Диагностика и лечение на епиглотит

Диагнозата на епиглотит започва с клиничните данни. Пациентът ще дойде със затруднено дишане, вероятно затруднено преглъщане. Слюнката на пациента често ще тече, понеже той не може да преглъща. Ще има много приглушен глас, много дрезгав и дълбок, понеже не иска надгръклянникът (епиглотисът) да вибрира, понеже е подут. Това е епиглотит. Има затруднено дишане поради подуването на надгръклянника, което причинява стесняване на въздухоносните пътища и затруднява навлизането на въздух в белите дробове. Това стесняване също причинява нещо, познато като стридор. Докато пациентът вдишва въздух, той трябва да премине през този много стеснен въздухоносен път. Когато е стеснен, може да се появи един много музикален звук. Този музикален звук се нарича стридор. Често пъти се нарича инспираторен стридор. При вдишване се получава музикален звук. Звучи като това, опитвам да... опитвам да вдишвам и да вкарам въздух в белите дробове с много тесен въздухоносен път. Това произвежда това преминаване. Болните имат и температура. Други признаци на инфекция – може да имат втрисане. По тази причина състоянието може да е достатъчно тежко. Те ще изглеждат много интоксикирани. Ще имат затруднено дишане и изтичане на слюнка. Едно нещо, което да отбележим, е, че няма рецептори за кашлица на надгръклянника, така че пациентите няма да кашлят. Но ще се върна към това след малко. Отново, този музикален звук, ще го запиша тук, е познат като стридор. Друг признак, който тези пациенти може да имат, често се нарича признак на триножника. Първо, пациентите ще опитват да държат устата си отворена. Те ще изнесат врата и брадичката си напред, понеже това облекчава част от стесняването на въздухоносния път. Това им помага да дишат малко по-добре. Също намалява болката, понеже ако надгръклянника докосне нещо, това може да е болезнено. Те опитват да придърпат това надгръклянно капаче назад чрез отваряне на въздухоносния път. За да илюстрирам позицията на триножника ще използвам малка фигурка. Пациентът може да стои и да се наклони напред. Когато се наклони напред, поставя и ръцете си напред, вероятно на коленете си или на леглото пред себе си. Това му придава характерна позиция на триножник, когато се накланя напред и използва ръцете си, за да се задържи напред. Това също облекчава обструкцията на въздухоносните пътища или напрежението в гърлото им. Ще забележиш, че предпочитат да седят изправени. Пациентът не може да се наклони назад, да легне на гърба си. Ако направи това, въздухоносният му път ще се затвори. Подуването ще притисне допълнително въздухоносния им път и ще затрудни преминаването на въздуха. Това са някои клинични признаци, които лекарят може да използва, за да диагностицира епиглотит. Самата диагноза идва от директно наблюдение на подутия надгръклянник. Епиглотитът също включва подути ариепиглотични гънки, както и аритеноиден хрущял. Като погледнем тази илюстрация тук, можеш да видиш, че надгръклянникът е тази клапа, която се вдига нагоре. Ариепиглотичните гънки преминават надолу от надгръклянника. Аритеноидният хрущял е ето тук. Всичко подуто тук ще бъде диагностицирано като епиглотит. Директно визуализиране на подуването е начинът за диагностициране на епиглотит. Но има и още няколко трика. Ще превъртя тук надолу, за да покажа няколко рентгенови снимки. Нормално, без епиглотит... Нормалното надгръклянно капаче ще е ето тук. Това е нормално надгръклянно капаче. Има и друга патология, която ще покажа тук след малко, но можеш да видиш, че нормалното надгръклянно капаче е много малко. То е ето тук. Много е тънко. Ще го оцветя. Това е тънка клапа, която стои над гласовия апарат, която може да се затвори, когато преглъщаш, за да защити въздухоносния път. Ларинксът е ето тук. Тук са гласните струни. Нека се отървем от част от това. Отново, надгръклянникът е ето тук, тази много тънка клапа. Тези тук са два случая на епиглотит. Тук можеш да видиш надгръклянника в този латерален изглед. Можеш да видиш това. Ще го оцветя отново. Малко по-подуто е. Всичко над осем милиметра дебелина... с латерален изглед, латерална рентгенова снимка на врата, ще се приеме за епиглотит. Тук в тази илюстрация можеш да видиш много тежък епиглотит. Цялото това нещо е надгръклянникът. Той е много подут, много голям. Наричаме това признака на палеца, понеже изглежда като голям палец, вмъкнат тук. Докато, преди, ето го отново нормалното надгръклянното капаче. Това е много тънка клапа. Но тук е много подуто. Можеш да видиш как това може да затвори въздухоносния път. Може да се използва образна диагностика в помощ на диагнозата на епиглотита. Други използван метод е вземане на секрет за гърлени култури. Това става, като лекарят вземе клечка с памук и прокарва памука по задната част на гърлото, ето тук, зад мъжеца, което е малкото висящо нещо в задната част на гърлото ти. Това може да помогне за идентифициране на бактериалния организъм, който причинява епиглотит. Преди най-честият организъм, който причиняваше епиглотит, беше Heamophilus influenzaе, също познато като Н. грип. Influenzaе всъщност не е грипният вирус. Това е бактерия. Haemophilus influenzaе е бактерия. Името е донякъде подвеждащо. Това беше главната причина за епиглотит в Съединените щати и в света. Всъщност, по-точно, беше Heamophilus influenzaе тип В. Това е специфичен тип на бактерията, който причиняваше епиглотит. Благодарение на модерната медицина имаме ваксина, наречена HIB, ваксина срещу Haemophilus influenzaе-B. Това ни е помогнало да намалим случаите на епиглотит. Други бактерии, за които е известно, че причиняват епиглотит, но не толкова тежък като Н. грип, са стафилококите и стрептококите. Streptococcus pneumoniae, streptococcus pyogenes и staphylococcus aureus. Можеш да използваш всичко това, за да диагностицираш и започнеш да лекуваш епиглотит. Преди да говорим за лечение, искам да сляза тук долу и да говоря за клиничната картина, клиничните симптоми. Има друга болест, която е много подобна на епиглотита, наречена круп. Крупът също е известен като трахеоларингит. Това е възпаление на трахеята, гърлото. Нека скицирам въздухоносните пътища. Ще поставим ларинкса в този кръг тук. Това е много груба скица. Крупът е трахеоларингит. Включва ларинкса, където е гласовият апарат, и трахеята, която е въздухоносната тръба точно под ларинкса, докато епиглотитът е само подуване на надгръклянника, ариепиглотичните връзки и аритеноидните хрущяли, всичко над ларинкса. При круп имаме подуване на ларинкса и трахеята. Пак ще получиш стридор, понеже имаш стесняване на този въздухоносен път тук. Пак получаваш този музикален звук от въздуха, който се опитва да влезе в белите дробове. Това се наблюдава и при епиглотита. При крупа главна разлика е, че няма да видиш слючене. Пациентите могат да преглъщат малко по-добре, така че няма толкова много изтичане на слюнка. Докато при епиглотита има изтичане на слюнка. Друга главна разлика е, че при епиглотита пациентите имат признака на триножника. Те стоят изправени, не могат да легнат, докато при крупа могат да легнат без никакви проблеми. Накрая, основна разлика е, че при епиглотита няма кашлица, понеже нямаме стимулиране на рецептори за кашлица. Надгръклянното капаче няма рецептори за кашлица. Докато, когато става въпрос за ларинкса или трахеята, там може да имаш силна кашлица. Всъщност ще получиш това, което е известно като лаеща кашлица. Продължавам да се местя тук, но искам да се върна обратно нагоре за две последни неща. Това ето тук е рентгеново изображение на круп, трахеоларингит. Можеш да видиш, че тази подута тъкан затваря въздухоносния път, но това е под надгръклянното капаче. Тук нямаме проблем. Всъщност тук изобщо не можеш да го видиш. Имаш много ясен въздухоносен път. Това е главна разлика в рентгеновото изображение, която можеш да видиш между круп и епиглотит. Нека продължим и да приключим с лечението на епиглотит. Първо, много важен момент. Искаш да защитиш въздухоносния път. Това е лечение номер едно за епиглотит, понеже могат да се затворят много бързо. Всъщност един до два часа след като вдигнат висока температура пациентите може да започнат да се подуват и да имат затруднено дишане. Защитата на въздухоносните пътища е номер едно. И малка странична забележка – ако подозираш епиглотит, не използвай шпатула за езика. Това е много важно, понеже може да причини повече подуване. Трябва да изследваш въздухоносния път, за да диагностицираш епиглотит, само когато са налични всички инструменти за защита на въздухоносния път, за поставяне на тръба в гърлото, за да се позволи достигането на кислород до белите дробове. Защитата на въздухоносните пътища е много важна. Номер две, веднага трябва да се дадат антибиотици на пациента. Има съгласие, че курсът трябва да е около седем-десет дни лечение. Но след около два-три дни може да започне да се забелязва подобряване на симптомите. Пациентът трябва да бъде наблюдаван в болница, докато симптомите му не започнат да се подобряват. Антибиотици трябва да бъдат приемани за пълния курс на лечение. Ако пациентът не приема антибиотици за пълните седем-десет дни, епиглотитът може отново да се възвърне. Трябва да се напомни на пациентите да приемат пълния курс антибиотици. Последно, превенцията се осъществява с ваксината Hib. Разбира се, също така можеш да следваш някои предпазни мерки, като да не споделяш лични вещи. Увери се, че измиваш ръцете си много добре, след като се срещнеш с пациент с епиглотит, и така нататък.