрочен план, когнитивните и поведенчески терапии може да имат по-дългосрочни ползи.

Когнитивните терапии се фокусират върху промяната на мисловните модели, които причиняват и поддържат тревожността. Като работят с професионалист по психично здраве, хората може да развият стратегии, за да намалят тревожността и да се справят по-добре с нея, когато се появи.

Поведенческите терапии се фокусират върху разкъсването на кръга на тревожност, като излагат човека на ситуацията или обекта, който избягват. Този вид излагане може да приеме много форми и е настроен към специфичните нужди на всеки човек. Понякога се прави постепенно в офиса на терапевта през период от много седмици или месеци, докато за други може да е подходящо да се направи в една единствена сесия.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.