Клинична прогресия на множествена склероза

Множествената склероза е заболяване на мозъка, при което клетките на имунната система навлизат и атакуват миелина в мозъка. По този начин се разрушава методът за комуникация, която се осъществява в мозъка. Но клетките на имунната система завинаги ли ще останат в мозъка и ще го разрушават лека-полека? Не винаги. Начинът, по който имунната система се активизира и деактивира, а в мозъка се натрупван увреждания, е различен при всеки пациент. В този клип ще разгледаме клиничното развитие на множествената склероза. Клинично развитие означава как се развива и прогресира болестта, как се влошава. Дали се подобрява и кога се появяват симптомите. Колко често се появяват симптомите. Има четири основни форми множествена склероза (МС). Всяка форма се характеризира със специфично клинично развитие. Тук показвам диаграма, на която на оста X имаме време. То обхваща цялата продължителност на живота на човека, а на оста Y имаме тежестта на заболяването. Ще проследим клиничното развитие на всяка форма на множествената склероза с помощта на тази диаграма. Първата форма на множествена склероза, за която ще говорим, се нарича пристъпно-ремитентна множествена склероза. Да кажем, че изведнъж се оформи голямо възпалително огнище в мозъка. Изведнъж много имунни клетки навлизат и заедно започват да атакуват мозъка. Когато това се случи, мозъкът ще започне да трупа увреждания, следователно тежестта на болестта се увеличава с времето. След това имунната система спира да атакува мозъка и да разрушава миелина, което дава възможност на мозъка да поправи миелина. Мозъкът може да се поправи сам до определена степен. Но не може да се поправи напълно, така че болестта не изчезва напълно, не се връщаме до нормално положение. След това имаме период на стабилност, в който нищо не се случва. Имунната система не се активизира и не атакува. Мозъкът също спира да се поправя. Просто нищо не се случва. След това имунната система се активизира и атакува отново. Тогава тежестта на болестта се засилва. После имунната система се укротява и тежестта на заболяването намалява, което отново е последвано от период, в който нищо не се случва. Тук виждаме цикъл. Виждаме цикъл, при който първо имунната система атакува мозъка, симптомите се влошават и в мозъка се натрупват повреди. Наричаме това пристъп. След това виждаме, че имунната система спира да атакува мозъка така активно и той има възможност да се поправи. Това се нарича ремисия. След това имаме период на стабилност, в който нищо не се случва. Затова наричаме тази форма на МС пристъпно-ремитентна форма. Периодът, в който се случват пристъпите и ремисиите, може да е различен и може да продължи между няколко дни и няколко години. Това е най-често срещаната форма на множествена склероза. Тя засяга около 80-85% от пациентите с МС. Обикновено засяга повече жени, отколкото мъже, и има ранно начало. Обикновено, когато хората са на около 20 години. Ако вземем около 60-65% от пациентите, които имат пристъпно- ремитентна МС, ще видим, че по-късно през живота им пристъпите и ремисиите започват да изчезват и вместо това наблюдаваме стабилна прогресия и влошаване на болестта. Виждаме линейна или стабилна прогресия на болестта. Имунната система просто стои наоколо, имунната система е някъде тук и започва постепенно да разрушава мозъка на човека до края на живота му. Можем да означим това тук като прогресия. Когато тя започне, казваме, че този пациент е преминал към вторично-прогресираща форма на множествената склероза, и както споменах по-рано, това обикновено се случва при около 60-65% от хората, които имат пристъпно- ремитентна форма. Защо се нарича вторично- прогресираща форма? Прогресираща, защото болестта се влошава с времето, а вторична, защото тази прогресираща фаза се случва след пристъпно- ремитентната форма. И така, имаме вторично- прогресираща МС. Има ли първично-прогресираща МС? Всъщност да, има. Нарича се първично- прогресираща форма. Първично-прогресиращата форма на МС прилича много на вторично- прогресиращата. Но вместо да има пристъпи и ремисии в началото, първично-прогресиращата форма започва с прогресиращо влошаване, виждаме линейно усилване на тежестта на болестта и разрушенията в мозъка се увеличават стабилно, защото имунната система остава активна тук и атакува мозъка. Имаме стабилно увеличаване на уврежданията. Първично-прогресиращата форма не се среща често. Тя засяга само около 10% от пациентите с МС и тъй като засяга само 10% от пациентите, няма много лечения, които могат да се предложат за нея. Или поне не толкова, колкото за пристъпно-ремитентната форма. За разлика от пристъпно- ремитентната форма, първично-прогресиращата форма засяга мъжете и жените еднакво често. Освен това първично-прогресиращата форма започва малко по-късно от пристъпно-ремитентната. Обикновено с около 10 години по-късно. Когато пациентите са на около 30 години. Има още една форма на множествена склероза, която е най-рядко срещаната, тя се нарича прогресивно- пристъпна форма. Запомни, имахме пристъпно- ремитентна форма, след това – двете прогресивни форми. А прогресивно-пристъпната форма взима най-лошото и от двете. Може в началото да имаме слабо възпаление някъде тук, може би болестта ще започне прогресивно да се влошава. Но след това внезапно виждаме това огнище, където имаме много повече имунни клетки, които започват да атакуват мозъка. Когато това се случи, навлизаме в пристъп. Той може да бъде последван от ремисия, нали така? Когато всички тези имунни клетки започнат да си отиват. Но може би няколко остават, те ще продължат атаката и ще разрушават мозъка постепенно. За разлика от пристъпно- ремитентната форма, при която имахме това стабилно плато, тук болестта прогресивно се влошава и влошава. Можем да видим следващ пристъп, последван от ремисия, а след това нова прогресия. В прогресивно-пристъпната форма виждаме комбинация от всички форми на множествена склероза. Както споменах по-рано, това може би е най-рядката форма. Тя засяга около 5% от всички пациенти. Показах ти четири различни форми на множествена склероза. Важно е да знаеш за тези четири различни форми, защото когато се опитваме да поставим диагноза, трябва да знаем много добре от кой вид МС страда нашият пациент.