Вдишване и издишване

Ако притежаваше магическа способност да виждаш всички молекули, съставящи въздуха, щеше да виждаш нещо като това. Би имало много повече молекули, но щеше да изглежда приблизително така. Да кажем, че всъщност решиш да направиш нещо интересно: да вземеш буркан и просто да поставиш част от молекулите на въздуха в него. Ето това е моят буркан. Ще направя отвор в него. Дка кажем, че тук горе е отворът. Ще удължа отвора по този начин. Това е моят буркан с издължено гърло. Това е отворът тук. Искам да сравня случващото се вътре в буркана със случващото се извън него. Искам да разгледам равни обеми, които ще очертая с лилава пунктирана линия – това са еднакви обеми. Това е същият обем въздух. Разбира се, тази пунктирана линия е мислена с едничка цел да видиш за коя част говоря. Това е въображаема линия. Да кажем, че сравняваме случващото се в синия буркан с това в този обем тук, ограден с пунктирана линия. Знаем, че лилавата пунктирана линия огражда определено количество въздух от атмосферата. Този въздух съдържа молекули, които отскачат една от друга. Нещо такова. Случват се множество случайни сблъсъци. Колкото по-често се случват те, толкова по-високо е налягането на въздуха. Всъщност измереното налягане на въздуха е около 760 милиметра живачен стълб. Така измерваме въздушното налягане. Това е налягането на атмосферата. Ако измеря налягането в буркана, то ще бъде същото. Ще бъде 760 милиметра живачен стълб. Само да уточня – ако се чудиш какви са тези молекули, ако тук има пет молекули – може да кажеш, че това е азот, това е азот, това може да е азот, това може да е кислород. Защото кислородът е около 21% от въздуха. Това може би е правдоподобно предположение за това какви могат да са тези молекули – основно са азот. Така във въздуха имаме азот и кислород. Молекулите подскачат в буркана, както в самата атмосфера. Сега да кажем, че смятам да направя един интересен експеримент. Решавам да смъкна дъното на моя буркан. Всъщност ще сваля надолу дъното. За момент не се тревожи толкова за това как може да се направи това. Да приемем, че някак си умело успявам да сваля дъното. Сега изглежда по-дълбоко. Обемът на буркана става по-голям. Едновременно с това – трябва да спомена, просто искам да спомена, че този отвор на буркана е затворен в момента. Сложил съм тапа на отвора. Отворът е затворен, а съдът сега е по-дълбок. Обемът се е увеличил. Това е голямата промяна, нали? Всъщност ще запиша това тук в ъгъла. Ще изтрия някои от тези молекули, за да освободя място. Първото нещо, което искам да спомена, е, че обемът на моя буркан се е увеличил. Всички зелени неща, които пиша в ъгъла, се отнасят за буркана. Ако обемът се увеличи, тогава тези молекули вътре в буркана се възбуждат. Те имат повече място да препускат наоколо и да си играят, без да се блъскат една в друга. Ако те не се блъскат толкова често поради допълнителното място, тогава налягането вътре в буркана ще спадне, защото има по-малко сблъсъци. Сега имаме малък спад. Достигнало е до 757. Малко по-ниско е от външното налягане. Понеже обемът се увеличи, налягането спадна. Повтарям, че причината за това е, че има по-малко сблъсъци. Новото налягане е 757, което е положително число. Но понякога хората го наричат отрицателно налягане или вакуум. Причината за това е, че в сравнение със стойността 760, 757 е 3 пункта надолу. В този смисъл налягането е отрицателно. Ако искаш реално да ги сравниш, ще кажеш, че 757 минус 760 е минус 3. Разликата е отрицателно число. Но за момента ще оставя тази стойност: 757. Сега, да речем, че отворя тапата. Отворът е отворен. Ако го отворя, какво ще се случи? Имаме допълнително пространство тук долу. Цялото това допълнително пространство. Молекулите, разбира се, се блъскат през цялото време. Тези сблъсъци се случват през цялото време. Някои молекули ще бъдат ударени така, че да влязат в буркана. Да кажем, че тази молекула минава ето така. Ще имаш някои молекули, влизащи навътре. Дори може да се случи някои молекули да бъдат изблъскани навън. Ще се случва постоянно. Но каква ще бъде нетната разлика? Да кажем, че оставя този буркан за малко и отида да свърша нещо друго, а след това се върна. Ще забележа, че в буркана има допълнителни молекули, защото обемът е по-голям, не е толкова претъпкано, защото аз увеличих обема. С времето ще има няколко допълнителни молекули вътре. Ако имам късмет, това може да е молекула кислород. Имам допълнителни молекули вътре. Тези молекули – всъщност това е следващата стъпка – молекулите на въздуха навлизат навътре. Тези молекули ще правят това, което правят молекулите: ще се блъскат една в друга. Те започват да се блъскат една в друга. И внезапно имаш... например тази се удря ето тук. Може би отскача и се блъска и тук. Сега имаш – понеже вътре са шест молекули, а обемът е същият, налягането вътре се покачва. Налягането вътре в буркана се е повишило, просто защото има повече молекули. Макар първоначално обемът да е нараснал, сега има и повече молекули. Така че налягането се повишава до 760 милиметра живачен стълб. Сега отново се е покачило. Това е новото налягане. Цялата тази серия от събития се случи, защото реших да преместя дъното. Какво ще се случи, ако реша да го върна обратно? Да кажем, че реша да върна първоначалната височина на дъното. Махам тази линия тук долу и повдигам обратно дъното. Сега изглежда по този начин. Сега обемът – това е новата първа стъпка – какво ще се случи с него? Обемът намалява. Това е очевидно, защото съм преместил дъното нарочно. Имам шест молекули в моя буркан. Те се мятат наоколо, блъскайки се една в друга, но разполагат с по-малко пространство за това. Така налягането се повишава заради повечето сблъсъци. Молекулите се сблъскват по-често една в друга. Налягането ще се повиши. Налягането ще стигне например до 763 милиметра живачен стълб. То беше 760. В този момент нека отворът е затворен. Така налягането вътре става 763 милиметра живачен стълб. Ще изтрия това. Причината е, че има повече молекули в по-малък обем. Тогава налягането вътре е по-високо от това отвън. Външното налягане винаги е около 760. Причината е, че атмосферата е просто огромна. Движението на няколко молекули в тази или другата посока няма да промени реално броя на сблъсъците, които се случват в атмосферата. Външното налягане винаги е постоянно. Ако отворя буркана, ако премахна тапата, тогава някои молекули ще подскачат наоколо. Някои от тях може би ще изскочат навън. Някои молекули могат някак да излязат. Като цяло ще имаш повече молекули, излизащи навън, отколкото влизащи навътре, защото вътре има повече сблъсъци. Отново, като казвам повече сблъсъци, това означава по-високо налягане. Щом налягането е по-високо и вътре има повече сблъсъци, повече молекули ще отскачат една от друга и някои молекули ще бъдат избутани навън. Следващата стъпка, която мога да запиша, е "молекули на въздуха излизат навън". Последната точка е, че когато молекулите на въздуха излизат навън... Например, ако по случайност тази молекула кислород е изтласкана навън, изтласкана е навън, тогава вътре остават пет молекули. Обемът е същият като в началото. Налягането вътре ще се върне обратно до първоначалното. Налягането пада до 760. Причината да казвам точно 760 е, защото този процес в стъпка 3 ще продължи дотогава, докато броят на сблъсъците вътре и отвън се изравни. Забравих да спомена когато бяхме на 763, че понякога хората наричат това положително налягане – както беше при отрицателното – причината е, че сравняват 763 с атмосферното налягане, което е 760, и казват, че това е +3. Налягането е леко положително. Като правим сравнение, използваме думи като положителен и отрицателен. Но ако използваме числата като абсолютни стойности, тогава ще кажем, че налягането е 757 или 763. Но какво общо има всичко това с нас? Какво общо има един буркан с отвор с човешкия организъм? Сега ще ти покажа как с лека промяна на рисунката ще стане ясна връзката с човешкия организъм. Вместо да всичките тези молекули в буркан (знам, че знаеш, че те са там), ще изтрия всичко това и ще променя малко формата, за да видиш на какво прилича това. Да кажем, че го направя по този начин и след това го дорисувам по този начин. Ще направя всичко симетрично. Може би така. Сега можеш да видиш, че вместо буркан, рисувам двойка бели дробове. Това са двата бели дроба – левият и десният. Този е десният, този е левият. Ще изглежда по този начин. Тук ще има вдлъбнатина заради сърцето. Ето така. След това тук има отвор, който не наричаме отвор, а уста. Това е устата. Ще изтрия думата отвор. Мисля, че започваш да виждаш как това съответства на случващото се в тялото. Главата съответства на този отвор. Това може да е носът. Това ще е главата – направих я малко плоска. Мисля, че добиваш представа. Има нос и ухо. Въздухът навлиза основно през устата, стига до дробовете и излиза от тях. Този процес наричаме вдишване. Когато се увеличава обемът, имаме вдишване. Ако някога ти е било чудно какво точно се случва когато вдишваш въздух – ето това се случва. Когато дробовете се свиват и молекулите въздух излизат навън, имаш издишане. Всъщност, може би трябва да го направя еднакво. И двете са еднакво важни. Ще го напиша еднакво. Издишане. Сега можеш да видиш как се случват вдишването и издишването. Това е процесът при всеки дъх. Леко променяш обема, налягането се променя и въздухът се движи навътре-навън.