Франк Лойд Райт, Музей Соломон Гугенхайм

Аз съм Стивън Зукър и се намирам пред музея на Соломон Р. Гугенхайм заедно с доктор Матю Постал, специалист по история на архитектурата. Това е една от най-емблематичните сгради в Ню Йорк. Със сигурност една от най-необичайните сгради. Докато се разхожда по Пето Авеню, сред редици сгради от тухли и варовик отпреди войната, с приблизително еднаква височина, правоъгълни, изведнъж човек се натъква на тази чудна сграда. Какво е имал предвид Райт с тази сграда? Той е искал да създаде нещо, което би оставило следа, незабравима следа в Манхатън. Райт създава сградата в края на своята кариера. И всъщност датата на създаване на сградата е малко сложна. Райт е бил нает през 1943 г. и известният макет, на който го виждаме заедно с Хилари Бей и Соломон Гугенхайм, датира от 1945 г., но сградата е завършена чак през 1959 г. Каква е причината за закъснението? Имало е много трудности. Втората световна война, спад в икономиката в края на 40-те, войната в Корея, и накрая е стоял въпросът как точно да се построи спираловиден музей изцяло от бетон. Трудно е дори да се опише сградата. Отпред имаме двете основни конструкции, които се свързват с мост. Сградата излъчва огромна хармония на формите. Кръглата форма се повтаря отново и отново. Какво е сходното между тази сграда и това, което той е създавал преди? От самото начало той се е интересувал от геометрия. Интересувал се е от повтарящи се мотиви, ползвал мотиви за стените и за пода, харесвал мотивите, независимо дали били шестоъгълници, осмоъгълници или триъгълници. При тази сграда той е имал възможност да използва кръг. Кръгът е навсякъде - вграден в тротоара пред сградата. Разбира се, вижда се вътре в самите ротонди. Това е стоманобетон, нали? И се поддържа с арматура? Неговите ранни сгради били от лят бетон. От бетонни блокове, както църквата "Юнити темпъл". Най-вероятно има желязо, използвано за допълнително подсилване на бетона на някои места. Но тази сграда, поради ширината на площадките и стените, е трябвало да бъде една непрекъсната повърхност и изисквала съвсем различен тип метална рамка за поддържане на бетона. Той е направил нещо невероятно амбициозно като е оставил преддверието напълно отворено, създавайки тези площадки, които заобикалят преддверието и пространството за изложби. Виждаме, че също така е използвал конзоли от външната страна на сградата. Цялата сграда изглежда доста несигурна, предизвиквайки границите на инженерството. Интериорът напомня на нещо вече познато, например Пантеона в Рим, където се използва бетон по нови и важни начини. Със сигурност прилича на Пантеона и на църквата "Св. София" (Истанбул) и е повлияна от експресионистичната архитектура от първите две десетилетия на 20. век. Особено от германската и австрийската архитектура. Но едно е да имаш идеите, друго е наистина да ги реализираш. Райт е създал велики рисунки, невероятни модели, имал е покровител, но истинският въпрос е бил как точно да бъде построена сградата. Човекът, който построил сградата, заслужава признание. Всъщност той бил строител на сгради за паркинги. Райт не е ли създал също и автомобилен шоурум на Парк Авеню, където всъщност има рампа за коли и много се доближава до стила на музея на Гугенхайм? Също и магазин в Сан Франциско. Музеят е бил първоначално наречен Музей на "необективното изкуство", което е било ранното наименование на абстрактното изкуство. Днес това e музеят "Соломон Р. Гугенхайм". Гугенхайм е от много богато семейство, забогатяло от минно дело. Често се споменава и Хилари Бей. Коя е тя? Хилари Бей е от Германия. Тя е била абстрактна художничка. Пристига в Щатите през 20-те години. Често излага своите картини и среща Соломон, когато съпругата му поръчва негов портрет. Съществува интересно противоречие. Райт е бил архитект, нещо като опозиция на европейските модернисти. И ето тук той създава сграда, която ги е приютявала. Той не е бил първият избран за построяването на музея. Когато предложили на Хилари Бей да го наеме, тя казала: "Мислех, че е мъртъв!". Няколко архитекти били обмисляни, но в крайна сметка Райт бил популярен, привлякъл вниманието, след като "Къщата на водопада" е изложена в МоМА. Музеят на модерното изкуство организирал ретроспективна изложба за него през 1940 г. Сградата била ли е първоначално планирана за тази страна на Пето Авеню, точно срещу Сентръл Парк, улици 88 и 89? Соломон Гугенхайм започнал финансирането на музея през 30-те, били избрани няколко места. Едно от местата било на 54-а улица, където днес се намира "Левър Хаус". Искали да създадат забележителна сграда, такава, която да се вижда. Райт бил далечен братовчед на Роберт Мозес, който бил главният архитект на Ню Йорк. Райт всъщност пътувал из Манхатън в открит кадилак, търсейки идеалното място. "Гугенхайм" се намира само на няколко пресечки северно от музея "Метрополитън" – великолепна крепост на класицизма. Дали тази близост е умишлена? Музеят винаги е бил считан за дворец на архитектурата. Всяка сграда се базира на предходна, съществуваща вече сграда. Но Райт очевидно е искал, както винаги, да създаде нещо ново. Как сградата допринася за изкуството вътре в нея? Тя натоварва ли възприятието, или рамкира изкуството по такъв начин, че то да изпъква и да ни впечатлява визуално? Сградата е забавна и амбициозна, но също така създава връзката със съвременното изкуство, което се излага в музея. Помещението само по себе си е обект от изложбата, нали? Трябва ли сградата на музей да бъде неутрално помещение, трябва ли картините да бъдат изложени в обикновени бели кутии? Или архитектурният дизайн трябва да допълва естетичното преживяване? Явно има някаква взаимна връзка тук. Някаква модернистична идея, която повдига този въпрос. Относно това, че обектът не се губи, или по-точно сградата не остава маловажна, остава на преден план. И ни кара да задаваме още такива въпроси. И ревниво пази своето превъзходство. И се създава едно противоречие между двуизмерността и правоъгълността на платната. и динамиката на сградата. Пространството подходящо ли е за излагане на картини? Може би не за самостоятелни картини, защото всъщност, когато говорим за модернизма, ние не мислим за картините поотделно. Ние се вълнуваме от това как контекстът създава значение. И Райт поддържа този силен контекст. Смятам, че Хилари Бей е искала да прекрачи границите и Райт е бил перфектният кандидат за това.