Фобии

Фобия е екстремен и нелогичен страх от нещо. Това нещо може да е всичко: от животно до нежив обект, ситуации или дейности. Но фобияте не включва просто ежедневните тревоги, стрес или страхове. Това не е страх от тъмна уличка или да се тревожиш да се качиш на самолет. Хората със специфични фобии се опитват изключително силно да избягват обекта, от който се страхуват, дори и да знаят, че няма реална опасност или заплаха. Може да се чувстват безсилни да спрат този страх и да чувстват силна тревожност, дори когато само мислят за обекта. Поради това фобиите могат сериозно да нарушат ежедневните дейности, да ограничат работната ефективност, да намалят самочувствието ти и да ограничат взаимоотношенията, понеже човек може да направи всичко възможно да не чувства тревожните и понякога ужасяващи чувства на фобията. Като пример, много хора може да са неспокойни или раздразнени на къмпинг през нощта, когато множество нощни пеперуди започнат да летят около лампите. Но това вероятно няма да те спре да отидеш на къмпинг, нали? Някой с мотефобия, или страх от молци, може да избягва да ходи на къмпинг, понеже знае, че има шанс да види молец. Това отбягване може да повлияе на социалния ти живот и на връзката с приятелите ти. Но очевидно страхът от молци не е единствената фобия. Дори не е в топ 10. Някой от най-честите фобии са неща като страх от кръв, или хемофобия, както и страх от медицински процедури, особено от неща като инжекции и игли. Може да има и страх от животни, особено от змии – офидофобия, от кучета – кинофобия, и от паяци – арахнофобия. Пример за ситуация е клаустрофобията, която е страх от затворени или тесни пространства. Човек с клаустрофобия може да има интензивен страх от качване в асансьор, понеже е толкова тясно. Един пример за противоположното – агорафобия е страх от излизане в открито или претъпкано пространство, което може да включва всичко от молове до пазари и театри. Често хората се страхуват, че няма да успеят да избягат. Някой може да има страх от височини или падане, т.нар. акрофобия, или страх от летене – аерофобия. И, накрая, може да те е страх и от някои природни феномени, като светкавици, което се нарича астрафобия. Излагането на обекта на страха или дори мисленето за излагане на обекта на страха може да причини тежки симптоми на тревожност, които са много по-силни от реалната заплаха. Хората с фобии често мислят катастрофично, или веднага се сещат до най-лошите сценарии и надценяват вероятностите това реално да се случи. Това може да доведе до физически симптоми като потене, проблеми с контрола на мускулите или ускорен пулс. Въпреки че определени неща като паяците може да причинят тревожност на много хора, важно е да подчертаем разликата между ежедневна тревожност за нещо и специфична фобия. Пример за ежедневна тревожност може да е неприятно чувство, когато влезеш в залата с паяците в зоопарка. Някой с арахнофобия, или страх от паяци, може да избягва ходенето в зоопарка, за да избегне да види паяци. Друга ежедневна тревожност може да е замайване при изкачване на стълба. Човек със страх от височини може да не отиде на сватбата на най-добрия си приятел, просто защото се провежда на 30-ия етаж на хотела. Последно, ежедневна тревожност може да е страх в самолет по време на тежка турбуленция, но някой с аерофобия може изобщо да избягва да се качва на самолет, дори и да трябва, за да отиде да получи служебно повишение. Ако някой има фобия, а не просто ежедневен страх, какво я причинява? Откъде идва това? Отговорът не е напълно ясен. Едно от нещата е, че е по-вероятно да имаш фобия, ако член на семейството ти има фобия. Друг начин човек да се развие фобия е от специфични лоши преживявания. Например човек, който е бил сериозно ухапан от куче, може да развие цинофобия, т.е. страх от кучета. Или само наблюдението, че някой е много уплашен от нещо, може да предизвика специфична фобия. Хората, които имат фобия, вероятно ще бъдат диагностицирани от лекар, който задава специфични въпроси за симптомите, прави физически преглед и пита за определени медикаменти, което може да помогне да се изключат други медицински проблеми, които може да водят до тази тревожност. След като се диагностицира фобията, тогава може да се започне лечението. Важно е лечението да се насочи към конкретните пациенти, тъй като пациентите отговарят различно на терапията, особено ако са включени и други състояния като депресия или злоупотреба с наркотици. Когнитивно-поведенческата терапия е специфичен вид психотерапия, която е особено ефективна при специфични фобии. Първо, терапевтите вероятно ще опитат да помогнат на пациента да идентифицира грешка в убежденията си и да осъзнае, че вероятно надценява страха си, и да поговори за реалистичните рискове. Например ухапването от бясно куче всъщност е рядък случай. Второ, ще изложи човека на ситуацията, от която се страхува. Като използваме същия пример, терапевтът може да накара човека да се приближи до куче, което може да го научи да поема приемливи рискове, които са сравнително безопасни. Въпреки че режима на лечение е различен при всеки пациент и времето, нужно за лечението, също е различно, на повечето хора със специфични фобии може да им се помогне с професионална грижа.