Основно съдържание
Курс: Модерното изкуство през ХХ век > Раздел 7
Урок 3: Сюрреализъм в Латинска АмерикаУифредо Лам, „Вечното присъствие“
Класна стая на GoogleОт д-р Мей-Йен Мориучи
Кои са тези странни същества-мутанти? Какво се случва в тази гъсто изпълнена композиция? В тази монументална картина Уифредо Лам не оставя незапълнен нито един ъгъл. Представени са три внушителни антропоморфни фигури, които стоят изправени любопитно пред зрителя. Припокриващите се тела и крайници затрудняват разграничаването на фигурите и техните атрибути. Монохромната цветова палитра слива фигурите и фона в едно сгъстено, клаустрофобично пространство. Няма къде да се движиш, няма къде да се скриеш.
Почит
Мултикултурният художник сюрреалист Уифредо Лам е роден от баща китаец и майка кубинка от африкански и испански произход и израства в Куба. Ранните му пътувания в Европа го запознават с модернистичните стилове, а важни приятелства с Пабло Пикасо и Андре Бретон му осигуряват място сред парижкия авангард. Освен това Лам пътува до Мартиника, където се среща с Еме Сезер и се запознава с неговите трудове за негритет – движение, което утвърждава стойността на чернокожата култура, наследство и идентичност. Хибридните животински и човешки фигури на Лам и фрагментираните, сплескани композиции черпят от различни източници, включително неговата афрокубинската култура, експериментите му със сюрреалистични техники като автоматизъм и , както и интересите му към китайските културни и естетически традиции.
Лам посвещава Вечното присъствие на кубинския композитор Алехандро Гарсия Катурла, който е убит четири години по-рано на 34-годишна възраст. В музикалните си композиции Катурла смесва елементи от европейската и африканската култура, като се превръща в лидер на афрокубанизма – артистично и социално движение, което се фокусира върху признаването и усвояването на африканските културни особености, присъстващи в кубинското общество. Това смесване на култури резонира с артистичните цели на Лам. Вечното присъствие изобразява величествена, двусмислена фигура в центъра, придружена от две фантастични, митични същества. Тази триада от фигури е неподвижна, сякаш в състояние на транс. Гъстите палмови листа на заден план напомнят за тропическия климат на Куба и присъстват в много от картините на Лам, като Fruta Bomba (Плодова бомба) от 1944 г.
Конят
Фигурата вляво на Вечното присъствие изобразява femme-cheval или жена-кон. Лам започва да въвежда конски мотиви в творбите си през 40-те години на 20-и век, вдъхновен от афрокубинската религия сантерия, която съчетава духовността на йоруба с някои аспекти на римокатолицизма.
В афрокубинския контекст фигурата на коня може да се тълкува като въплъщение на ориша (божествен дух), а присъствието ѝ се свързва с процеса на обладаване по време на свещени церемонии. В ритуалите на сантерия практикуващият е наричан „кон“ и претърпява духовна трансформация. [1]
В китайската култура конят има дълга история на живописно и поетично представяне и може би има лично значение за Лам. Конете са на особена почит в Китай заради тяхната военна и политическа полезност, както и заради ролята им в митологията на ранен Китай.
Като близки роднини на драконите и свръхестествените същества, конете имат и духовно значение и са известни като водачи на вярващите в небесни пътешествия. Представени в декоративни бронзови маски, нефритени фигурки, теракотени скулптури, картини с мастило и поезия, конете са преобладаваща тема в цялата история на Китай.
Китайците имат забележимо присъствие в Куба още от 19-и век, когато бащата на Лам имигрира. [2] Като най-малкото дете Лам има специални отношения с баща си. Лам с удоволствие си спомня как баща му създава силуети на коне, които галопират по стените по време на китайските фестивали. [3]
Във Вечното присъствие женската фигура на жена-кон носи широкопола шапка и високи токчета, а поразителните ѝ извивки напомнят фигури в други картини от периода, като например прочутата картина Джунглата на Лам от една година по-рано. Нейната конска маска я защитава и предвожда по време на духовно пътуване.
Религиозен синкретизъм
Фигурата вдясно държи нож и „пало конго“ – оръжието на Чанго, воин и господар на гръмотевиците, чиято свещена сила е символизирана от двуостра брадва. В сантерията Чанго е ориша, който често се синхронизира със Света Варвара или Свети Йероним. Религиозният и художественият синтез обгръща Лам.
Китайското божество Санфанкон е пример за синкретична форма на поклонение, която се развива, като съчетава китайски с афрокубински и християнски традиции. Божеството е синтез на оришата Чанго с култа към Куан Конг и Света Варвара. [4] Най-дясната фигура на Чанго, която гледа навън, докато изкривеното ѝ тяло сякаш излиза от заобикалящите я гъсти палмови вейки, може да се тълкува и като Санфанкон.
Втората съпруга на Лам, германският учен Хелена Холцер, отбелязва, че след пристигането си в Хавана през 1941 г. двойката посещава книжарниците в Стара Хавана, където открива книги за източни философии и алхимия. [5] Тези източни философии обогатяват разговорите им и оказват влияние върху тематиката на Лам. Холцер и Лам обсъждат символиката на числото три в различните култури. В китайската философия двете противоположни сили Ин (тъмна, женска) и Ян (светла, мъжка) се съчетават с Дао – пътят, който е в хармония с природата.
Числото три в е символът „Чун“, който олицетворява раждането и новото начало, възникващо от хаоса. Тройката в Светата Троица включва Отец, Син и Свети Дух, което съответства на живота, жертвата и прошката.
След тези разговори Лам започва да рисува композиции с три фигури, като например Вечното присъствие и Сватбата (1947 г.). Холцер обяснява темата на Вечното присъствие така:
„…троица, представляваща птицата на любовта и оръжието на разрушението (противоположностите Ин и Ян), рамкиращи върховното Дао в центъра.“ [6]
Като се позовава на живота, жертвата и новото начало, картината е подходяща почит към покойния му приятел Картула. Централната фигура на Дао с многорогата глава напомня и на оришата Елегуа, божеството на пътищата и пътеките. Той е изобразен фронтално с две огромни ръце, които кръстосват тялото му. По-тъмната горна част на неговото тяло отстъпва на заден план, докато долната му част предполага сюрреалистично удвояване на формите.
От една страна, изпълненото със светлина пространство може да са краката на фигурата, забулени в халат. Дясната му ръка държи чиния, от която наднича глава. От друга страна, незапълнената форма предполага прегърбена фигура. Перспективата е дезориентираща, а сливането – нечетливо, което дава възможност за множество интерпретации. Очите гледат напред, сякаш приканват зрителя да разсъждава върху потенциалните значения на това интригуващо изображение.
По проценка на зрителя
Фигурите на Лам носят транскултурни значения и се свързват с тях, като черпят от различните духовни и художествени идеи, които го заобикалят. Във визуалните си изображения той слива афрокубинската сантерия, тропическата растителност на родната си страна, китайските философии за учението Ин, Ян и Дао, и алхимичните учения. Неговите изображения разкриват вярата, че сублимацията може да се постигне чрез трансмутации, че духовното и интелектуалното извисяване са преплетени с въображението.
Лам възприема изкуството като диалог между зрителя и фигурите върху платното. Той вярва, че изкуството може да предизвика множество реакции, които могат да се променят от ден на ден в зависимост от настроението на човека. Това се засилва от множествеността на неговата символика, където един мотив може да изведе различни, разнообразни значения, като се опира на неговото мултикултурно наследство, влияния и интереси.
Бележки:
- Джулия Херцберг, Уифредо Лам: Развитие на стила и светогледа, The Havana Years, 1941-1952 г.,“ в Уифредо Лам и неговите съвременници, изд. Мария Р. Балдерама (Ню Йорк: Studio Museum in Harlem, 1992), 33.
- Виж Катлийн Лопес, Китайски кубинци:Транснационална история (Чапъл Хил, Северна Каролина: Университета на Северна Каролина, 2013 г.; Лиза Юн, Говори кулията (Филаделфия: Temple University Press, 2008).
- Антонио Нунес Хименес, Уифредо Лам (Хавана: Editorial Letras Cubanas, 1982), 54.
- Франк Ф. Шерер, „Санфанкон: Ориентализъм“, „Самоориентализъм“ и „Китайска религия в Куба“, в Национален танц: Религия, идентичност и културни различия в Карибите, изд. Патрик Тейлър (Блумингтън: Indiana University Press, 2001), 164.
- Хелена Холцер Бенитес, Уифредо и Хелена, Моят живот с Уифредо Лам, 1939-1950 г. (Lausanne: Acatos, 1999), 27, 104.
- Пак там, 107.
Допълнителни материали
Лоури Стоукс Симс, Уифредо Лам и международният авангард, 1923-1982 г. (Остин, Тексас: University of Texas Press, 2002 г.).
Мей-Ен Мориучи, „Откриване на китайската култура и естетика в изкуството на Уифредо Лам“, в Афро-азиатски връзки в Латинска Америка и Карибите, изд. Дебра Лий-ДиСтефано и Луиза Оса (Lanham, MD: Lexington Books, 2018 г.), 2760.
Есе от д-р Мей-Йен Мориучи
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.