Ваксина срещу Haemophilus influenzaе тип В

Hib ваксината е била разработена през 1985 г. и е ваксина за Heamophilus influenzae тип b. Този специфичен щам бактерия, Haemophilus influenzae, бил много сериозен. Може да причини тежки усложнения и болести. Например, този щам може да причини тежък менингит, което е подуване на тъканта, която огражда мозъка. Може също да причини пневмония, което е оток на белодробната тъкан, причинено от тази бактериална инфекция. И епиглотит, което е оток на надгръклянното капаче, което е това капаче, което се затваря над въздухоносните пътища, когато преглъщаме, така че храната да не навлиза в белите ни дробове. Преди разработването на тази ваксина около 40 до 100 на 100 000 души се инфектирали с този щам на Haemophilus influenzae. Това може да не изглежда много, но понеже причинява толкова тежки състояния и понеже предимно влияе на новородени и деца, това било много сериозен проблем на общественото здраве. Но след развитието на тази ваксина този брой бил намален до по-малко от един случай на 100 000 души на година. Това е намаление от около 0,04% от населението до 0,0001% от населението, което е драстична разлика. Тази ваксина води до имунен отговор към специфична полизахаридна последователност, която се среща на този специфичен щам Haemophilus influenzae. Това означава, че има въглехидратна последователност, която често се среща на повърхността на бактериите. Тъй като тази полизахаридна последователност, въглехидратна последователност, се среща специфично на тип b щама на Haemophilus influenzae, искаме да "нападнем" тази последователност. Понеже ако имунната ни система може да разпознае това, ако реалната бактерия се появи, тогава ще можем да я елиминираме. Но проблемът с полизахаридната последователност е, че не произвежда голям имунен отговор. Тялото ни разпознава по-добре чужди протеини, а не въглехидрати. И за да увеличим този отговор прикрепяме малък протеин с молекулярна връзка, за да свържем двете. Това свързване, това комбиниране на двете, полизахарида и протеина, се нарича конюгат. Те са комбинирани заедно. Тоест този вид ваксина е конюгирана ваксина, която създава по-голям имунен отговор. И поради тази конюгация Hib ваксината има над 95% ефикасност. Което означава, че е много ефективна в спирането на бактерията. Но помни, че това е само за щам b. Всички други видове Heamophilus influenzae пак могат да повлияят на пациента. Но тип b е най-тежката и затова е добре, че сме успели да разработим ваксина за него. Както казах, имунната ни система може да разпознае чужди протеини много по-добре от полизахариди. Това създава огромен имунен отговор и кара бели кръвни клетки, известни като макрофаги, да разпознаят това и да го погълнат. Макрофаг означава, че яде много. Тези големи гладници изяждат тази връзка между полизахарида и протеина. И след като направят това, те ще преминат по кръвообращението в лимфните възли. И в тези лимфни възли има специализирани бели кръвни телца. Тези специализирани бели кръвни телца се наричат Т-клетки. След като макрофагите представят този материал на Т-клетките, Т-клетките биват активирани. Тези активирани Т-клетки ще кажат на други клетки, известни като В-клетки, че нещо се случва. Знаем, че В-клетките създавт антитела. Антителата са протеини с форма на Y, които разпознават специфични последователности. В този случай тези В-клетки, антителата, които те ще създадат, разпознават специфичната последователност на тези протеини и полизахариди. Така се генерира имунният отговор. Друг начин да създадем по-голям отговор е да въведем тази смес от протеин и полизахарид множество пъти. Преди да говорим за дозировката, искам отново да подчертая това – помни, това е полизахарид на щам b Haemophilis influenzae. За да генерираме много добър имунен отговор, тези протеини често са от други вируси или продукти от бактерии. Например, някои бактерии създават токсин, както се случва при дифтерия, коклюш или тетанус, който по същество е протеин, който създава огромен имунен отговор. Има много ваксини за Haemophilus influenzae тип b и те може да са съчетани с различни видове токсини, било то от тетанус, коклюш или дифтерит, а понякога този протеин може да е инактивиран вирус, като хепатит В, всякакви комбинации. Много е полезно да съчетаем тези различни протеини и полизахариди, понеже не само пациентът ще бъде имунизиран за Heamophilus influenzae, а ще бъде имунизиран и за тези други бактерии или вируси, които са съчетани с тази полизахаридна последователност. За да генерираме много силен имунен отговор и тъй като полизахаридната последователност причинява много слаб отговор, Hib ваксината трябва да бъде приложена на три пъти. И после отново, с подсилваща ваксина. Подсилващата ваксина съдържа същите съставки, но напомня на имунната система, че трябва да продължи да създава антитела. Да продължи да създава тези малки сигнални маркери за идентифициране на тази полизахаридна последователност и позволяване на имунната система да ги унищожи. И тъй като при новородените и много малките деца има по-висок риск от Haemophilus influenzae щам b, първата доза се дава на двумесечна възраст. След тази първа доза е препоръчително пациентът да получи друга доза четири седмици след тази начална доза. Четири седмици до възраст около четири месеца, а после на възраст шест месеца. И, помни, това е за да се създаде много силен имунен отговор, за да се гарантира, че бебето има имунитет срещу тази бактерия. След тези три дози последната усилваща доза е препоръчителна на 15 до 18 месечна възраст. Ами ако пациентът пропусне една от тези дози? Да кажем, че детето ти е на четиримесечна възраст. Това не е проблем, можеш да започнеш от четири месеца и после да дадеш допълнителна доза след четири седмици. Ако детето получи първата доза на четири месеца, трябва да получи следващата доза на шест месеца, а после следващата доза на осем месеца. И това е последвано от допълнителна на 15 до 18 месеца. Ако детето е на около 7 до 11 месеца, тогава ще пропуснеш една от тези дози. И, отново, причината за това е, понеже тези дози се опитват да преведат бебето през първите месеци живот без то да бъде инфектирано от тази бактерия. Ако вече е на 7 до 11 месеца, просто трябва да го преведем през още два месеца, докато получи допълнителната ваксина. Бебета на 7 до 11 месеца ще имат нужда само от две ваксини плюс допълнителната. И ако детето е на 12-14 месеца, ще има нужда само от една ваксина плюс допълнителната. Ако детето е пропуснало всички възможности да получи тези редовни ваксини, ако е на 15 месеца до 5 години, ще има нужда само от една ваксина, която ще е допълнителната. Последно, тъй като децата обикновено развиват имунитет към Heamophilus influenzae тип b след петгодишна възраст, след като е на повече от пет, детето вече няма нужда да получава ваксината, освен ако не е имунокомпроментирано. Тогава може да има нужда да получи ваксината. С тази ваксина може да има някои странични ефекти. Но за ваксини като тази предимствата надвишават риска. Някои по-чести странични ефекти включват местна болка или зачервяване, или подуване около областта на инжектиране. И пациентите може да развият температура, може да станат много раздразнителни. И тези симптоми могат да са чести. До 25% от пациентите може да имат някои от симптомите. Но, за щастие, те обикновено изчезват между 24 до 48 часа. Все пак е важно да се докладват тези симптоми на лекаря, така че той да е наясно за всички странични ефекти и да може да действа бързо, ако симптомите се влошат или не изчезнат. По-тежки симптоми са неврологични симптоми. Тези симптоми включват екстремна летаргия, неутешимо плачене, парализа на крайниците, припадъци, конвулсии, много тежки странични ефекти. Ако пациентът развие затруднено дишане или тежък обрив, или температура над 105 градуса по Фаренхайт, което е 40 градуса по Целзий, това е много тежко. Но, за щастие, тези симптоми са много редки и не се получават често. И, както казах, предимствата на ваксината силно надвишават рисковете. Иначе пациентът може да развие тежки болести като менингит, пневмония или епиглотит, които могат да са животозастрашаващи болести.