Момент от американската индустрия: Елси Дригс, Доменни пещи, 1927 г.

(джаз музика на пиано) Намираме се в Музея за американско изкуство "Кристъл Бриджис" и гледаме картина на Елси Дригс от 1927 г., наречена "Доменни пещи". Това е картина, нарисувана от скици, направени в Питсбърг – сърцето на американската индустрия, сърцето на американската стомана. Това е било в разцвета на американската индустрия. Площадката е на стоманодобивната компания "Джоунс и Лафлин", която художничката видяла за първи път, когато била малко момиче, пътувайки с влак до Пенсилвания. Тя си спомня как баща ѝ я събудил по време на това пътуване, тя погледнала навън към бесемеровите пещи и била напълно погълната от това проявление на индустрията. Когато го посетила доста по-късно, заводът вече не използвал бесемеровия процес, и тя се заела и открила съвсем различна сцена, която изобразила в тази картина. Производството на стомана било изключително важно за развитието на САЩ в този момент. Стоманата, която се произвеждала в Питсбърг по това време, се използвала в процъфтяващата автомобилна индустрия, за мостовете, които строели, и за небостъргачите, които били издигани, особено в Манхатън. Също така железопътните линии и цялата инфраструктура, нужна за железопътната система, били направени от стомана, произвеждана в заводи като този. Но Бригс не представя локомотив на фона на красив пейзаж, или издигащите се небостъргачи на Долен Манхатън. Вместо това тя представя нещо, което повечето хора не биха намерили за красиво. Тя намира красотата във фабрика. Тази тема добила популярност през второто десетилетие на 20. век, а за Дригс целта била, наблюдавайки красотата на тези форми, да ги свърже с красотата на класическото изкуство. И първоначално това изглеждало малко пресилено. Как може да вземеш стоманолеярните на Питсбърг и да стигнеш до изчистения мрамор на древна Гърция или Рим? Как може да говорим за тези две неща едновременно? Смятам, че при Дригс не става въпрос толкова за темата, колкото за вид чиста красота. Отнася се до реда и симетрията, набляга се на геометрията. Повтарящите се геометричност и подредба в самата картина са ключови. В центъра са тези големи цилиндрични форми, но и съответстващите им редици от различни комини отзад, от четири вертикални части, до онези три кафяви комина в далечината. И така добиваш усещането за стоящ в основата ред. Но на мен особено ми харесва начинът, по който тя нарушава този ред. Ето ги четирите масивни цилиндъра, които са водещи в картината. Но пред тях е този тръбопровод, който изглежда по-органичен. Има го и скелето, което добавя фин, дантелен елемент, създаващ интересен контраст спрямо огромните, гладки повърхности на цилиндрите. Така ни се дава и представата за мащаба на тези монументални структури. Мога да си представя, че ако стоя на някоя от пешеходните площадки, върхът на парапета щеше да е малко над кръста ми. Това е мрачна картина. Дори небето, което е най-ярката част от нея, е мрачно. Има само сиви, жълти и кафяви тонове. Изглежда като място извън всякакви пропорции, толкова негостоприемно за човешко присъствие, че се чудиш каква е връзката между човешкото и индустрията, че в известен смисъл тези форми, създадени от човека, живеят свой собствен живот, който изглежда е напълно извън ежедневния свят на човешки преживявания. За мен е разбираемо, че съществува такова противопоставяне, защото Питсбърг е бил мястото на едни от най-ожесточените работнически бунтове в САЩ. Това място било сцена на ужасни трудови инциденти и загуба на човешки живот, затова това противопоставяне е разбираемо за мен. Платена е цена за тази индустрия. Дори гледната точка леко те дистанцира от човешките преживявания. Начинът, по който е изрязала картината в основата и в горната част, дават усещането все едно се рееш и си без тяло. Така в самата гледна точка Дригс си играе с въпроса за това каква е връзката между човешките пропорции и индустрията? Струва си да се отбележи, че само две години след завършването на картината Уол Стрийт ще се срине и американската индустрия ще спре в застой. (джаз музика на пиано)