Рак

Повечето клетки в човешкото тяло просто вършат всекидневната си работа по един достоен начин. Нека да кажем, че имам някаква клетка тук. Тя може да бъде клетка на кожата или всяка една клетка във всяка тъкан на тялото. Когато тъканта расте или мъртвите клетки трябва да се подменят клетките ще претърпят митоза и ще се удвоят, ще създадат точни копия на самите себе си. И тогава новосинтезираните две клетки може би също ще преминат през митоза и ако тогава осъзнаят, че става малко пренаселено, че има други клетки в квартала, те ще осъзнаят това и ще си кажат да спрат да нарастват за малко. Това се нарича контактно инхибиране/потискане. И така те ще започнат да се делят и тогава, да кажем, една от тях се оказва дефектна. Тя си казва: нещо не се чувствам добре. Аз, клетката, осъзнавам това, и клетките започват да се самоубиват. Толкова добри са клетъчните граждани. Те ще направят път за други здрави клетки. Т.е. този приятел би се самоубил, ако осъзнае, че нещо не е наред. Това всъщност е клетъчният механизъм, наречен апоптоза. И искам да бъда ясен. Това не е някакво външно влияние на клетката. Тя сама осъзнава, че е повредена и просто се самоунищожава, това е апоптоза. Това е стандартна процедура, дори когато възниква някаква мутация. А трябва да кажем, че мутациите са сравнително редки. Не знам колко често дадена мутация възниква. Предполагам, че всяка има различна честота в различните видове тъкани. Възникват приблизително 100 милиарда. Само да го направя с различен цвят. Възникват приблизително 100 милиарда нови клетки в човешкото тяло на ден. Така че дори някоя мутация да възникне 1 на милион пъти, ти си имаш работа с близо 100 000 мутации, но повечето от тях са незначителни и не са опасни. Но ако мутациите са малко по-тежки, клетката ще ги забележи и ще се самоунищожи. И тук искам да поясня. Аз говоря за клетките на тялото или поне за повечето негови клетки. Това могат да бъдат клетките на очите ми или клетките на мозъка ми, или клетките на крака ми. Това не са герминативните ми клетки. Така че тези мутации, дори ако клетката оцелее, няма да се предадат на моето поколение. Напълно различно е, когато говорим за мейоза. Това са всичките клетки в моето тяло и те се удвояват и ние обяснихме това при митозата. Така че, ако тук има някакви мутации, те или нищо няма да правят, или клетките могат да имат леко нарушена функция, или клетките могат да се самонаранят или да наранят мен, но те няма да засегнат моето поколение. И тук искам да бъда много ясен. Сега ти си казваш: "Хей, Сал, 100 милиарда нови клетки на ден ли?" Това трябва да означава всяка създадена клетка в моето тяло. Това ви дава идея колко много клетки има в нашето тяло. Всъщност ние имаме приблизително... ти знаеш, че не е точно число, но всъщност в човешкото тяло има приблизително 100 трилиона клетки. Ако го погледнеш от тази страна, излиза, че една стотна от клетките ти се удвояват всеки ден, но в действителност някои клетки не се делят толкова често, а други – много по-често. Само да отбележим: това, предполагам, ти дава идея за сложното устройство на човешкото тяло. Ние смятаме, че нашата световна икономика и нашето общество са толкова сложни, а те се състоят от над 7 милиарда хора. Ние пък сме създадени от 100 трилиона клетки. Нека да запиша 100 трилиона в милиарди. То може да бъде записано като 100 000 милиарда клетки. И всяка от тези 100 000 милиарда клетки е една огромна... Знам, че думата "огромен" е неподходяща... но те са изключително сложни екосистеми вътре и извън техните ядра. Ние ще говорим за различните органели, които те притежават, говорихме за клетъчното делене, ДНК репликацията и как клетката се удвоява. Тези неща не са шега работа – всяка от тях има сложни мембрани, които пропускат вещества в клетката. Клетките са живи същества сами по себе си. Но те живеят в тази сложна среда или общество, каквото представлява всеки от нас. Това е проста забележка, с която да покажа колко сложно сме устроени. Но ако си представиш (аз така се отплеснах), че ти създаваш по 100 милиарда нови клетки ежедневно, съответно ще има и много мутации, и може би някои от тях, както бях споменал преди, не са опасни. Обаче при други, клетката осъзнава, че е попаднала в беда и затова се самоубива. Но понякога, възникват мутации, при които клетката не се самоубива, а се променя. Когато се случи това, нека да кажем, че имам някаква клетка тук. Това е клетка, която има мутация. Мутацията ще я отбележа с малко Х тук. Тя е в ДНК-то. Може да има няколко мутации. Една от тях пречи на клетката да претърпи апоптоза, т.е. да се самоунищожи, и я кара да се удвоява по-бързо от своите съседи. Тази клетка, чрез митоза, създава няколко или хиляди свои копия. Всяка една от тези дефектни клетки е произлязла от майчината клетка, която е продължила да се удвоява, и нейните дъщерни клетки са се удвоили на свой ред. Всички те са дефектни. Ако ги сравниш с тъканите около тях, ще забележиш, че в тях има аномалии. Може би няма да функционират правилно. Това се нарича неоплазма. Не всички неоплазми формират такава маса. Понякога те могат да циркулират в тялото, но в повечето случаи формират едно голямо струпване. И ако станат достатъчно големи, вече могат да бъдат забелязани. Това ние наричаме тумор. Ако има струпване на диференцирани видове тъкан, това не е нормално и ние го наричаме тумор. Термините неоплазма и тумор често се заменят. Тумор е думата, която използваме по-често във всекидневието. Сега, ако това струпване достигне определена големина, то си стои там и не причинява никакви беди – не се дели неконтролируемо. Не се дели по-бързо от своите съседни клетки, а просто си стои. Може да порасне малко, но не толкова, че да навреди на околната среда. Тогава се нарича доброкачествен тумор или доброкачествена неоплазма. Доброкачествен буквално означава безвреден. Доброкачествен тумор. Това означава, че е безобиден. Това е нещото, на което всеки се надява. Ако има тумор... Пази Боже, никога да не ти се случи... но ако човек има тумор, и той е доброкачествен, това означава, че бучката, колкото и дълго да стои, няма да му навреди. Но ако някои от тези ДНК мутации, защото е напълно възможно, е доброкачествена, но друга от тях съдържа още една мутация, която кара клетката да расте неконтролируемо. И не само че расте бързо, но и става инвазивна. Инвазивна означава, че не се интересува от това какво се случва около нея. Тя иска да се промъкне навсякъде. Нека да кажем, че този приятел започва да расте много бързо. Само да го нарисувам с друг цвят. И започне да навлиза в други тъкани, означава, че е инвазивен. Накратко – ако расте бързо и е инвазивен, не се интересува какво се случва около него, изведнъж се превръща в клетка-психопат. И още по-лошо – и неговите наследници. Вече не е само една клетка. Той продължава да се дели и да предава тази грешна генетична информация, която го кара да се дели. И тогава може да има все повече и повече неща, които се увреждат в неговото поколение или ДНК-то на неговите дъщерни клетки. Това е изключително вероятно, защото в частите на увреденото му ДНК, някои от мутациите може да са увредили процеса на ДНК-репликацията и мутациите стават по-чести. И така има по-чести мутации. И колкото повече клетките се делят, толкова повече мутации се появяват, и накрая възниква мутация, която кара тези клетки да се разделят и да се разпространят в други части на тялото. В тези части на тялото нормалните клетките започват да се заместват от мутиралите. При този процес клетките... за мен това е една от най-трудните думи да произнеса, но клетките метастазират. Може да ти е позната думата "метастаза" и това е просто понятието за тези бесни клетки, които изведнъж се оказват способни да пътуват из всички части на тялото. Мисля, че знаеш как се наричат. Тези клетки не уважават своите клетъчни съседи. Те се делят неконтролируемо. Не подлежат на контактно инхибиране. Те са инвазивни. Те започват да изблъскват другите клетки и да им отнемат ресурсите. И на всичкото отгоре мутират много бързо, защото имат всички тези генетични увреждания. И понякога могат да се разпаднат и да започнат да проникват в други части на тялото. Наричат се рак или ракови клетки. Сега разбираш защо изпитваме толкова трудности с тях. Ракът е трудна болест за диагностициране и лечение. Това не е просто една болест. Не е като някакъв вид бактерии или вирус, който можеш да изолираш и да атакуваш. Ракът представлява поредица от мутации, при която клетките започват да се делят много бързо и метастазират. Можеш да погледнеш даден вид рак и да кажеш "Нека да атакуваме мутацията, където клетките изглеждат така" и да отстраниш някои от тях. Нека да го нарисувам. Може да успееш да отстраниш този приятел, този и този. Но понеже тяхната ДНК-репликация е нарушена, те продължават да мутират и накрая възниква тяхна нова версия, която не може да бъде отстранена по никакъв начин. Т.е. възниква нов вид рак и след това друг вид, който е още по-труден да се унищожи. Досещаш се, че битката с рака е незатихваща. Трябва да се атакува принципът. Химеотерапия и радиация – подобни неща отстраняват бързорастящите клетки, защото това е в основата на всички ракови заболявания. Можем да създадем цяла поредица от филми за рака и как хората се справят с него, но аз искам да ти покажа в това видео, че ракът е просто страничен продукт на увредена митоза, или по-точно, увредена ДНК-репликация. Ние имаме всички тези клетки, които се удвояват всеки ден с милиарди и понякога някоя от тях се оказва дефектна. Когато такова нещо се случи, или това не дава последствия, или клетката се самоубива. Но от време на време, клетката започва да се дели, въпреки че е увредена. Понякога се стига до неконтролируемо делене. Ако само се делят, но са безвредни, туморът, който образуват, се нарича доброкачествен. Ако се делят неконтролируемо, завземайки ресурсите и разпространявайки се из тялото, тогава се появява рак. Надявам се, че ти беше интересно. Вече знаеш доста за науката, която изучава едно от възможно най-страшните заболявания които можем да получим. Но ние не сме единствените същества, които могат да страдат от рак. Дори растенията имат ракови заболявания.