Влияние на урбанизацията

В това видео ще говорим за градовете. Днес повече от 50% от световното население живее в градове и този процент расте всяка година, поради т.нар. процес на урбанизация. Урбанизацията представлява създаването и растежа на градове, които са населени места с по-голяма гъстота на населението от селските области. Високата гъстота на населението в градовете има много преимущества. Хората са по-близо едни до други и е по-лесно да се координират общите усилия като рециклиране, обществено образование и обществен транспорт. Жителите на градовете също така имат по-добър достъп до медицински грижи и семейно планиране. Но високата гъстота на населението на градовете има отрицателно влияние върху околната среда. Можеш да си представиш, че струпването на толкова много хора, които живеят близко едни до други в едно пространство, може да доведе до тежест върху природните ресурси на областта и да доведе до по-голямо замърсяване на въздуха и водата. Градовете могат да използват устойчиво планиране, за да неутрализират тези ефекти. Градските архитекти често говорят за съотношението между зелено пространство и сиво пространство в града, като зеленото пространство е растителността, а сивото пространство са сгради, инфраструктура, вкл. пътища, тротоари и паркинг места. Сивите пространства може да са необходими, но градовете трябва да бъдат планирани така, че да включват и зелени пространства. Когато сивите пространства доминират прекомерно, павираните повърхности не позволяват на водата да се просмуче в земята, така че когато вали се натрупва голямо количество вода. Като няма къде да отиде, водата се движи по павираните повърхности, събирайки замърсители по пътя си. Цялото това течение може да доведе до скоростни (флаш) наводнения. Добавянето на повече зелени пространства може да предотврати това, понеже растенията попиват водата. Има много креативни начини, по които градските проектанти могат да добавят зелени пространства към средата. Някои сгради в градовете отглеждат растителност на покривите си. Наричат се зелени покриви. Растенията попиват дъжда и снегът се топи, когато стигне до покрива, а това не му позволява да стигне до улицата. Също, растенията създават сянка и охлаждат, така че сградите със зелени покриви не е нужно да харчат толкова енергия за климатизиране. Зелените пространства също помагат на средата като позволяват презареждане на подпочвените води, което означава, че позволяват на повече вода да се просмуче обратно в земята и да захрани подпочвените резерви. Някои градове правят това, като строят дъждовни градини, които са градини, специално създадени да филтрират вода обратно в земята. Растенията и дъждовните градини помагат за филтриране на замърсители в отточните води и не позволяват замърсяване на водните екосистеми. Градовете също могат да помогнат с презареждането на подпочвени води като изградят пропускливи повърхности. Паркинг местата могат да бъдат конструирани с пропусклив асфалт, за да намалят натрупването на вода. Презареждането на подпочвените води предотвратява навлизане на солена вода, което се случва в крайбрежните градове. Да кажем, че този град е на крайбрежието, близо до океана. Да кажем, че управата реши да построи помпа тук, за да източва питейна вода от резервоар. Но в града има много хора, които имат нужда от много вода. Градът може да започне да потребява все повече питейна вода и това да става толкова бързо, че питейната вода да не може да се възстанови. Източването на твърде много питейна вода може да създаде място, което да бъде запълнено от солена вода от близкия океан. Солената вода от океана ще замърси резервоара с питейна вода, като го направи негоден за пиене. Но ако този град реши да увеличи количеството пропускливи повърхности и зелени пространства, когато вали, водата ще може да протече обратно в земята и ще запълни празното пространство, което тази помпа е създала. Това ще означава, че прясна вода непрекъснато ще заменя водата, която е била източена от помпата, така че не може да навлезе солена вода. Добавянето на повече зелени пространства също ще помогне със замърсяването на въздуха, понеже растенията абсорбират въглероден диоксид и произвеждат кислород. Градовете са отговорни за по-голямата част от замърсяването на въздуха. Част от това е поради разрастването на града. С увеличаване населението градовете се разрастват в предградията и дори извънградските области, областите отвъд предградията. Това разрастване води до това, че хората живеят по-далеч от работните си места. Поради това хората прекарват повече време в колите си по дългия си път към работа. И тези дълги опашки коли с хора, пътуващи за работа, излъчват много въглероден диоксид. Въглеродният диоксид е парников газ, което означава, че задържа топлина от Слънцето и допринася за климатичните промени. Но въглеродният диоксид не е единственият вид замърсител на въздуха, който градовете произвеждат. Емисиите от автомобилите и индустриалните сгради в градовете могат да създадат нещо, наречено фотохимичен смог. Това е "мъглисто" замърсяване, което понякога можеш да видиш по линията на хоризонта в градовете и може да е много вредно за очите и белите дробове. Как могат градските проектанти да решат този проблем? Градовете могат да групират магазините, офисите и домовете ни в по-голяма близост, вместо да строят навън, да правят сградите по-високи, вместо по-широки. Това означава, че хората няма да пътуват толкова надалеч, за да стигнат докъдето трябва, така че хората да могат да разчитат на вървенето или карането на колело, вместо на превозни средства на гориво. Градовете могат да намалят емисиите от превозните средства като направят обществения транспорт по-удобен и достъпен. Това би означавало, че по-малко хора ще трябва да използват собствени коли, за да се движат наоколо, а това ще намали трафика. Също, градовете биха могли да построят повече пътища, тротоари и ленти за колоездачи, така да не е нужно хората да разчитат на превозни средства, използващи изкопаеми горива. Окуражаването на пешеходството и карането на колело също може да подобри здравето на гражданите. Градовете могат да използват чисти форми на енергия, като слънчева или вятърна енергия, за да намалят замърсяването на въздуха. Те могат да използват изкопаемите горива по-ефикасно чрез ко-генерация на енергия, което е начин да се използва топлината, отдадена при изгарянето на изкопаемите горива, а не само електричеството. Чрез създаване на цели и устойчиви планове градовете могат да намалят замърсяването на водата и въздуха и да увеличат добруването на жителите си. Град Еспоо във Финландия, например, беше обявен за световен лидер в енергийната ефикасност заради целта си да стане неутрален спрямо въглеродния си отпечатък до 2030. Градовете са центрове за икономическо развитие, иновации, социално и културно разнообразие и работни места. С малко градско проектиране градовете могат да станат центрове и на устойчивостта.