Градът вечер, "Гласът на Ню Йорк, интерпретация" от Джоузеф Стела

(лека джаз музика на пиано) Намираме се в музея на Ню Йорк, пред мащабно произведение на изкуството – "Гласът на Ню Йорк, интерпретация" от Джоузеф Стела. Има 5 панела и е полиптих – все едно стоим пред олтар. Има достатъчно препратки към реалната архитектура на Ню Йорк, че да се усеща все едно си попаднал в сърцето му. Но това не е фотографско изображение. Това е етап от развитието на модернизма, когато има комбиниране на абстракция и това, което артистът действително вижда. Тук абстракцията изглежда е перфектното средство да се изобрази градът като вид призма – неговата енергия и динамика идват почти в повече, в качеството му на калейдоскоп. Това е начинът, по който и Стела го е описал. Той е искал да почувстваме какво е да срещнеш този нов свят. Самият Стела е имигрирал в САЩ на 18-годишна възраст. Изображението всъщност няма начало и край като типичен наратив. Но все пак го "четем" от ляво надясно и вляво е пристанището. Но въпреки цялата сила и енергия на геометричните линии, пресичащи панела, обширното синьо поле, нощното небе, омекотява сцената. Наясно сме, че това е място на страхотна активност, но не чак толкова през нощта, когато го наблюдаваме. И така, това е момент на тишина. Джоузеф Стела написал за този панел: "Стигнал си до пристанището, стоиш там, където се срещат всички артерии на великия гигант, и тихото море и небе те поглъщат. Напуснал си шума и блясъка на Бродуей, цялата суровост и яркост избледняват в тишината на нощта." За човек, израснал в покрайнините на Неапол, Ню Йорк сигурно е бил шокиращ с модерността си. Любопитно е, че тази серия картини е създадена след като артистът се е върнал от Европа, където работил с някои от футуристите. Това е възхвала на индустрията, на красотата, която човекът е създал в модерния свят. Да продължим към "Белия път", първия панел, представящ Бродуей, който до 1920 г. бил огромен център на туризма и най-вече на електрически светлини и звук. Има я тази почти божествена експлозия от светлина над нас и това изумително ускорение в централната част, където сме способни да движим погледа си по великия бял път – по Бродуей. Но самият Бродуей изглежда прозрачен. Можем да виждаме под решетките на метрото, вътре в подземния град. Така градът не е над нас – той е отдолу и пред нас. Чувстваме се като част от това пулсиращо цяло, което прави този град толкова специален. Стела написал за този втори панел, "Белия път": "Тук има усещания, създадени от изкривяването на светлина и звук, на излизане от подземните тунели към улицата отгоре." И ние смятаме този полиптих за модерна версия на традиционните, религиозни олтари. В центъра, където бихме очаквали да видим Христос, вероятно на кръста, виждаме небостъргачите на града. Светлините, излизащи от небостъргача, са в центъра, а самият той излиза от един от най-известните, първите небостъргачи – сградата Флатайрън. Изглежда се разгръща, но я има и тази синя част, близо до основата, която изглежда като улични светлини и се превръща сякаш в криле на птица. Целият град, с целия си мащаб и физическа тежест, изглежда едва ли не лек, сякаш може да полети. "Интерпретация на колосалните небостъргачи, сливащи се в симфония от светлина във формата на нос на плавателен съд" Градът се превръща в нещо като кораб, в машина. И въпреки че централният панел е наречен "Небостъргачи", не виждаме само сгради. Виждаме и проявления на индустрията. Отдясно има газова кула, отляво вероятно комини. Четвъртият панел отляво, наподобява срещуположния и също се нарича "Белия път" – това също е Бродуей. Стела пише за тази част: "Друга интерпретация на усещанията, предизвикани от безпорядъка по улиците" Има я идеята за препратка към тези неща, но всъщност се опитва да наблегне на емоционалното, физическото, визуалното, сетивно преживяване. Движейки се нагоре-надолу, близо до долната половина на този панел, отстрани се виждат тези малки решетки от музикални ноти. Смятам, че идеята тук е, че музиката е в сърцето на града и се лее от улиците на Бродуей. Но има и второ значение – енергията на града е музика сама по себе си. Тътенът и бръмченето, движението на града създават своеобразна красота, собствена мелодия. В основата виждаме редица от кръгове, които, поне за мен, наподобяват механични двигатели, задвижващи сцената. Но същевременно напомнят и за розетните прозорци на готическите катедрали. После имаме и готическото усещане в Бруклинския мост. Двойната арка, която утвърждава мнението, изразявано от мнозина – че има нещо религиозно в преживяването да бъдеш в модерния град. Панелът най-вдясно – мостът, който е препратка към Бруклинския мост – вероятно е най-известният от петте. Стела пише: "Абстрактнo изображение на този инженерен връх от стомана като подсилено продължение на човешката енергия." Гледката, която ни предлага, е "невъзможна". Усеща се все едно нямаш нищо под краката си. Бил съм понесен в небето от тези величествени готически арки, от размаха на онези кабели – точно това, което великите готически катедрали на Европа се опитвали да постигнат – да ни възвисят. Стремели се да насочат погледа и фокуса ни, религиозното ни внимание към небесата. Това е постигнато и тук, но сега е в модерен контекст. Усеща се конкретно и правдоподобно, но в същото време усещаме нещо като преживяване извън тялото. И е приятно да се замислим за Стела, който живеел в Бруклин и е бил част от културата на Ню Йорк да върви напред – назад по моста. Само една лична вметка – израствайки в Бруклин и пътувайки по моста вечер, в колата на баба ми и дядо ми, наблюдавайки светлините на небостъргачите около Уол Стрийт, усещането беше точно такова – тайнствено, магическо, почти свръхестествено. (лека джаз музика на пиано)