Основно съдържание
Курс: Финанси и капиталови пазари > Раздел 8
Урок 6: Китайската валута и американският дълг- Плаващи омбенни курсове, които регулират търговския дисбаланс
- Китай фиксира долара, за да запази търговския дисбаланс
- Китай купува облигации от САЩ
- Преглед на ситуацията с валутата между САЩ и Китай
- Данни за увеличението на китайската мярка М1 на парите в обръщение през 2010 г.
- Данни за увеличението на китайските чуждестранни активи през 2010г.
- Данни за китайския платежен баланс в САЩ
- Инфлация в Китай
- Влияние на плаващ обменен курс юан-долар върху икономиката на Китай
- Влияние на плаващ обменен курс юан-долар върху икономиката на САЩ
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Плаващи омбенни курсове, които регулират търговския дисбаланс
Плаващи омбенни курсове, които регулират търговския дисбаланс . Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
В това видео искам да изследвам как плаващият обменен курс може (на теория)
да разреши търговския дисбаланс. За този опростен пример ще приемем, че обменният курс между
китайския юан и щатския долар е 6 юана за долар. Също така за простота
ще приемем, че Китай изнася само
една стока за САЩ и тя е микровълнови печки. При курс от 6 юана за долар китайският производител ще ги
продава в САЩ за 50 долара всяка. При тази цена в САЩ има търсене
за 1 милион микровълнови печки. Ще приема, че единственият износ
от САЩ за Китай е софтуер. Има търсене за 2 милиона
единици, ако ги продават по 60 юана всяка. Да видим какво ще е търсенето
за всяка от валутите от двамата производители. Китайският производител
ще продаде един милион уреда по 50 долара
единия за една година. Ще има приход от 50 милиона
долара и ще иска да ги обмени в юани. Може да гледаш на това тук като на наличните щатски долари. Ще приемем, че това са
единствените хора, които търгуват с валута, защото това са единствените търговци
в този свръх опростен свят. Американският производител
ще продаде 2 милиона единици по
60 юана всяка. Той ще има приход от
120 милиона юана, които ще иска да обмени в долари при преобладаващия
обменен курс в този момент от 6 юана за долар. Той ще обмени тази сума, като я раздели на 6, което прави 20 милиона
долара. Този, очевидно, ще иска
да обменя в юани, защото живее в Китай
и разходите му са там. Докато този ще иска
да обменя в долари, защото разходите му са
в долари. Това е притокът от долари, които ще бъдат обменени
в китайска валута. Това тук е търсеното
количество долари от този, който иска
да обмени юаните си. Очевидно има дисбаланс. Наличните долари са много повече
от необходимите в тази ситуация. И всеки път когато предлагането
превишава търсенето, тогава цената пада. В този случай цената на долара спрямо юана ще падне. Цената на долара ще падне. Това означава,
че цената на юана ще се качи. Доларът става по-слаб, а юанът – по-силен. Ако това стане, какво ще се случи с тези
цени тук? Ако юанът стане по-силен, ще видим 5, 4 или дори
3 юана за долар. Тогава китайският производител няма да може да си позволи
продажна цена от едва 50 долара. Ще трябва да вдигне цената, за да си покрие разходите
в китайска валута. Когато той повиши цената,
търсенето ще намалее. От другата страна на уравнението американският производител
може да продава за по-малко юани, за да получи същата сума
в долари. Сега му трябват по-малко
юани за всеки долар, така че сваля цената в Китай и когато направи това, търсенето ще нарасне. При плаващ обменен курс това, което се случва е, че когато юанът стане по-силен, търсенето за китайски стоки
ще намалее, а търсенето за американски
стоки ще нарасне. И в крайна сметка дисбалансът между валута
и търговия ще се разреши от само себе си. Всичко това е теоретично. На практика не се позволява
на валутния курс да плава. Ще говорим повече за
това в бъдещите видеа. Това е Салман Кан от
Кан Академия за СиЕнБиСи.