Тел и безтегловност: Рут Асава, "Без заглавие"

(джаз пиано музика) Алисън: Намираме се в галериите на Музея за американско изкуство "Кристалните мостове" и наблюдаваме скулптура на Рут Асава от 1958 г., наречена "Без заглавие". Този вид скулптура художничката създавала в продължение на много години – този вид биоморфни форми, които са направени от тел. Бет: Тази окачена скулптура съдържа примковидна тел и форми в самите форми. Алисън: Наподобява ми на нещо като семенна шушулка или ембрион в утроба. Бет: Усещането, което придава на мен, са капване е капване на олио във вода с капкомер. Това усещане за движение, когато олиото прониква във водата, но също се събира на повърхността в тези сферични капки. Алисън: Има усещане почти за разтягане на времето. Бет: Създало се е интересно напрежение. Телта сама по себе си е пластична в някаква степен, но тук имаме усещането за липса на тежест. Сякаш е много леко и въздушно и скулптурата изглежда деликатна. Алисън: Когато се сетиш за тел, ти си мислиш за нещо... Бет: Което е здраво и издръжливо. Алисън: И трудно за ръчна обработка, също така. Мисля, че е трябвало да носи ръкавици, когато е работила върху скулптурата. Това е всекидневен и дори и грозен материал, който тя е трансформирала в нещо... Бет: Което е красиво и леко. Алисън: Докато наблюдаваме скулптурата тук в галериите, ние виждаме сенките, които се получават на стената отзад. Ние виждаме тези кръгове в кръгове, които се припокриват взаимно. Бет: Едно от нещата, което е наистина интересно за практиката на Асава, е, че тя е учила при Джоузеф Албърс в колежа "Блек Маунтийн". Алисън: през 40-е и 50-е години колежът "Блек Маунтийн" е бил забележителен център за артистична креативност. Това е експериментален колеж в Северна Каролина и има имигранти, хора като Алберс, които от Европа. Хората бягат от нацисткото преследване и си отварят работилница тук. Различното в "Блек маунтийн" е фокусът върху експериментирането. Целта е не да обучава художници, за да продават изкуство си или да запълват галерии. Хора като Алберс се допълват от Бъкминстър Фулър, Мерсе Кънингам, Джейкъб Лорънс, който е бил пребиваващ художник навремето. Робърт Раушенбърг е учил в "Блек Маунтийн". Асава произлиза от тази по-широка модернистична традиция, която се корени в експериментирането. Алисън: Говорим за периода по време на и веднага след Втората световна война. Когато мислим за Втората световна война, ние често си мислим за Европа и възхода на нацистка Германия. Но има и друга страна на Втората световна война и той е Тихият океан. Асава израства на Западното крайбрежие като японка-американка и историците често тълкуват използването на тел от нея като част от нейния опит в лагера за интернирани тук, в Арканзас. Асава е била една от повече от 100 000 души с японско потекло, които насилствено са били изселени от домовете си и работните си места нав Западното крайбрежие и преместени, основно затворени в лагери за интерниране. Имало е истерия срещу японците-американци и този страх, че те са опасност за националната сигурност след бомбардирането на Пърл Харбър. Лагерът за интерниране, където тя е живяла, бил заобиколен от бодлива тел и охранителни кули. Бет: Често, когато говорим за художници, които са маргинализирани, за жените художнички и творци с различна раса, историята има навика да тълкува изкуството им през призмата на тяхната биография. И доста често преживените травми са определящи за практиките на тези артисти. Макар Асава да е била в два различни лагера за интерниране, един в Калифорния и един тук в Арканзас, истинската основа на тази творба е лятото, което е прекарала в Мексико, където обучава ученици. Тя преподавала изкуство в Мексико и научава как да плете телени кошници от селяните. Алисън: Ние виждаме тази скулптура днес самостоятелно в галерията, но подобни творби често са били излагани заедно в група като инсталация. Бет: Художничката всъщност е предпочитала скулптурите ѝ да са групирани заедно. Ние често си мислим за това как посещаваме музей и наблюдаваме картини по стените или обикаляме около бронзови скулптури. Това е нашата дефиниция за изкуство. Но през средата на века в Съединените щати тази дефиниция започнала да се изменя. Бет: Тази промяна през средата на ХХ век поставя зрителя в едно пространство с предметите. Така посещаването на музей се превръща в доста по-завладяващо преживяване. Алисън: С много повече участие. Бет: Абсолютно. Алисън: Според мен това го прави и доста по-приятно. (джаз пиано музика)