Брайт Шън: "Черен лебед"

("Черен лебед" от Брайт Шън) Когато запитате един композитор кой е любимият му композитор, може да получите неочакван отговор. Рахард Щраус, например, композитор на оперите "Електра" и "Кавалерът на розата", и на симфоничните поеми "Веселите шеги на Тил Ойленшпигел" и "Така каза Заратустра", казва, че любимият му композитор е Моцарт. Великият романтик Чайковски, писал музика, изпълнена с толкова чувственост и драматизъм, Моцарт е и неговият любим композитор. Може и да звучи невероятно, но те са черпили от творчеството му. Рихард Щраус, например, често е дирижирал творби на Моцарт. Чайковски пише оркестрова сюита, наречена "Моцартиана", в която прави оркестрация на творби на Моцарт, точно както е правил и Лист, което е малко необичайно, но музиката си остава на Моцарт. Ако запитате американския композитор от китайски произход Брайт Шън, кой е любимият му композитор, мисля, че ще ви отговори Брамс. Той оркестрира прекрасната клавирна пиеса от Брамс, Опус 118. Интермецо No 2. Брамс е повече от вдъхновение за мен. От неговия Опус 118 създадох своя композиция. Аз съм пианист и това е едно от любимите ми клавирни произведения. Направих му аранжимент, за да се изпълни от цял оркестър. Музиката е ведра и нежна. Шън прави своята оркестрация по много интересен начин. Оркестрация на произведение за пиано, както е в случая, означава, че произведението се приспособява, за да се изпълни от цял оркестър. Ако в клавирната пиеса на пианото се свири даден тон, при оркестрацията същият тон, ако е в средния регистър например, може да се изпълни на обой, или тромпет, или кларинет, или флейта, или цигулка, или виола, или виолончело, а може и всички заедно да го свирят. Композиторът трябва да реши какво иска да изрази, за да осветли музиката, и да я запази интересна в същото време. Творбата на Брайт започва с флейти и цигулки, които свирят първата тема по много семпъл и изчистен начин. ("Черен лебед" от Брайт Шън) Същата мелодия след това се изпълнява на обой, после и на флейта. ("Черен лебед" от Брайт Шън) След повторенията, започва втората тема. Изпълнява се от медни духови инструменти. Следва разговор между тромпети и валдхорни. ("Черен лебед" от Брайт Шън) На ред е третата тема, която се изпълнява отново от цигулки с акомпанимент арфа. Виолончелите и контрабасите свирят пицикато, за да звучи ритмически по-интересно. Този похват, не е характерен за Брамс. ("Черен лебед" от Брайт Шън) Надскочих пределите на оркестрацията, която би направил Брамс. Добавих от себе си неща, които не са присъщи за Брамс, но това, според мен, обогати музиката. Арфата, например, не се среща често в музиката на Брамс. Има изключения, но в по-голямата част от симфоничната му музика не участва арфа. Аз обаче я включих. За повече мелодичност използвах пицикато, което също е необичайно за Брамс, защото е извън характерния за него стил. Следва повторение на хорала на медните духови, но този път то се пада на струнните. Завършва с красив квартет. ("Черен лебед" от Брайт Шън) Започва средният дял. С него идва нов тематичен материал. Музикалната форма е триделна (А, B, A), и сега започва средният дял, или B. Мелодията се изпълнява на флейта и обой, струнните акомпанират с пицикато при виолончели и виоли. Ако не бях посочил това пицикато, може би нямаше да го забележите, защото звучи много органично и естествено. ("Черен лебед" от Брайт Шън) Повторението на тази тема се изпълнява в интервал октава между соло първа и втора цигулки. Само двете цигулки, към които се присъединява и трети глас, което го превръща в трио. Третият глас е на виолончело. Имаме трио за две цигулки и виолончело, което се повтаря. ("Черен лебед" от Брайт Шън) Темата се изпълнява за трети път, този път хорално от медно-духовите инструменти. ("Черен лебед" от Брайт Шън) В средата на изпълнението се включва арфата. Необичайно е арфа да участва в хорално изпълнение на брас секция, но ако се вслушате, наистина е вълшебно. ("Черен лебед" от Брайт Шън) Следващият дял започва със струнни, които свирят горещо, сърдечно, силно, плътно, по разкошен начин. ("Черен лебед" от Брайт Шън) В бавно темпо се стига до повторение на първия дял от това произведение. Този път темата се изпълнява още по-нежно и сдържано. Сега забавям темпото, отстъпвам, за да може музиката да затихне нежно и красиво. ("Черен лебед" от Брайт Шън) Отново идва ред на хорала на медните духови, точно както бе в първия дял: ("Черен лебед" от Брайт Шън) Този път обаче, вместо струнните, хоралът на медните духови се свири от дървените духови инструменти. ("Черен лебед" от Брайт Шън) С голямата си чувствителност, познание за музиката и въображение, Брайт Шън вдъхва живот на тази творба. Няма нужда да се анализира, за да стане ясно, че творбата е великолепна. Казаното дотук ни помага да разберем работата на композитора. Спомням си, когато Брайт Шън ми каза, че работи над тази творба. Тогава смяташе, че ще е лесно. Но се е оказало доста трудно, защото е искал да звучи наистина органично. Опитах да използвам въображението си и колорита на пианото, когато изпълнявах Опус 118. Когато свирех на пиано мислех, че даден откъс ще звучи добре на обой, друг на валдхорна, и т.н. Когато правих оркестрацията на Опус 118, опитах да внеса целия този колорит, който не успявах като пианист. Той определено не се опитва да го оркестрира по начина, по който би го направил Брамс. Но музиката определено запазва своя дух. ("Черен лебед" от Брайт Шън)