Кари Кай, изследовател и танцьор

Здравей, аз съм Кари Кай!

Завърших компютърни науки в MIT и специализирах човеко-машинен интерфейс за езиково обучение и онлайн обучение. Според това къде съм в цикъла на изследването, обикновено или пиша интерактивни системи и прототипи и измислям начини да помагам на хората да учат езици, или събирам и анализирам данни.

Миналата година направих версия на Tetris с разпознаване на говор, за да могат учениците да учат чужди езици, докато играят. За да завърти блокче, играчът трябва да изговори правилната дума за изображението върху блока. Можеш да прочетеш повече тук, а по-надолу има видео демо!

Сега изследвам нови начини да помагам на хората да се образоват неформално, като използвам времето на чакане в така или иначе заетия ден – като на автобусни спирки, по време на реклами, при застой на разговора или по време на не толкова интересните части от футболен мач. Надявам се, че като давам на хората малки хапки знание във време, което така или иначе прекарват в чакане, те могат да приемат, че учебният процес не отнема толкова време и е по-интегриран в ежедневието им.

Научих се да програмирам, когато бях на 23, веднага след колежа. Не се интересувах от компютри, а от поведението на хората, затова в колежа изучавах смес от дисциплини като психология, лингвистика и филология. В първата ми работа след колежа в областта на продажбите и HR се мотивирах да се науча да програмирам, когато често ми идваха добри идеи, които обаче зависеха от инженери в други екипи, които трябваше да имплементират функции или да поправят бъгове вместо мен. Накрая отново се върнах на училище и прекарах около година в курсове по програмиране заедно с бакалаври. През първите няколко седмици ми допадна рекурсията и бях изненадана колко близко е програмирането до решаването на мини главоблъсканици. Въпреки, че не се бях част от образователна програма, се оказа, че само това да бъдеш в университетски кампус може да ти отвори много врати! Не само, че се присъединих към изследователски проект върху диалогови системи за езиково обучение на деца, но и започнах да уча другите студенти на програмиране. Накрая кандидатствах за докторантска програма по компютърни науки и се развълнувах много, когато ме приеха въпреки, че предишните ми познания бяха ограничени.

Когато се върна към първия си ден на курсовете по програмиране, когато бях на 23, си спомням как седях в залата, заобиколена от първокурсници, и се чувствах напълно отчаяна от гледката на Unix терминал. Понякога се съмнявах дали не сбърках, като реших да програмирам. За щастие имах подкрепата на мои връстници, с които правехме проекти и решавахме задачи, ментори, които рискуваха с мен като ми даваха спешни задачи, и семейството ми, което беше до мен дори когато смених посоката на своята кариера.

Най-хубавото в програмирането беше, че можех да се върна към предишните си интереси в психологията и образованието, но вече можех да изразя тези идеи чрез код, да оценя как се отразяват върху поведението на хората и да ги споделя с останалите!

Обичам да танцувам, особено фюжън. Освен това обичам да свиря импровизации на пиано. Като секретар по изкуствата в общежитието си тази година, организирах няколко събития за студенти с уроци по различни неформални изкуства, от театрални импровизации до суинг танци и рисуване. Когато не програмирам и не работя върху изследвания, обикновено танцувам или свиря.

Никога не е прекалено късно да се научиш как да програмираш! Но знай, че програмирането понякога не е крайната цел, а е по-скоро средство.