If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Автономна и соматична нервна система

Научи кои са различните участъци на мозъка, които контролират мускулите ни.  От Ража Нараян. Създадено от Ража Нараян.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Можем да разглеждаме нервната система като разделена на две различни части. Едната част се нарича автономна (вегетативна) нервна система, и, както се подразбира от името, това е твоят автоматичен контрол. Това е неволевата част, за която говорихме преди. Освен това съществува и контрол, който ние можем да упражняваме. Това се нарича соматична нервна система и е нещо, което ние контролираме. Можем да разделим това на две други части. Едната част се нарича симпатикова нервна система, за която вече споменахме по-горе, когато говорихме за симпатиковите ганглии, които са част от неволевия контрол. Освен това имаме и парасимпатикова нервна система, която сякаш проверява и балансира невроните на симпатиковата система. И така разделяме това. Соматичната нервна система е просто соматичната нервна система. Тя има функцията да контролира волевите мускули. И невротрансмитерът, използван тук, е ацетилхолин. Съкратено го изписваме като АСН. А кои са невротрансмитерите, които се използват от симпатиковата и от парасимпатиковата нервна система? Ние всъщност почти ги знаем вече, поне тези за симпатиковата нервна система. И ако помислиш какво прави симпатиковата нервна система... Защото със сигурност знаеш фразата "Бий се или бягай". Това е, например, когато си в опасна ситуация и тялото ти чувства "О, мога да умра всеки момент. Трябва да направя нещо, за да се измъкна". И тогава активираш симпатиковата нервна система, за да се измъкнеш. Започваш да покачваш нивото на адреналина в тялото си и сърцето ти започва да бие ускорено. Така напомпваш повече кислород в краката си, за да можеш да тичаш по-бързо и да се измъкнеш. Та това е "бий се или бягай". Споменах адреналин, който е ендокринен хормон, секретиран, за да ни помогне, но също така той има невротрансмиторен "приятел", този невротрансмиторен агент не е адреналин, а норадреналин, започва с Н. Наричат го още и норепинефрин. Ще го запиша. Норепинефрин или норадреналин. И така това са невротрансмитерите, използвани от симпатиковата нервна система. Ами парасимпатиковата нервна система (ПНС)? Странно, но тя използва същите като соматичната нервна система. И начинът, по който можеш да я разграничиш от симпатиковата нервна система (СНС), е, че докато СНС ни служи в най-натоварените моменти, когато е въпрос на живот и смърт, ПНС реагира в моменти на спокойствие и по-малко напрежение. Това става при почивка и при храносмилане. Когато лягаш да спиш и се опитваш да се отпуснеш, така че ритъмът на сърцето да се забави, и мускулите ти не се съкращават бързо, или ако си хапнал/а обилно и трябва да смелиш тази храна, парасимпатиковата нервна система ще каже на стомаха да смели храната, за да може да се усвои в червата, след като е придвижена от мускулите на стомаха. Това се прави от ацетилхолина. И така, това са двата основни дяла на централната нервна система – автономният и соматичният.