Какво се крие под епидермиса? (дерма и хиподерма)

След като разгледахме епидермиса, нашият най-горен слой кожа, нека слезем по-надолу и да поговорим за дермата, следващите два слоя кожа, и после ще поговорим за хиподермата, което е най-долният слой на кожата. Както се вижда, дермата има два слоя и, повтарям, тя е точно под епидермиса, така че епидермисът, най-горният слой на кожата, е ето тук, и, ако си спомняш, най-долният слой на епидермиса се нарича базален слой, базалният слой на твоя епидермис. Под него се намира първият слой дерма. Той се нарича папиларен слой, папиларна дерма. Това е най-горният слой на дермата и под него се намира слой, който наричаме мрежест слой на дермата, ето тук. Основната разлика между дермата и епидермиса е видът тъкани, които имаме тук. В епидермиса имаме епителна тъкан. Ще напиша епителна тъкан ето тук. А пък в дермата и двата слоя ще имат нещо, наречено съединителна тъкан. Може да го видиш изписано като СТ (съединителна тъкан). Съединителната тъкан се отличава по това, че тя не е задължително да включва клетки. Епителната тъкан включва неща като прости плоскоклетъчни епителни клетки, колонни епителни клетки. Дори преходни епителни клетки, които може да си виждал/а в пикочния мехур. А съединителната тъкан съдържа поредица от други протеини. Неща като актин, за които може би са ти разказвали в уроците за мускулната система, или колаген, което е друг структурен протеин. Това са някои от най-популярните протеини, които ще срещнеш, когато говорим за съединителната тъкан, но тя също включва неща като ламинин, еластин, дезмин... Съединителната тъкан просто държи нещата заедно. Нали помниш какво е сухожилие? Сухожилието е съединителна тъкан, която задържа мускула за кокала и между папиларния слой и мрежестия слой има два типа съединителна тъкан. В папиларния слой имаме много тънка, хлабава съединителна тъкан, която позволява на всички неща в папиларния слой известна подвижност, позволява им да променят формата и позицията си. Което е различно от това, което има в мрежестия слой. Там има по-дебела, по-плътна съединителна тъкан. По-плътна съединителна тъкан, чиято цел е да задържа нещата неподвижни. Нещата в мрежестия слой са закотвени, след малко ще видим какво точно е закотвено тук. Ако се върнем към папиларния слой, ще видим там голямо разнообразие от неща, които променят своята форма и позиция и които могат да го правят именно защото съединителната тъкан е отпусната. Едно от важните неща, които се намират в папиларния слой, са кръвоносните съдове. Ако си спомняш, тук имаме артериола, която се разклонява от артерията и преминава в капиляри – тук има лилави капиляри, и после те отново се събират, за да направят венула, която преминава във вена. Обърни внимание на факта, че това е най-горният слой на кожата, в който има кръвоносни съдове. Една от задачите на капилярите е да доставят кислород и хранителни вещества които подхранват не само дермата, но реално достигат и до епидермиса. Тъй като епидермисът няма свои кръвоносни съдове, той разчита изцяло на папиларния слой. И слава Богу, че това е тънка, хлабава съединителна тъкан, защото тук има достатъчно място капилярите да се напълнят с кръв, да се изпълнят с хранителни вещества и после тези хранителни вещества могат да отидат нагоре от дермата в епидермиса или дори да отидат надолу, ако се налага. Другото, което имаме в дермата, са нервни окончания. И тези нервни окончания, ще го запиша, тъй като рисунките ми не са съвсем точни... тези нервни окончания, които се намират в нашата дерма ни позволяват да усещаме допир, или дори болка, и после това преминава като сигнал през нервите и отива в тази посока ето тук. После този сигнал се препредава чак до клетъчното тяло, а това клетъчно тяло може да се намира много далеч от кожата. А сега, когато разглеждаме мрежестия слой, ще разберем защо е важно да имаме тази дебела, плътна съединителна тъкан, която задържа нещата на едно място. Едно от нещата, които можем да имаме – ще го нарисувам ей така – отива нагоре към епидермиса и също така изтича ето тук. Това е жлеза. Имаме множество потни жлези, и други видове екзокринни жлези, които започват в мрежестия слой и са закотвени и закрепени тук долу, които се разширяват навън с каналчета за да изпускат съдържанието си в епидермиса и външния свят, тоест върху най-горният слой на кожата. Има множество жлези, които се намират тук. В допълнение имаме и този малък фоликул тук. От този фоликул ще излиза косъм. Този косъм – предполагам също трябва да го запиша... косъмът, разбира се, ще се подаде от повърхността на кожата. Космите не си седят вътре в кожата. А това тук е фоликула на косъма И фоликулът на косъма е закотвен в мрежестия слой и самата коса може да расте и да излиза на повърхността и да се подава от епидермиса. Едно от другите неща, които имаме в дермата, и което се е закотвило за косъма или за фоликула на косъма, е тази мускулна плоча, която имаме тук. Това приятелче тук – ще го запиша – се нарича мускул arrector pili. И този мускул arrector pili има роля за действията на косата и косъмчетата, например за начина, по който косъмчетата ти настръхват нагоре, ако ти е студено или нещо те е изплашило. След като обсъдихме дермата, можем да преминем към последния слой на кожата. Макар технически да не е кожа, той все пак се нарича "хиподерма". Това е хиподермата. Името е чудесно, защото, както може би си спомняш, "хипо" означава "под", а този слой стои точно под дермата. Нарича се също подкожна мастна тъкан, и това също е чудесно наименование за това, което имаме тук. Подкожна, естествено, ще означава, че се намира точно под кожата. Подкожна мастна тъкан – точно това имаме тук долу. Имаме множество слоеве мазнина, които могат да са различни при различните хора, и макар мазнините да имат лоша слава, те всъщност са много важни, защото ни помагат да осъществим две важни функции. Първо, мазнините поглъщат удари. Хората, които имат повече мазнини, могат да понесат травматични наранявания може би по-ефективно от други хора. А другото нещо, което правят мазнините, е да изолират нашата тъкан. Обърни внимание, че вече приключихме със слоевете на кожата, разгледахме епидермиса, дермата, и сега дори обсъдихме хиподермата. Какво остава отдолу? Ами мускули. Долу има мускули. И по-надолу има дори кости. Ако говорим за гръдната стена точно над реброто, ако поставиш пръст точно на ключицата над гръдния кош, или дори на самите ребра, ще осъзнаеш, че епидермисът, дермата и хиподермата са единственото, което отделя пръстите ти от ребрената кост или пък от мускулите, ако поставиш ръка на бицепса или прасеца си. Доста подробно обяснихме компонентите на това, което е кожата ни, но това с какво ни помага в клиничен смисъл? Как докторите го използват, за да диагностицират болести? Най-добрият пример тук ще бъде диагнозата за изгаряния. Изгарянето е нещо ужасяващо. Едно от нещата, които правим, за да разграничим различните видове изгаряния, е да посочим каква степен изгаряне се наблюдава. И е много интересно, че различните пластове на кожата съответстват на различните степени на изгаряне, които може да получи човек. Може да има изгаряне първа степен, което е вид зачервяване, което може да се появи по епидермиса. Може да има изгаряне втора степен, което се характеризира с изгаряне по дермата, толкова дълбоко, че след един момент нервите за болка спират да действат, Това е разликата между първа степен и втора степен, Първа степен боли ужасно, но ако дадено изгорено място вече не боли толкова, значи нервната тъкан е изгорена и убита, и затова не може да изпрати сигнал до клетъчното тяло. И после имаме изгаряне трета степен, което преминава през хиподермата и стига до мазнините, до мускулите, които са отдолу, до костите, и, разбира се, при изгарянията трета степен също се губи усещането за болка и се наблюдава по-тъмно оцветяване, защото вече е изгорена не само съединителна тъкан, ами има изгорени кости или мускули, или също и мазнини. Точно тази анатомия, за която говорихме тук, позволява на докторите да разграничат дали даден пациент е понесъл изгаряне първа, втора или трета степен. Това е нещо, което вече и ти можеш да правиш!