Кало, „Двете Фриди“ (Las dos Fridas)

Лицевото окосмяване неизменно присъства в автопортретите на мексиканската художничка Фрида Кало. В епоха, в която жените все още носят сложни прически, корсаж и одеяния, Кало е самотен бунтовник, често облечена в местни дрехи. Освен това тя живее като художник в период, когато много от жените от средната класа жертват своите амбиции, за да живеят в изцяло домашна среда. В своите автопортрети Кало пренебрегва и двете конвенции за красота и социални очаквания. Тези въздействащи и смели автопортрети изследват сложни и трудни теми, включително нейната смесена културна наследственост, тежката реалност на здравословните ѝ проблеми и потискането на жените.

Двоен автопортрет Двете Фриди, 1939 г. (по-горе) показва две фигури, седящи на пейка, хванати за ръце, на фона на мрачно небе. Двете Фриди са като едноячни близначки с изключение на облеклото им, което е щекотлива тема за художничката в момента. През годината, в която рисува платното, тя се развежда с Диего Ривера, известен мексикански стенописец. Преди да се омъжи за Ривера през 1929 г., тя носи модерно европейско облекло, както се вижда от първия ѝ автопортрет (вляво), на който е облечена в червена кадифена рокла със златиста бродерия. Под влиянието на Ривера Кало започва да носи традиционни мексикански носии.

На втория ѝ автопортрет (вляво) нейните аксесоари препращат към различни периоди от мексиканската история – огърлицата ѝ е препратка към предколумбовата жадеитова украса при ацтеките, а обеците са в колониален стил, докато нейната проста бяла блуза е намек за селските жени.

Автопортретите на Кало от 30-те години показват нарастващата ѝ склонност да носи традиционно местно облекло и прическа, както се вижда във Фрида и Диего Ривера, 1931 г. (по-долу) и Двете Фриди. Въпреки това Кало никога не престава да облича своите модели и самата себе си в традиционни европейски дрехи; жените от нейното семейство носят нехарактерно облекло в Моите баба и дядо, родители и аз (Родословно дърво), 1936 г. (долу). В тази картина булченската рокля, която носи майката на Кало, напомня бялата рокля с висока яка, която художничката носи в Двете Фриди. В действителност гротескният вид на вътрешностите на всяка от жените е подсилен от девичата белота на двете рокли.

В своя кратък живот Кало рисува около двеста картини, много от които са автопортрети. С изключение на няколко семейни дървета, двойният портрет с Ривера и Двете Фриди представляват изключение в нейното творчество. Ако по определение автопортретът е изобразяване на самия автор, защо Кало рисува себе си два пъти? Един начин да отговорим е да разгледаме Двете Фриди в близост до портрета от 1931 г. Фрида и Диего Ривера. Въпреки че картината е нарисувана като празник на раждането на техния съюз, колебливото им хващане за ръце отразява опасенията на Кало за верността на нейния съпруг. Обратно, двойният автопортрет, макар и пропит със страдание, показва стабилност.

Двете Фриди са хванати здраво за ръце. Тази връзка е отразена във вената, която ги свързва. Въпреки че едната е уязвима заради откритото сърце, другата е силна; въпреки че едната все още страда за изгубената любов – както е показано чрез вената, която захранва портрета на Ривера – другата прекъсва тази символична и буквална връзка с помощта на щипка за кръвоспиране.

Творбите на Кало често разкриват графично човешката анатомия – тема, която тя познава добре, след като в нейното детство полиомиелитът деформира десния ѝ крак, а автобусна катастрофа я прави инвалид и неспособна да ражда деца, когато е на 18 години. В резултат на този инцидент тя претърпява 32 операции.

Кало използва кръвта като висцерална метафора на обединението, както в семейния портрет от 1936 г. (по-долу), където тя почита своя род чрез тези кървави връзки. Тя се завръща към тази метафора в Двете Фриди, но с допълнителното въздействие на две сърца, и двете уязвими и оголени пред зрителя като свидетелство за емоционалното ѝ страдание.

Снимки от художници от нейното обкръжение като Мануел Алварес Браво и Имоджен Кънингам потвърждават, че автопортретите на Кало са до голяма степен точни и че тя избягва да разкрасява чертите си. Самотата, резултат от честото оставане в леглото — заради полиомиелита и почти фаталния инцидент с автобус и доживотните операции — е една от жестоките константи в живота на Кало. В действителност много фотографии показват Кало в леглото, често рисувайки въпреки затрудненията. Започвайки в младостта си, за да се справи с дългите периоди на възстановяване, Кало става художник. Въпреки това изолацията, причинена от здравословните ѝ проблеми, винаги е присъствала. Тя признава: “Рисувам автопортрети, защото твърде често съм сама и аз съм човекът, когото познавам най-добре.”

Текст: Дорис Мариа-Рейна Браво