Именуване на кетони

В миналия клип разгледахме алдехидите. Видяхме, че те имат обща структура , в която има карбонилна група, свързана с някаква въглеродна верига, или в най-простия случай това може просто да е водород, и после определено ще има поне един водород, свързан с въглерода в карбонилната група, т.е. това е алдехид. Много близко до алдехидите са една група съединения, наречени кетони. Нека покажем няколко кетона, за да изясним малко повече нещата, и след това ще помислим за разликата между кетони и алдехиди. И така, тук имаме CH3, CH3, тук е въглеродът. Това тук е кетон. Май си казваш:,"Хей, Сал, то много прилича на алдехид!" И в двете имаме карбонилна група. Това тук е карбонилна група. И това тук е карбонилна група. Нека го напиша: карбонилна група. Имаме карбонилна група и в двете. Имаме въглеродна верига тук. Това може да е основната въглеродна верига. Налице е метилова група. Така, че как тя е по-различна? Сега ще стане ясно. Това е страната, на която още не съм обърнал повече внимание. При алдехидите има два начина на представяне. Или можем да кажем, че карбонилната група е в края на въглеродната верига. Следващото нещо на края ще бъде водород. Или можем да кажем, че при алдехидите е налице поне един атом водород, свързан с карбонилния въглерод. И си спомни, че тук е налице един водород, а в кетона няма такъв. Карбонилната група е свързана с въглеродна верига. Тя е свързана с – свързана е с въглерод и от двете страни. Така че тук е налице един въглерод. Аз съм запомнил разликата, като това е наистина лесно запомнящо се, че алдехидът има "Н" в себе си. Има "Н" тук, при алдехидите има прикрепен водород към този въглерод. И сега като имаме известна представа за кетоните, нека наименуваме няколко, за да се запознаем по-отблизо. Това тук е възможно най-простият кетон. Той се нарича ацетон, или това е най-разпространеното му наименование. Всъщност думата "кетон" произлиза от немската дума за ацетон, в която мисля, че вместо "ц" е имало "к", т.е. нещо като "акетон". И те си казали: "О, ето един кетон." Така се получило познатото название. Друг вариант на традиционния или наложен начин за наименуване на кетоните е чрез назоваване на тези групи, и има някакво сходство с начина, по който се назовават етерите. Но вместо да пишем думата "етер" накрая, пишем "кетон". И така, тук има една метилова група, и има още една метилова група, така че имаме две метилови групи. Така това ще се нарича диметил-кетон. Това тук е диметил-кетон. Ако искаме да приложим систематичния начин на назоваване, просто намираме най-дългата въглеродна верига, където има един, два, три въглерода, така тя се явява 'проп'. 'Пропа-', и вместо да го наречем "пропан", добавяме окончание "-он" тук и наричаме съединението пропанон. Това ни подсказва, че тук имаме един кетон. И трябва да разберем къде е тази двойна връзка. Всъщност за пропанона не е нужно да я дефинираме, защото ако знем, че това е кетон, би трябвало да има по един въглерод от двете страни на карбонилната група; така че дори не е нужно да определяме къде е карбонилната група. Но пък можем и друго да направим, да кажем: "ОК, това ще е при втория въглерод." Без значение от това от коя посока започваме да броим, това е при втория въглерод. Но тази двойка е един вид по избор при пропанона. Нека направим друго. Да кажем, че имаме съединение, което изглежда така. И традиционният начин да бъде именувано е, да кажем, на този край от кетона имам един, два, три въглерода. Така в този край имаме три атома въглерод. Това е пропилова група. А от другата страна на кетона ето тук има само един въглерод. Това е метилова група. И така само ще ги наименуваме. Именуваме по нарастване на дължината на веригата, на молекулата или на размера на групата. Затова първо ще напишем метил. Метил, защото има един въглерод. Т.е. това е метил-пропил-кетон. Това е т.нар. традиционен или общоприет начин, един вид най-употребяваният начин за наименование на това съединение. Но при систематичния начин за наименуване намираме най-дългата въглеродна верига и имаме един, два, три, четири, пет въглерода. Така съединението ще има представката "пента-". След това започваме да номерираме така, че карбонилният въглерод да е с най-ниския възможен номер. Номерираме от дясната страна: едно, две, три, четири и пет. И така тук казахме, че представката ще е "пента-". Т.е. имаме пента... вместо да казваме "пентан", казваме пентанон. А за да определим местоположението на карбонилната група, слагаме "2". Това е "2-пентанон". Може да се види изписано и така: пентан-2-он. Всеки от тези записи ще е приемлив. Нека видим един малко по-сложен пример. Нека кажем, че е налице нещо такова. Имаме една молекула, която изглежда така. И нека прикрепим няколко хлора тук. И така, какво става? Най-дългата ни верига, пак да кажем, е този циклохексан. Един, два, три, четири, пет, шест въглерода. Ще го назовем систематично ето тук. И колкото по-сложни стават нещата, толкова по-систематично ще трябва да бъдат назовани. И така, ако тук са налице шест въглерода, разположени във верига, това е циклохексан. Бихме сложили "е" тук (окончанието на англ.), ако я нямаше тази карбонилна група. Но след като тя е тук, ще го наречем "циклохексанон", това тук ни показва, че трябва да го наречем циклохексанон. И така, в подобен пръстен безусловно това ще е въглерод номер едно. И ако това е въглерод номер едно, и искаме да номерираме в тази посока, така че следващите групи да са с възможно най-ниския номер, ще направим това въглерод две. Съединението се нарича 2,2-дихлороциклохексанон. Така, още два примера да направим. Само ще ти ги покажа тези две, защото е прието те да бъдат назовавани с общоизвестните си имена. Бих искал да ти ги покажа набързо. Едната е тази молекула тук, където имаме метилова група от тази страна: CH3. А тук имаме един бензенов пръстен. Този пръв супер прост кетон, който видяхме, нарекохме ацетон. И тривиалното название тук произлиза от това на ацетона. Вместо да го наречем ацетон, защото не е налице само метилова група тук, той е "ацето-", и вместо "ацетон", названието е "ацетофенон", защото имаме тази фенилна група, ето го бензеновия пръстен тук. Ще го наричаме ацетофенон, като това е доста срещано съединение. Друго съединение, което ще виждаме от време на време, искам да го покажа, това е молекулата, която изглежда така, тя има два бензенови пръстена. И изглежда така. И това е бензофенон. Последните две исках да ги представя с тривиалните наименования. Но в общи линии мисля, че доби една прилична представа за това как се наименуват поне по-простите вериги, с познатите им названия, например пропил, или метил пропил кетон, или 2-пентанон. И това са по-типичните или може би по-лесните за наименуване примери.