Хелиоцентричният модел

Когато наблюдаваме залез, е естествено да приемем, че Слънцето се движи около нас. Аристархус от Самос ( 310-230 пр. Хр.), гръцки астроном, бил първият, който поддържал тезата, че Земята се върти около оста си и се върти около Слънцето. Това било опасно предположение по това време и не можело да надделее над поддръжниците на геоцентричния модел, който се запазил за над хиляда години.

През 1543 г. Николай Коперник (1473 г. – 1543 г.) публикувал "За въртенето на небесните сфери", в което обяснил това, което много подозирали: че Слънцето е в центъра на Вселената и ние се движим около него, заедно с другите планети. Това се нарича хелиоцентричен модел.

Тази теория решила проблема за ретроградното движение, като според нея тези "претцелови" орбити били илюзия поради точката на наблюдение. Това е перфектен пример за бръснача на Окам: Ако има две противоположни хипотези, трябва да се избере тази с най-малко предположения. Най-простото обяснение по принцип е вярно. Ако погледнеш отблизо, ще видиш, че този модел правилно предполага, че Луната обикаля в орбита около нас. Забележи как това обяснява странното блуждаещо движение на планетите, когато биват наблюдавани от телескопи, базирани на Земята.

Движението на Земята спрямо Марс е причина за наблюдавания блуждаещ ефект. Следващата симулация ще ти позволи да разгледаш и геоцентричния, и хелиоцентричния модел на Слънчевата ни система. Забавлявай се!