If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Курс: Финанси и капиталови пазари > Раздел 8

Урок 6: Китайската валута и американският дълг

Плаващи омбенни курсове, които регулират търговския дисбаланс

Плаващи омбенни курсове, които регулират търговския дисбаланс . Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В това видео искам да изследвам как плаващият обменен курс може (на теория) да разреши търговския дисбаланс. За този опростен пример ще приемем, че обменният курс между китайския юан и щатския долар е 6 юана за долар. Също така за простота ще приемем, че Китай изнася само една стока за САЩ и тя е микровълнови печки. При курс от 6 юана за долар китайският производител ще ги продава в САЩ за 50 долара всяка. При тази цена в САЩ има търсене за 1 милион микровълнови печки. Ще приема, че единственият износ от САЩ за Китай е софтуер. Има търсене за 2 милиона единици, ако ги продават по 60 юана всяка. Да видим какво ще е търсенето за всяка от валутите от двамата производители. Китайският производител ще продаде един милион уреда по 50 долара единия за една година. Ще има приход от 50 милиона долара и ще иска да ги обмени в юани. Може да гледаш на това тук като на наличните щатски долари. Ще приемем, че това са единствените хора, които търгуват с валута, защото това са единствените търговци в този свръх опростен свят. Американският производител ще продаде 2 милиона единици по 60 юана всяка. Той ще има приход от 120 милиона юана, които ще иска да обмени в долари при преобладаващия обменен курс в този момент от 6 юана за долар. Той ще обмени тази сума, като я раздели на 6, което прави 20 милиона долара. Този, очевидно, ще иска да обменя в юани, защото живее в Китай и разходите му са там. Докато този ще иска да обменя в долари, защото разходите му са в долари. Това е притокът от долари, които ще бъдат обменени в китайска валута. Това тук е търсеното количество долари от този, който иска да обмени юаните си. Очевидно има дисбаланс. Наличните долари са много повече от необходимите в тази ситуация. И всеки път когато предлагането превишава търсенето, тогава цената пада. В този случай цената на долара спрямо юана ще падне. Цената на долара ще падне. Това означава, че цената на юана ще се качи. Доларът става по-слаб, а юанът – по-силен. Ако това стане, какво ще се случи с тези цени тук? Ако юанът стане по-силен, ще видим 5, 4 или дори 3 юана за долар. Тогава китайският производител няма да може да си позволи продажна цена от едва 50 долара. Ще трябва да вдигне цената, за да си покрие разходите в китайска валута. Когато той повиши цената, търсенето ще намалее. От другата страна на уравнението американският производител може да продава за по-малко юани, за да получи същата сума в долари. Сега му трябват по-малко юани за всеки долар, така че сваля цената в Китай и когато направи това, търсенето ще нарасне. При плаващ обменен курс това, което се случва е, че когато юанът стане по-силен, търсенето за китайски стоки ще намалее, а търсенето за американски стоки ще нарасне. И в крайна сметка дисбалансът между валута и търговия ще се разреши от само себе си. Всичко това е теоретично. На практика не се позволява на валутния курс да плава. Ще говорим повече за това в бъдещите видеа. Това е Салман Кан от Кан Академия за СиЕнБиСи.