Персеполис: Залата за аудиенции на Дарий и Ксеркс

До началото на пети век преди новата ера Ахеменидската (Персийската) империя управлявала приблизително 44% от човешкото население на планетата Земя. Чрез областни администратори (управители) персийските крале контролирали огромна територия, която непрестанно опитвали да разширят. Известни с монументалната си архитектура, персийските царе създали множество монументални центрове, измежду които е Персеполис (днес в Иран). Огромната зала за аудиенции на персийските царе Дарий и Ксеркс ни представя зрителен микрокосмос на Ахеменидската империя – като дава ясно да се разбере, чрез украсяване със скулптури, че персийският цар властвал над всички подчинени посланици и васали (които са изобразени да поднасят почести в безкрайна вечна процесия).

Ахеменидската империя (Първата персийска империя) била имперска държава в Западна Азия, основана от Кир Велики и процъфтяваща в периода ок. 550 – 330 г. пр.н.е. Територията на империята била огромна, разпростираща се от Балканския полуостров на запад до долината на река Инд на изток. Ахеменидската империя е известна със силната си централизирана бюрокрация, която се оглавявала от цар и разчитала на областни сатрапи (областни управители).

Множество допреди това независими държави били завладени от Персийската империя. Тези държави покривали огромна територия от Централна Азия и Афганистан на изток до Мала Азия, Египет, Либия и Македония на запад. Персийците направили небезизвестния опит да разширят империята си още повече, включвайки в нея континентална Гърция, но при него в крайна сметка били победени. Персийските крале са известни с любовта си към монументалното изкуство и архитектурата. При създаването на монументални центрове, включително Персеполис, персийските крале използвали изкуството и архитектурата, за да отправят послания, които помагали да се подсилят претенциите им за власт и да изобразят, иконографски, персийското владичество.

Персеполис, церемониалната столица на Ахеменидската персийска империя, лежи на около 60 километра североизточно от Шираз, Иран. Най-ранните археологически останки на града датират от ок. 515 г. пр.н.е. Персеполис, гръцки топоним, който означава „градът на персите“, от самите перси бил наричан Парса и за древния свят представлявал важен град, известен с монументалното си изкуство и архитектура. Обектът е открит при разкопки на немските археолози Ернст Херцфелд, Фридрих Крефтер и Ерих Шмит между 1931 г. и 1939 г. Неговите руини са удивителни дори и днес и са регистрирани от ЮНЕСКО като Обект от световното наследство през 1979 г.

Персеполис бил целенасочено основан в равнината Марвдащ в края на шести век преди новата ера. Той бил обозначен като специално място от през 518 г. пр.н.е., когато той посочил местоположението на „Царския хълм“, който да служи като церемониален център и цитадела за града. Това действие от страна на Дарий било подобно на по-ранния цар Кир Велики, който основал град Пасаргада. Дарий Велики ръководил масивна строителна програма в Персеполис, която щяла да продължи при наследниците му и . Персеполис продължил да бъде важен град, докато не бива нападнат, ограбен и изгорен по времето на Александър Македонски през 330 г. пр.н.е.

Програмата на Дарий в Персеполис включвала построяването на масивна терасирана платформа, която покривала 125 000 квадратни метра от носа. Тази платформа поддържала четири групи структури: жилищни квартали, съкровищница, церемониални дворци и укрепления. Учените продължават да спорят за целта и същността на този обект. Главните източници посочват, че Дарий смятал, че строи важна крепост. Някои учени предполагат, че обектът бил свещена връзка с бог Митра (Мер), както и че е свързан с Норуз, фестивалът на персите по случай Нова Година. По-общи прочити гледат на Персеполис като важен административен и икономически център на Персийската империя.

Дворецът Ападана е голяма церемониална сграда, вероятно зала за аудиенции с прилежащ портик. Залата за аудиенции сама по себе си по план е хипостил, което означава, че покривът на структурата бива поддържан от колони. Ападана е персийски термин, еквивалентен на гръцкия „хипостил“ (Древногръцки: ὑπόστυλος hypóstȳlos). Застроената площ на Ападана е ок. 1000 квадратни метра; първоначално покривът е бил поддържан от 72 колони, всяка от които с височина от 24 метра (днес са останали изправени само 14 колони). Краят на колоните бил във формата или на двуглав бик (по-горе), или на орли или лъвове, като всички тези животни представяли царския авторитет и сан.

Счита се, че царят на Ахеменидската персийска империя е приемал гости и дарове в това извисено, внушително пространство. Скулптури красят монументални стълбища на север и на изток. Тяхната тема е отдаване на почит на самия персийски цар, като изобразява поднасянето на дарове на царя от представители на 23 подчинени държави.

Монументалните стълбища, които подхождат към Ападана от север и от изток, били украсени с регистри от релефни скулптури, които изобразявали представители на 23 подчинени на Персийската империя народа, които поднасят ценни дарове като почит към царя. Скулптурите образуват сцена на процесия, което кара някои учени да заключат, че релефите изобразяват реални ежегодни почетни процесии – вероятно по повод на Персийската Нова година – които се провеждали в Персеполис. Релефната програма на северното стълбище вероятно била завършена около 500 – 490 г. преди новата ера. Релефите на двете стълбища са огледални и допълващи се. Всяка програма има централна сцена, състояща се от възкачения на трона цар, обграден от придворни и пазачи.

Присъстват също благородници в елитарни и военни облекла. Представителите на 23-те народа, всеки воден от придворен, поднасят почестите си, облечени в костюми, които ни насочват към родната им земя. Маргарет Рут интерпретира централните сцени на царя на трона като фокусна точка на цялостната композиция, която вероятно дори отразява събития, които са се случили в самата Ападана.

Релефната програма на Ападана служи за подсилване и подчертаване на могъществото на персийския цар и обширното му владение. Мотивът – подчинени хора, носещи богатствата си на централната авторитетна личност на империята – служи за визуално затвърждаване на това доминиране в политически аспект. Тези сцени на процесии може и да са оказвали влияние и отвъд сферата на Персия, като някои учени са обсъждали възможността персийската релефна скулптура от Персеполис да е повлияла на атински скулптори от пети век преди новата ера, които трябвало да създадат Йонийската фреска на Партенона в Атина. Във всеки случай, Ападана, както като сграда, така и като идеологичен инструмент, ни говори ясно и влиятелно за авторитета на персийския цар и ни представя зрително обединена идея за всеобхватната Ахеменидска империя.

John Boardman, Persia and the West: an archaeological investigation of the genesis of Achaemenid art (New York: Thames & Hudson, 2000).

John Curtis, Nigel Tallis, and Béatrice André-Salvini, Forgotten Empire: The World of Ancient Persia (Berkeley: University of California Press, 2005).

John Curtis, The world of Achaemenid Persia: history, art and society in Iran and the ancient Near East: proceedings of a conference at the British Museum, 29th September-1st October 2005 (London: I. B. Tauris, 2010).

Wolfram Kleiss, “Zur Entwicklung der achaemenidischen Palastarchitektur,” AMI 14 (1981) pp. 199–211.

Margaret Cool Root, "The king and kingship in Achaemenid art: essays on the creation of an iconography of empire" (Acta Iranica; 19) (Leiden: E. J. Brill, 1979).

Margaret Cool Root, "The Parthenon Frieze and the Apadana Reliefs at Persepolis: Reassessing a Programmatic Relationship," American Journal of Archaeology 89.1 (1985) pp. 103–122.

Erich Friedrich Schmidt, Persepolis 3 v. (Chicago: University of Chicago Press, 1953–1970).

A. S. Shahbazi, “The Persepolis "Treasury Reliefs’ Once More,” AMI 9 (1976) pp. 151–56.

Robert E. Mortimer Wheeler, Flames over Persepolis: Turning Point in History (London, 1968).