Въведение в протестантството: Видовете протестантство

Нека припомним наученото от предходното видео. На Вормския райхстаг Лутер отказва да се отрече от учението си . При напускането му на Вормския райхстаг е отвлечен от електора на Саксония и се укрива в замък, където превежда Новия завет на немски език. Това е много работа, която той завършва за няколко месеца. Това е много важно за Лутер, защото по този начин всеки може сам да чете Библията. Сред основните идеи на Лутер са "Само Светото писание" и "Духовенство на всички вярващи". Според него не е нужно да ходиш на църква, за да разбереш словото на Бог и да разбереш пътя към спасението. Всичко, от което имаш нужда, е Библията. ("Само Светото писание") Именно затова той иска даде достъп на всички до Библията. Другата идея за духовенство на всички вярващи означава, че всеки може да има директна връзка с Бог, без посредничеството на свещеник, местния владика или папата. Само ние и нашия създател. Описахме три основни идеи на Лутер. Само чрез вяра. Само Светото писание. Духовенство на всички вярващи. Според тези идеи, ако четем Светото писание, което е нашата директна връзка с Бог, можем да имаме леко различни разбирания за това каква всъщност е тази връзка. Точно така. В момента, в който Църквата вече не посредничи в разбирането на думите на Бог, когато всеки може да чете Библията сам, става ясно, че голяма част от Новия и Стария завет са неопределени, което може да доведе до различни интерпретации от различни хора. Именно затова се появяват толкова много протестантски секти. Думите на Лутер много бързо се разпространяват. Ако отидем в Цюрих, ще открием Цвингли. Подобно на Лутер, той чете Библията самостоятелно, без интерпретациите на Църквата. Той се разграничава от Лутер по един много важен въпрос –Евхаристията. Лутер също се противопоставя на Католическата църква и нейното разбиране за Евхаристията – идеята, че хлябът и виното чудотворно се трансформират в истинската плът и истинската кръв на Христос. Лутер вярва, че кръвта и плътта на Христос са налични в хляба и виното, но не и че свещеникът има някаква специална сила, която прави трансформацията възможна. Цвингли променя тази интерпретация и казва, че Евхаристията е изцяло символична и в нея няма истинската кръв и плът на Христос. Всъщност Лутер и Цвингли се срещат и дебатират този въпрос, опитвайки се да сплотят протестантските течения, но не успяват да достигнат до съгласие. Както виждаш, има много сериозно спорове за доктрината, които текат по това време. Всичко се поставя под въпрос. В Цюрих по същото време има и друга протестантска група – анабаптистите. Те са интересни, защото подлагат под въпрос практиката на покръстване скоро след раждането – покръстването на бебета. Като свой аргумент те посочват, че Христос е покръстен като възрастен и това става по негова свободна воля. Те са наричани анабаптисти от хората, които не ги харесват, защото те виждат духовното пробуждане в по-късен етап от житейския ни път, когато можем да поемем отговорност за духовния си живот. Точно така. "Анабаптизъм" всъщност означава "препокръстване", което е в пълно противоречие на католическата доктрина. Амишите и менонитите всъщност произлизат директно от анабаптистите. Може би тези групи са ти по-познати. Джон Калвин е друг важен реформатор от този период, който става известен със своята доктрина за предопределението. Той е последовател на Лутер, който проповядва, че всеки се нуждае само от вяра. Според Калвин, Бог вече е решил, още в началото на времето, кой ще получи спасение. С други думи е предопределено кой е благословен и ще иде в рая и кой ще отиде в ада. С други думи той напълно отхвърля идеите за свободната воли и свободния избор. Това е интересно, защото според всеобщото мислене от нас зависи дали ще отидем в рая, зависи от това дали сме истински добри. Но Калвин и Лутер казват, че не е така. Всичко зависи от волята на Бог, а ние само я осъществяваме. Бог съществува в един вечен свят, а не се събужда просто в понеделник и решава, че някой е обречен и отива в ада. Всичко това е предопределено. Калвин е французин. Той е адвокат, но заминава за Швейцария. Но нека сега се пренесем в Англия. Какво се случва там? Крал Хенри VIII иска да анулира брака си с първата си жена Катерина Арагонска, защото тя не му ражда момче, което да наследи трона. Тя му ражда момчета, но нито едно от тях не оцелява дълго след раждането. Именно затова Хенри VIII иска от папата бракът му да бъде анулиран, но папата се притеснява, че ще обиди императора на Свещената Римска империя, тъй като има сериозни политически проблеми и затова папата отказва да анулира брака. Хенри VIII се обръща към водача на английската църква с искане за анулиране на брака и го получава. В този случай властта на папата е узурпирана и малко след това Парламентът прави краля, монарха на Англия, върховен религиозен водач в Англия. Но тук трябва да внимаваме. Не искаме да кажем, че Англиканската църква, Църквата на Англия, която Хенри оглавява, е резултат само и единствено от желанието му за анулиране на брака. Тук има силни духовни и политически проблеми. Както в германските държави, много хора смятат, че папата има твърде много власт. Хенри не просто получава анулирането на брака си, но и църковните земи. Протестантството се разпространява предимно в немскоезичните страни, на север в Скандинавия и Англия, Шотландия, Швейцария, но ако погледнем към Южна Германия, Италия, Франция или Испания, те остават предимно католически страни. Това е така, но ако се фокусираме изцяло върху политиката и браковете на Хенри, а той в крайна сметка се жени шест пъти, означава да пропуснем репресиите и насилието в този период. Такива има и от двете страни, и католици, и протестанти. Хиляди хора са обесени, изгорени на клада и измъчвани единствено заради вярата си. И двете страни са убедени в своята правота и в това, че другата страна не само греши, но и по някакъв начин служи на дявола. Това е един от най-бурните периоди в Европа, като най-големите метежи се случват във Франция. Френските протестанти се наричат хугеноти. В началото има известна толерантност, но тя изчезва много бързо. Хугенотите са обявени за еретици. Протестантството става незаконно във Франция. Това води до гражданска война във Франция в края на XVI век. Но както във германските страни, както в Англия, проблемите тук са не само духовни, но и политически. Водещите френски династии се изправят една срещу друга, заемайки страната на католицизма или на протестанството. Можем да открием и опити за толерантност. Например в германските държави Аугсбургският мир от 1555 установява принципа, че религията на народа зависи от владетеля. Според този принцип принцовете в Свещената Римска империя сами избират религията в земите, които управляват. С други думи, имат възможност да изберат между протестантство и католицизъм. Това няма да е решение на императора на Свещената Римска империя. Владетелят на всеки регион сам решава. Подобно на това, през 1598 г. във Франция е издаден Нанският едикт, който въвежда принципа на религиозна толерантност. Това слага края на този дълъг период във втората половина на XVI век, познат като Френските религиозни войни. Все пак се достига до мир. Но в крайна сметка нещата се влошават. В началото на XVII започва 30-годишната война, която изправя протестанти срещу католици, особено в Свещената Римска империя. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.