Откриване на цивилизации в нашата галактика – трета част

В това видео искам да съгласуваме по-традиционното уравнение на Дрейк с това, което намерихме, или измислихме. Преминахме през това в последните няколко видеа. По-познатото уравнение на Дрейк е това. Броят възможни за засичане (откриване) цивилизации в галактиката е равен на – ето това. Това не е броят звезди в галактиката. Това е средният брой образуващи се звезди в галактиката за една година. Нека запиша това. Среден брой новобразувани звезди, което изглежда нелогично и, често казано, си е, но ще го свържем с останалите неща, за да ти покажа, че това е същото нещо – и ще покажем това с традиционното уравнение на Дрейк. Това е средният брой новообразувани звезди. Не знам какъв е. Може би е 10 звезди на година или нещо подобно. А останалата част е доста подобна. По частта звезди, които имат планети. Това произведение ще ти даде средния брой новообразувани звезди с планети на година. Умножаваш го по средния брой планети, годни за поддържане на живот, за една звезда, която има планети, за една слънчева система, която има планети. Ако умножиш това, това е средният брой нови планети в галактиката ни на година, годни за поддържане на живот. Умножаваш го по това, което е точно същата част. Частта планети, които могат да поддържат живот – всъщност това са годните да поддържат живот планети – сега взимаме частта, която всъщност ще развие живот. И от частта, която ще развие живот, ни интересува частта живи същества, които ще станат интелигентни. И от частта, които ще станат интелигентни, ни интересува частта, които ще станат откриваеми, които могат да комуникират. И после, в традиционното уравнение на Дрейк, умножаваме това по това L тук. По времето, през което цивилизацията е откриваема. Колко дълго е откриваема тази цивилизация? Излъчват ли радио вълни или нещо подобно, което цивилизация като нашата може да засече? Може би има други начини за комуникация и просто не сме достатъчно напреднали. Може би след няколко години, десетилетия или столетия ще открием, че всички други напреднали цивилизации използват много по-напредничав метод за комуникация, който не включва електромагнитни вълни. Кой знае? Но това си мислим в момента. Но цялата идея тук е да съвместим това, което е по-нелогично – поне за мен – с това. Понеже тук горе започнах с общия брой звезди в галактиката. Традиционното уравнение на Дрейк започва със средния брой новообразувани звезди. Как средният брой новообразувани звезди може да се съвмести с общия брой звезди или цивилизации, които в момента са откриваеми? Искам да направя диаграма на това и ще направя няколко предположения. Ще приема, че това е константа, че сме в постоянно състояние. Това е константа и сме в постоянно състояние. Реалността е, че това, което ще има значение, е броят новообразувани звезди преди 4, 5, 6 милиарда години, не знам преди колко години трябва да е, така че звездите сега да имат реалистични условия за развиване на реална интелигентност и реална откриваема интелигентност. Но нека приемем, че това число е постоянно за по-голямата част от живота на галактиката. Очевидно правим различни шантави предположения тук, така че защо не направим още едно? Но искам да ти покажа, че това е еквивалентно на броя звезди в галактиката, разделен на средния живот на една звезда, или средния живот на една слънчева система. И ако n делено на това Ts, ако това е същото нещо като това в началото тук, тогава всъщност имаме еднакви формули. И за да видим, че са еднакви, представи си следното. Представи си, че тази година – това е тази година – да кажем, тази година... Да кажем, че имаме... Да кажем, че това число е 10. Имаме 10 нови звезди в галактиката. Това е – просто ще кажа, че е 10. Нашата R* е равно на 10. Тази височина тук е 10. Това изобразявам. Ако го плъзна, мога да покажа, че това е високо 10 единици. И последната година също е имало 10 и така нататък. Нека изберем, да кажем, това число тук. Това число тук е 10 милиарда години. Средният живот на една звезда е 10 милиарда години. Да се върнем 10 милиарда години в миналото. Средният живот на една звезда е равен на 10 милиарда години. Приемаме, че това е константа. 10 милиарда години преди тази година също се образували 10 нови звезди. И всяка година между тези двете имаш 10 нови звезди. Колко общо звезди ще има в галактиката ни? Всяка звезда, която се появи – можем да преминем отвъд това. Можем да се върнем към звезди, които били родени преди повече от 10 милиарда години, повече от тези Тs години. Може да имаш звезда, която е била родена преди средно 10 милиарда и 1 години. Говорим за средни стойности тук. Средно, тази звезда вече не съществува, тази звезда не съществува. Звездите, които съществуват, средностатистически казано, са тези, които били родени преди 10 милиарда години чак до тези, които били родени тази година. Имаш 10 милиарда години раждания на звезди, на тези звезди, които все още съществуват. Всяка година има по 10 през всички тези години, тоест общият брой звезди трябва да е равен на броя звезди, които се раждат всяка година – ако приемем, че той е постоянен – по средната продължителност на живота на звездите. По средната продължителност на живота на звездите. И, отново, това върши работа, понеже звезди, които са били родени преди този период, вече не съществуват. Средностатистически казано, те са угаснали. Интересува ни тази площ тук. 10 звезди на година по 10 милиарда години. Ако малко манипулираш това ще видиш, че ще получим резултата, който искаме. Да намерим R. Можем просто да разделим двете страни на това Т. Получаваш N*, броят звезди в галактиката ни сега – като правим много предположения – делено на средния живот на една звезда, е равен на средния брой нови звезди на година. Е равно на средния брой нови звезди на година. И получихме резултата си. Ако замениш това с общия брой звезди делено на Т, получаваш точно същия резултат, който имахме преди. Просто малко променяш реда. Можеш да вземеш това делено на Т, да го поставиш под това n, да го изнесеш тук горе и после получаваш същото нещо. Надявам се това малко съгласува нещата.