Американската издръжливост и Голямата депресия

(бавна музика на пиано) Намираме се в музея на изкуствата "Смитсониън" и гледаме картината "Апартаменти под наем" от Милард Шийтс. Виждаме хора, стоящи на верандите, по стълбите и на улиците до жилищната сграда, където живеят – а тя се намира срещу доста висок хълм на заден план. Жени и деца, и котките им, хора, които разговарят и жестикулират. Усеща се все едно влизаш в сцената. Ние сме в Лос Анджелис, а това е районът, познат като Бънкър Хил. През XIX в. това било много елегантно и забележително място. Имало имения високо горе на хълма, но те били превърнати в общежития. Позиционирането им над жилищна сграда с малки стаи и множество хора, натъпкани в нея, предизвиква този диалог. Важно е да се отбележи, че това е нарисувано през 1933-34 г., в разгара на Голямата депресия. Милард Шийтс работил за проекта за публично изкуство. Проектът стартирал през 1933 г. и бил пилотна програма. Никога преди това в историята на САЩ не е имало социална програма, подкрепяща художниците. И така, под администрацията на Рузвелт решили да я изпробват. Финансирали се чрез гражданския фонд за защита, за хора, които да строят пътища и мостове, и за изграждане на язовири. Имало най-различни начини за финансиране на хора, които по принцип се считали за работещи, защото иначе щели да гладуват. Те нямали пари, нямало и работни места, затова правителството решило да създаде този проект и да види какво би се случило, ако се плаща на художниците да продължат да работят. Оказал се огромен успех. Програмата започнала през 1933 г. През май 1934 г., тоест само няколко месеца по-късно, имало голямо представяне на свършената работа в галерията "Коркорън" във Вашингтон, окръг Колумбия. Всички дошли да видят дали парите били похарчени добре и в идеалния случай да продължат и да започнат нова програма въз основа на успеха на тази. За Шийтс, чиято картина била една от първите в представянето, това било голям успех. Президентът и г-жа Рузвелт дошли на изложбата и избрали неща, които искали да поставят в Белия Дом. Едно от тях било "Апартаменти под наем". Било широко отразено в пресата в Лос Анджелис. "Президентът Рузвелт избира местни художници за излагане в Белия Дом" – било много вълнуващо за всички и доста утвърждаващо за художник, който в този момент дори още нямал 30 г. Художникът ни предлага това фантастично архитектурно пространство, но то също е и населено с хора, с които бихме искали да прекараме време. Тези неясни образи ме карат да искам да се заслушам в разговорите им. Ежедневният живот се излага на показ – интимността на непринудения разговор. Животът на тези хора наистина е възхваляван от Шийтс. Всичко е слънчево, хората са в удобни дрехи, общуват помежду си. Всъщност е представяне на Америка като място на общност, където хората се свързват взаимно без критика, предразсъдъци, без предварителни представи. Всеки е личност и в това е силата на това, което сме. Разбирам защо семейство Рузвелт е избрало тази картина във време, когато САЩ са в икономическа криза. Идеята за общност, за такава близост сигурно е била вид утеха. И другото, което Шийтс казва, показвайки тези хора и живота им, е, че със или без Голямата депресия те няма да бъдат сломени. Те ще продължат да живеят продуктивен, смислен, интересен живот, какъвто винаги са имали, и както изглежда, винаги ще имат. (бавна музика на пиано)