"Лъб-дъб"

Ако се вслушаш в сърцето си, ще забележиш, че то издава звуци. Тези звуци обикновено се описват като "лъб-дъб, лъб-дъб, лъб-дъб, лъб-дъб" Пише се така – лъб-дъб. И това се повтаря отново и отново. За да обясня от какво се получават тези звуци, ще използвам диаграмата на сърцето, която използвахме, и ще уголемя клапите, така че да се виждат наистина ясно на картинката. Ще използвам клапите, за да обясня откъде се получават тези звуци. Първо ще запиша имената на частите на сърцето. В горната част кръвта се влива в дясното предсърдие, минава през дясната камера, после през белите дробове, връща се обратно в лявото предсърдие и после минава през лявата камера. Това са частите на сърцето. Обърни внимание на клапите, ще говорим за това какво се случва, когато кръвта минава през тях. Нека започнем с кръвта, която се придвижва от дясното предсърдие навън към дясната камера. По същото време, през което кръвта се придвижва от дясното предсърдие към дясната камера, всъщност се осъществява и пренос на кръв от лявото предсърдие към лявата камера. Може би се питаш: "Но как е възможно това? Как така кръвта може да бъде на две места едновременно?" Не забравяй, че кръвта се движи постоянно през сърцето, така че от предишен цикъл има кръв, която се връща обратно от белите дробове в лявото предсърдие. От новия цикъл има кръв, която се движи от лявото предсърдие към лявата камера. Едновременно и двете камери на сърцето са пълни с кръв – и дясната, и лявата. За да премине кръвта в камерите, клапите трябва да се отворят. Нека именуваме всички клапи. Тук е трикуспидалната клапа – ще я означа с Т. Тук горе е белодробната клапа – Р. От другата страна се намира митралната клапа, която отделя лявото предсърдие от лявата камера. А тук е аортната клапа. Това са четирите клапи на сърцето. Когато кръвта е в камерите, можеш да видиш, че трикуспидната и митралната клапа са отворени. Нарисувал съм белодробната клапа като отворена, но наистина ли е така? Отговорът е не, понеже, когато кръвта се придвижва от предсърдието към дясната камера – сега ще нарисувам черни стрелки, които показват грешната посока на течение – част от кръвта се опитва да се придвижи в тази посока, което не е правилно. Така че тези две клапи ще се затворят благодарение на формата си. Те няма да допуснат кръвта да премине. Тази клапа се затваря. Същото нещо се случва от тази страна. Представи си, че част от кръвта по случайност се движи назад. Тогава тези клапи ще се затворят. Белите стрелки показват правилната посока на течение, а черните показват грешната посока. Тези клапи се затварят ето така. Вижда се, че белодробната и аортната клапа са затворени, когато трикуспидната и митралната клапа са отворени. Какво се случва след това? Камерите са пълни с кръв и нека кажем, че се свиват. Свивайки се, те изпомпват цялата кръв в артериите. Това се затваря. Стрелката се обръща. Стрелките стават бели, понеже потокът от кръв ще се движи в посоката, в която трябва. Ще се придвижи насам и насам. А за да стане това, тези клапи трябва да се отворят. Те позволяват на кръвта да се придвижи в посоката, в която искаме. Сега кръвта ще премине през тези две клапи. Както и преди, тук е възможно течение в обратната посока, нали? Може да има обратен поток тук и тук. Представи си, ако малка част от кръвта се опитва да се придвижи насам, което е грешната посока, тези клапи ще се затворят. Все едно ще кажат: "Не, не може да преминеш от тук!" и ще се затворят. Няма да пропуснат кръв в тази посока. Това се случва от двете страни и клапите се затварят. Кръвта, течаща в обратна посока, не е пропусната, понеже тези клапи се затварят. Когато клапите се затворят, например трикуспидалната и митралната клапа се затворят, това произвежда звук. Когато Т и М се затворят, това създава звук, който ние наричаме "лъб". Това е първият звук, който издава сърцето. Някои хора не го наричат "лъб", а просто първи тон. За по-кратко - S1. Така че ако чуеш "S1", то става въпрос точно за това. "дъб" се нарича втори тон на сърцето (втори сърдечен тон). Разбира се, ако това е S1, то това е S2. S1 се чува, когато се затварят трикуспидната и митралната клапа. Дотук добре. Ако това предизвиква звука, то можеш да отгатнеш, че по същото време белодробната и аортната клапа се отварят. Ако другите две клапи се затворят, то тези двете се отварят. Можеш да предположиш това, въпреки че шумът, който чуваш, всъщност идва от тук. А какво причинява "дъб"? Ами, точно обратното. Под това имам предвид следното – нека ти покажа какво става в следващия момент. След като камерите са спрели да се съкращават, идва момент, през който кръвта тече лекичко в тази посока и в тази. Точно както нарисувах преди малко – така че тези клапи се затварят. Сега тези клапи се затварят. И когато те се затварят, за да не пропуснат кръвта в обратната посока, те също издават звук. Така че когато чуеш "дъб", звукът идва от затварянето на белодробната и аортната клапа. Това означава, че другите две клапи точно се отварят. Трикуспидната и митралната клапа точно са се отворили. Можеш да предположиш това. Не съм нарисувал това – чакай да нанеса последните детайли, така че да покажа това. Тези двете са се отворили и кръвта преминава в камерите. Получава се интересен ритъм. Всеки път, когато тези клапи се отворят и затворят, се чува звук. Можеш да разбереш какво се случва. Върнахме се там, откъдето започнахме. Всъщност има цял цикъл между тези две лъб-дъб. минава малко време между двете, ако го засечеш – ако използваме времева линия, след известно време ще изглежда ето така: Ще чуеш първо лъб, първият тон на сърцето, S1, после S2, вторият сърдечен тон. После отново S1 и отново S2. Това, което се случва между тези двете, тази част от времевата линия, това е кръвта, която се изпомпва навън, понеже аортната и белодробната клапа точно са се отворили и кръвта се изпомпва през тях към цялото тяло. Тогава кръвта отива към тялото. Или както се нарича – систола. Преди дъб и следващото първо лъб, ето тук, по това време кръвта се придвижва от предсърдията към камерите. Това се нарича диастола. Сега, ако се заслушаш в сърцето си, по-специално в звука между лъб и дъб, това е систола. Докато чакаш звукът да започне отново – току-що чу дъб и чакаш лъб – това диастола.