Маска на Агамемнон, Микена

Пред нас се намира златна маска, която според Шлиман принадлежала на Агамемнон. Когато открил маската, той възкликнал: „Взирам се в лика на Агамемнон!“ Агамемнон е великият гръцки герой от Омировата „Илиада“. Сега е известно, че това не е Агамемнон. Но какъв рекламен трик! Имаме огромно скривалище на златни предмети от гробните кръгове. Открити са и много тела, заобиколени от скъпоценните предмети, и в някои случаи са носили златни маски. Маските са били привързани към лицата на погребаните. Отблизо можем да видим дупчици точно до ушите на маската. Най-вероятно точно през тези дупчици е преминавала връвчица, която прикрепяла маската към лицето. В Микена има два Гробни кръга, открити и проучени от Шлиман: Гробен кръг А и Гробен кръг Б. Самият Шлиман е бил бизнесмен и любител археолог. Затова историците на изкуството имат много въпроси, особено относно чудесната маска, която той нарича маската на Агамемнон. Спекулира се, че Шлиман е реставрирал маската твърде много, за да я направи по-атрактивна за вкусовете на обществото от 19-и в. Но има и много съвременни археолози, за които маската е напълно автентична. Така че просто трябва да имаме едно наум. Но нека се върнем към огормния брой открити предмети, които със сигурност са автентични и ни предоставят ясна информация за тази култура от бронзовата епоха. Използваната техника е обработка на златото с чук, за да се получи много тънък и гладък златен лист. След това по всяка вероятност са слагали листа върху дървен модел и с удари с чукче са скулптирали лицето, което виждаме. Шлиман работи в двата Гробни кръга, където открива много шахтови гробове. В тях са погребвани важни семейства с голяма власт. В гробовете са открити огромни количества златни предмети. Не само златни маски, но също колиета, гривни, чаши, кутии, накити за глава, нагръдници. Открити са и мечове и ками. Златните предмети са с общо тегло 6 кг. Все пак добре е да знаем и къде се намира Микена. Микена е цитадела: град около ограден с крепостни стени дворец, разположен върху билото на хълм. Палатът е разположен над обширна долина. Градът на Микена е дал името на цялата Микенска култура от това време, която се е развила в континентална Гърция. Това е така, защото тази култура е доминирала в континентална Гърция, а представителите ѝ са търгували наблизо и надалеч в Средиземноморието. Микенската е една от трите основни и най-важни култури на древната Егейска култура. Егейските култури са се развивали през Бронзвата епоха и са съществували преди древните гърци, които познаваме от паметници като Партенона и от гръцкото изкуство. Това е периодът, за който се разказва в гръцките легенди, които познаваме добре. Знанието, което имаме за Микенската култура, идва от физическите артефакти, от самата цитадела на Микена, от другите микенски селища, както и от намерените съкровища. Това е така, защото имаме съвсем малко открити писмени паметници от епохата. Малко е запазено от писмеността, наречена Линеар Б. Но от Микена нямаме много артефакти с писменост, с каквито разполагаме от Древен Египет и Месопотамия. Някои историци на изкуството и археолози смятат Микенската култура за военнолюбива, в сравнение с Минойската култура, която изглежда е била много миролюбива. Една от причините е, че микенците са имали силно укрепени градове, докато минойците имали големи дворци, но много по-слабо защитени. Намерени са и много оръжия, но не знаем дали са използвани за нападение или защита. Затова не е лесно да опишем характера на тези хора. Но можем да си представим огромното въодушевление на Шлиман когато е открил тези гробове.