Посттравматично стресово разстройство

Посттравматично стресово разстройство, което често се съкращава като ПТСР, е сериозно тревожно разстройство, което можеш да получиш, след като безопасността ти, дори животът ти, по някакъв начин са били застрашени, или след като преживееш някакво травмиращо преживяване. Въпреки че когато чуеш ПТСР, може да мислиш за травма, получена от война, е много вероятно ПТСР да бъде причинено и от други травмиращи събития като природни бедствия, катастрофи, изнасилване и др. Когато преживееш това потенциално травмиращо събитие или сериозна опасност, тялото ти навлиза в режим, в който е готово да се защити срещу опасността или да я избегне. Това се нарича инстинкт "бий се или бягай". Помисли за това. Ако си в гората и изведнъж пред теб излезе голяма мечка гризли, естествената реакция на тялото ти ще е или да се подготви да се бие, ако тя те нападне, или да избяга. Този инстинкт е напълно нормален и в много случаи ни защитава от беда. Но с ПТСР тази реакция е променена или увредена, или дисфункционира по някакъв начин. Хората с ПТСР може да изпитват тревожност, стрес, дори уплаха, когато вече не са в опасност. Повечето хора след травмиращо събитие тип "бий-се-или-бягай" ще бъдат засегнати по някакъв начин и справянето след това може да е трудно за всеки. Но с време и грижа повечето хора обикновено се подобряват и не се счита, че имат ПТСР. Но хората, които не се възстановят и развият ПТСР, не могат да се справят с тази тревожност в продължение на месеци, дори години след събитието. Когато някой има ПТСР, има няколко различни вида симптоми, които могат да се появят. Първият е натрапчиви спомени. Те включват повторно преживяване на травмата чрез спомените и мислите за събитието. Те могат да причинят проблеми с ежедневната дейност на хората и може да бъдат причинени от собствените им мисли, или може да бъдат причинени от външни думи, обекти или ситуации, които им напомнят за събитието. Например, ако имаш ПТСР от война, тревожността може да бъде причинена, ако неволно помислиш за оръжие, или може да бъде причинена, ако видиш полицай с оръжие на колана си. Вторият вид симптом се нарича избягване. Това е, когато пациентите с ПТСР започват да избягват места или специфични ситуации, понеже мислят, че ходенето на тези места или извършването на тези неща ще доведе до мислене или говорене за събитието и ще причини тревожност. Това често има голямо влияние върху нормалното им ежедневие. Например, ако оцелееш след травмираща катастрофа, може да избягваш да караш или да пътуваш с кола до работа, дори ако това означава да пътуваш по-дълго. Досещаш се, че това може да повлияе на ежедневието ти. Трети симптом на ПСР е отрицателно мислене и настроение, името на които го обяснява. Пациентите имат отрицателни чувства към себе си или към други хора и им е трудно да изпитат положителни чувства. Може да се чувстват емоционално вцепенени и да нямат интерес към нещата, които някога са им били интересни. Това може да затрудни поддържането на близки взаимоотношения както преди. Накрая, има симптоми на свръхвъзбуда, което е състояние на свръхбдителност и напрегнатост. Може лесно да се стряскаш или да чувстваш напрежение и да ти е трудно да спиш. Това състояние на свръхвъзбуда може да е постоянно, дори когато не мислиш за даденото травматично събитие, и може силно да затрудни извършването на обикновени дневни задачи, като спане, ядене или концентриране. Лечението на ПТСР зависи напълно от конкретния пациент, но обикновено включва или психотерапия, или лекарства, или и двете. Когнитивно-поведенческата терапия е вид психотерапия. Два вида такива терапии са се доказали като ефективни – терапия с излагане и когнитивно реструктуриране. Терапията с излагане помага на хората да контролират страховете си и да се изправят срещу тях, и дори ги излага на травмата, която са изпитали, но, очевидно, по безопасен и контролиран начин. Това може да е с умствено представяне или писане, или посещение на местата, където се е случило събитието. От друга страна, когнитивното реструктуриране опитва да помогне на пациентите да видят смисъла в лошите си спомени. Понякога пациентите имат неточни спомени или възприятия за случилото се и може да изпитват срам или вина. Искаме да им помогнем да мислят за тези събития в спомените си по по-реалистичен, положителен и здравословен начин. Освен психотерапията могат да бъдат изписани и лекарства. Има два вида антидепресанти, които са одобрени от FDA за лечение на ПТСР. (FDA – Агенция по лекарствата в САЩ) Първото се нарича сертралин, но може би е по-познато като золофт. Другото се нарича пароксетин, като паксил. И двете са селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина, накратко SSRI, и се използват и при лечение на депресия. Могат да помогнат за лечение на отрицателните емоционални симптоми като тревожност, тъга, тревога или гняв, и може да ти помогнат, докато преминаваш през психотерапия. Но освен антидепресанти, в някои случаи се предписват лекарства против тревожност като бензодиазепини, които ти помагат да се отпуснеш и да спиш. Но тези лекарства е по-вероятно да доведат до зависимост и не трябва да бъдат приемани дълго време. И психотерапията, и лекарствата могат да бъдат ефективни при възстановяване от ПТСР. Това възстановяване може да бъде още по-успешно с подкрепата на семейството и приятелите, които да изслушват човека и да предложат успокоение.