If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Лудвиг Мис ван дер Рое, Небостъргачът Сигрем

Лудвиг Мис ван дер Рое, небостъргачът "Сигрем", Парк авеню 375, Ню Йорк Сити (1958 г.) Лектори: д-р Матю Постъл, д-р Стивън Зукър. Забележка: Във видеото ние наричаме Льо Корбюзие френски архитект, но той е роден в Швейцария и става френски гражданин през 1930 година. Създадено от Бет Харис и Стивън Зукър.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Сега съм с Матю Постъл, който е специалист по история на архитектурата. Намираме се на 53-та улица на Парк Авеню и сме застанали пред една от най-важните сгради в историята на архитектурата в Щатите - "Сийграм Билдинг" на Лудвиг Мис ван дер Рое. Строена е между 1956-та и 58-ма година. Можеш ли да обобщиш набързо защо е толкова важна? Важна е поради много причини. Мис проектира такива сгради още от 20-те години, но никога не е имал възможността да построи офис сграда. Това е първата възможност да види своите идеи. Много неща са се случили преждевременно. Мис първо е развивал идеите си на хартия, през първото десетилетие на века, а после и през 20-те, както ти каза. Първо идва революцията в Германия, после войната, после краят на Голямата депресия. Мести се в Щатите, проектира сградата на института "Армър". И после получава тази задача - "Сийграм Билдинг". "Сийграм" е канадска компания. Компания за алкохол, може би най-голямата в света по онова време. Мисля, че им е провървяло заради сухия режим. Да, защото те са в Канада. Да, защото са в Канада и могат незаконно да внасят алкохол в Чикаго през езерата. Централният им офис бил в Ню Йорк. И как се е случило това? Историята зад "Сийграм" е, че те решили да построят централен офис в Ню Йорк в средата на 50-те. Погледнали към отсрещната страна на улицата, били впечатление от цялата известност, която "Ливър хаус" натрупала. А тя е била първата икона на модернизма, която се е появила на Парк Авеню. Първата сграда с окачена стъклена фасада в Манхатън. Чарлз Локуин, един от изпълнителните директори в "Ливър", е учил за архитект и е напуснал "Ливър", за да открие собствена фирма. И така Бронфман, който е начело на "Сийграм", решава да наеме Локуин. Той наема Локуин. А Локуин много се отдалечава от предварителните скици. Има един голям макет на сградата, който е в офиса му, когато дъщеря му идва да го види. Какво общо има тя? Тя учи архитектура и дизайн в Харвърд. Тя казала: "Татко, това е най-грозното нещо, което съм виждала" И какво направила тогава? Казала: "Татко, отиваме в Музея на модерното изкуство и ще говориш с Артър Дрекслър, главният куратор на отдел "Архитектура". Музеят е само на няколко пресечки, така че разходката не е дълга. И какво казал Дрекслър на Бронфман? Дрекслър казал, че има три избора. Льо Корбюзие. - Френският архитект. Да, но било много трудно да се работи с него. Също и Франк Лойд Райт. - Очевиден избор - американец. Но той бил твърде стар. Бил е почти на 90 години. И предложил да се пробват с Лудвиг Мис ван дер Рое. - И така и направили. Какво е направил Мис тук? Създал е една сравнително опростена форма с издължена кула, облечена в бронз. Момент, казваш "бронз"? Скулптурите се правят от бронз. Ето затова казвам, че не само е икона на модернизма в архитектурата на Ню Йорк, но е и една от най-класическите сгради в града. Това е интересно - значи ти имаш предвид "класическа" в смисъла на класическия стил в Древна Гърция? Това е сграда, която има патина, като една скулптура. Не просто обичайното тъмнокафяво и черно. Има някаква прилежност в самия цвят, и то по много изтънчен начин. Малко по-тъмна е от първоначалния вид, но само си представи, че всяка година поне веднъж, я минават с масло, за да не се окисли. За да не стане зелена или до каквото водят химичните реакции при бронза. Но Мис наистина обича древногръцката архитектура. Така че проектира сграда, която е много симетрична, с известна дисциплина и статичност. И ако погледнеш реда греди отпред - те изглеждат малко като колони с канелюра. Добре, това е наистина интересно, защото те наистина имат такива вертикални бразди, които приличат на канелюра, и цялата сграда е на платформа, като древногръцки стилобат, като в Партенона. Тук има е усещане за пропорция. Изглежда класическо. И е невероятно, че това може да каже въпреки височината на сградата. Това е голяма сграда. Гърците са работили в по-малки мащаби, римляни - малко по-големи, но нищо като това тук. Това е предизвикателството - как да използваш уроците на древните при строежа на сграда от метал и стъкло. И това не е ли абсурден проект? Да вземеш индустриалните материали на една индустриална култура и да се опиташ да ги свържеш със сгради на 2500 години. Мис би казал, че не. И защо това е основателно? Мисля, че защото модернизмът в архитектурата винаги е търсил някаква дисциплина, търсил е някакъв баланс, нов или стар, и това било едно от решенията, които е намерил. Нека погледнем сградата - много е изчистена. Когато я погледнем отдолу нагоре, тя се извисява. Думата, която ми идва на ума, е "вертикална скорост". Като при изкачване. Просто я следим с поглед. Как го е постигнал? Виж вертикалните колони на прозорците, тези по рамките - те всъщност продължават от основите чак до върха на сградата. Като ги гледам сега, не изглеждат като обикновени колони на прозорци. По-скоро са като греди с Н-образен профил, като ферми. Защо е така? Те нямат друга функция освен декоративна. Декоративни са и премахват равнотата на повърхността. Създават някаква текстура. Също и малко дълбочина. Има и малко игра на светлина. Когато е била строена сградата, се говорело за индустриални материали, за честност, разни такива проблеми, но това време е отминало и осъзнали, че не е невъзможно да се инвестира малко и в декорация. Декоративно е, но също става въпрос за декоративен символизъм. Защото стоманените греди са това, което държи сградата. Но тези са с променена функция. Не и тези греди. Но отразяват това, което е вътре в сградата, структурата. Да, в малък мащаб. Предполагам, че отвътре са стоманени, а не бронзови. Не биха били много приятни за гледане. И така Мис използва тези греди, за да извиси погледа. И те наистина имат декоративна функция. Преди малко говорихме за класическия стил. Партенонът например е бил богато украсен. Там няма сух режим, разбира се. Като че има някаква анатема в начина, по който мислим за Мис ван дер Рое, за модернистичното движение, като че искаме да махнем всичко излишно като декорация. А той, напротив, го позволява. Това стереотипът за модернизма - че той е без всякакви декорации. Тук има прекрасна употреба не само на бронз по екстериора, но и на мрамор, гранит, а също и тези красиви басейни, които отразяват светлината. Като имаме предвид, че разполага с бюджет за квадратен метър, тази сграда се оказва една от най-скъпите за времето си. Защото не използва целия... Не използва целия парцел, да, но по-скоро заради материалите. Алуминият е по-евтин, за разлика от друго. За съжаление повечето е мед. Виж травертина, с който са покрити асансьорните шахти. Знаеш ли какво намирам за интересно? Виж асансьорните шахти - четири са. Движат се отвъд стъклената мембрана, която затваря лобито. Стъклото е като сапунен мехур, а те са го проболи. Мисля, че придават истинска солидност на сградата. Значи ето какво я поддържа зрително. А също и препраща пак към древните римляни. - Как така? Ами травертинът е римски травертин. Значи има постоянни препратки към Античността. Спомена преди малко това пространство отпред - сградата не ползва целия си парцел. Разположена е доста дълбоко в Парк Авеню. Възможно най-навътре, въпреки че има някои допълнения отзад. Когато попитали Мис защо е проектирал сградата толкова навътре, той отговорил, че искал да покаже уважението си към Tennis and Racquet Club отсреща. Не искал да засенчва сградата в италиански "палацо" стил. Това всъщност е една от именитите сгради в Ню Йорк. Това е доста важно кръстовище. Тук имаме "Ливър хаус", Tennis and Racquet Club и "Сийграм". Мисля, че е искал да остави пространство, за да се вижда сградата му. Изкачването на стълбите към площада и поглеждането нагоре към сградата предполага едно възприемане на архитектурата, което рядко се случва в Ню Йорк. Но тук има още нещо, може би класически елемент, но тук изглежда като място за събиране на хора, докато сме тук, хората вървят, спират, заговарят се, седят до басейните. Мястото е един вид социално. Това интересувало ли е Мис? Ако погледнеш по-критично към нещата, той оставил минимален брой места за сядане, по никакъв начин не окуражавал хората да стоят наоколо. Ето това е един интересен въпрос. Това са несъвършенствата на модернизма - неговата стерилност, студенина, липса на човечност, човешко присъствие. Създал ли Мис нещо, което ни позволява да го обитаваме удобно, или нещо, което ни отчуждава в някаква степен? Мисля, че зависи от къде си.