If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Замята в центъра на вселената

Циклична природа

Астрономията е била практикувана толкова дълго, колкото хората са гледали небето и са се чудели какво означава всичко това...
Изображение на Венера и Луната, които изглеждат близо една до друга по време на сближаване. - Изображение: Brit Cruise
Най-забележимата характеристика на небето ни е Слънцето. Неговото появяване и скриване всеки ден са в основата на създаването на календарите, ритмите на обществото и дори биологичните ни часовници.
По време на залез изглежда, че Слънцето се движи около Земята –  Изображение: Brit Cruise
Наблюденията на Слънцето са довели до много ключови развития в астрономията. И до ден днешен Слънцето разкрива нови и завладяващи тайни. По-долу описваме накратко историята на наблюденията ни на Слънцето:
Видео плейър на видеоклиповете в Кан Академия

В центъра на всичко

Разбираемо е, че ранните наблюдатели са приемали, че Слънцето обикаля около тях. Същото е вярно за вечерното небе, което изглежда съдържа безброй малки слънца. Интересно, звездите изглежда променят позицията си постепенно с времето, някои бързо, други бавно. Много от тези промени са циклични. Ако разглеждаш снимка, направена за дълъг период от време, на ясно нощно небе за цялата нощ, ще видиш нещо такова:
Ярките линии са следите, оставени от зведите, и всяка от тях съответства на пътя на отделна звезда през тъмното нощно небе – Изображение: S. Brunier
Всички звезди изглежда се въртят около една точка в небето. Изглежда, че пътищата на всички тела в небето над нас се подчиняват на някаква цикличност. Въз основа на тези наблюдения Платон създал модел на Вселената, според който всички обекти се движат по кръгови орбити с постоянна скорост. Това съвпадало с неговата теория за чистите форми и изглеждало перфектен модел на Вселената.
В това изображение звездите изглежда се движат в небето около общ център. Ефектът се дължи на въртенето на Земята около оста ѝ на въртене - Изображение: Robert Knapp
Еудокс, един от учениците на Платон, предположил, че във Вселената всички тела в небето стоят на движещи се сфери, като Земята е в центъра. Този модел е познат като геоцентричен модел – често наричан Птолемеев модел на най-известния си поддръжник, гръко-римския астроном Птолемей.
Бартоломеу Велю, "Изображение на небесните тела", Космография, 1568 (Национална библиотека на Франция, Париж)
Това ни поставя в центъра на всичко, очевидно удовлетворително заключение на пръв поглед. Но имало проблем с този модел. Той е очевиден за всеки, който наблюдава небето всяка вечер за дълъг период от време и следи позицията на най-ярките звезди. Те често се появяват по-рано вечер. Разгледай отблизо първото изображение от тази статия, направено малко по-късно вечерта:
Венера близо до Луната, малко по-късно вечерта. Забележи как Венера ясно се отличава в сравнение с фоновите звезди – Изображение: Brit Cruise
Представи си, че снимаш небето веднъж всяка вечер и анимираш това в продължение на една година – как ще се движат Слънцето, Луната и звездите? За да ти спестим време, направихме интерактивна симулация за теб по-долу. Тя представлява компилация от снимки, правени всяка вечер, анимирана да покаже цяла година. Докато я разглеждаш, помисли защо това представлява проблем за геоцентричния модел...
Можеш да сканираш небето и в двете посоки, като използваш мишката или пръста си.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.