Въведение в протестантството: Контрареформацията

В последните три видеа направихме преглед върху християнството преди Реформацията, преди 1517 г. Разгледахме делата на Мартин Лутер, неговите идеи и тяхното разпространение. Разгледахме и насилието, което следва. В последното ни видео искаме да разгледаме отговора на Католическата църква. Действията на Лутер и неговите последователи наричаме Реформация, а отговорът на Католическата църква – Контрареформация. Частицата "контра" означава "против". Католическата църква има сериозни загуби. Църквата губи земи. Тя губи... Вярващи. Точно така. Губи свои последователи. В последното видео завършихме с истории за насилие. Но агресията винаги е насочвана към хора. В някои случаи то е насочено срещу предмети и църкви. Римокатолическата архитектура, която съществува из цяла Западна Европа, е основна цел на протестантската агресия срещу Римокатолическата църква. Практикуването на католицизма е било изключително визуално. При протестантите съществува сериозно притеснение, не толкова при Лутер, а при неговите последователи, че се злоупотребява с изображенията. Хората се молят на тези изображения сякаш сами те имат някаква висша сила, вместо да правят опит да достигнат божественото, да преодолеят изображението и да стигнат до Бог. Точно така. Особено Калвин има сериозен проблем с това. Той вярва, че изображенията в църквите създават вид идолопоклонничество. Това за него е нарушаване на втората Божа заповед "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята." Според тази идея да създаваш е до някаква степен узурпиране на отговорността на Бог. Бог създава. Когато един човек на изкуството създава, това е лъжливо, той създава идол. Протестантите започват иконоборство – премахване на изображенията. Нека обърнем внимание на думата "иконоборство". Тя е съставна дума. Състои се от две думи – "икона", което идва от гръцки означава "образ", и "борство", което идва от "борба". Буквално означава борба срещу образите. Първите иконоборски бунтове са само 5 години след 95-те тезиса на Лутер. Това е една от големите трагедии в историята на изкуството. Безчетен брой картини и скулптури са унищожени. Това се случва най-вече в Северна Европа и Нидерландия. Как точно се случва това? Най-често протестантите превземат католическа църква и свалят всички икони, скулптури и гоблени и я оставят празна. Знам, че Лутер се противопоставя на ученията на Римокатолическата църква по различни начини. Вярата е пътят към спасението, а не добрите дела. Светото писание е начинът за разбиране на Бог, а не слушането на църковните учения. Католическата църква не се предава просто така. Те правят опити да накарат Лутер да се отрече от своето учение. Пример за това е Вормският райхстаг. Лутер е отлъчен от Църквата след това. Отлъчен означава, че той вече не се смята за член на Римокатолическата църква. През 1545 г. се състои т.нар Трентски събор. Това е събрание на всички висши духовници в Европа. Първоначално идеята е да се преговаря с протестантите. Поканени са представители на протестантите. Те не идват и преговорите се провалят. Една от най-важните последици от Трентския събор е препотвърждаването на католическата доктрина. Католиците заемат твърда позиция. Именно нещата, срещу които Лутер протестира, се препотвърждават. По въпроса дали добрите дела играят роля в човешкото спасение, Църквата казва "да". По въпроса с Чистилището и ефикасността на индулгенциите... Индулгенциите правят ли нещо? Чистилището съществува ли? Римокатолическата църква потвърждава всичко. Църквата също потвърждава Евхаристия – чудотворното превръщане на хляба и виното в тялото и кръвта на Христос. Правейки всичко това, Църквата препотвърждава властта и важността на свещениците и църковната йерархия. Църквата потвърждава също, че Светото писание не е достатъчно само по себе си. Човек се нуждае също и от учението и традициите на Римокатолическата църква. В общи линии Църквата не се отказва от почти нищо. Единствено се съгласява, че в някои области има място за реформи. Те правят опит да премахнат корупцията, която отчасти става причина за Реформацията. Но нека се върнем на иконоборството за момент. Това също е въпрос, обсъден на Трентския събор. Според събора "образите на Христос, Богородица и останалите светци трябва да бъдат поставяни и опазвани, особено в църквите, и да им се отдава нужната чест и почит." С други думи казват, че иконите принадлежат в църквата. Но важна тук е причината. Те казват: "Защото честта, която им се оказва, се отнася до прототипите, които те представляват." Това означава, че ако някой почита статуя на Дева Мария, то всъщност отдава своята почит на самата Богородица. Но Църквата казва, че това има дори още ползи. Да. "Нека владиците усърдно проповядват, че с помощта на историите за мистериите на нашето спасение, предтавени на картини и други образи, хората получават насока и вярата им се утвърждава." Това означава, че изкуството е начин, по който можеш да предадеш идеите на Църквата на голяма група хора, които са неграмотни. Това също задълбочава тяхната вяра. "Тази голяма полза се извлича от всички свещени образи, защото чрез светците, чудесата на Бог и примерите за излекуване пред очите на вярващите, те могат да нагодят своя живот, да подражават на светците и да се доближат до Бог и да го обикнат, което води до благочестие." Църквата иска да каже, че изкуството служи като пример, който ние можем да следваме в ежедневния си живот. Отговорът на Църквата е тристранен. Първо, те препотвърждават основните си доктрини, които са атакувани от протестантите. Започват широка кампания по разпространение на католическото учение в целия свят. Не забравяй, че всичко това се случва по времето на Великите географски открития. Новият свят е вече открит. Търговията с Азия и Африка се развива. Католиците използват това, за да покръстят тези места. На последно място е борбата срещу ересите. Църквата създава Инквизицията, Римската инквизиция. Църквата също създава Индекс на забранените книги. По това време Игнатий Лойола създава Ордена на йезуитите. Йезуитите са отдадени на вярата. Те имат непоколебима вяра в папата и са винаги на негово разположение. Йезуитите създават школи, разпространяват християнството по света и се борят с протестантството. Има един много красив и много буквален пример на всички тези идеи на Контрареформацията – скулптурата на Пиер ле Грос в йезуитската църква в Рим. Името на тази скулптура е "Религията прогонва ереста и омразата". Важно е да знаем, че тази скулптура е точно долу вдясно на олтара на Игнатий Лайола. Горе вляво можем да видим фигурата на религията, държаща мълния и кръст. Под религия, Пиер ле Грос има предвид католицизъм. Религията се е надвесила и се готви да нападне две фигури. Едната е женска фигура, която представлява омразата, а другата фигура, която се бори със змии, е алегоричната фигура на ереста. Тя пада върху купчина книги. Върху книгите виждаме името на Лутер. Ереста тук е много еднозначно показана. Ереста е Лутер. Това е протестантството. И ако за някой това не е достатъчно ясно, вляво виждаме малка фигура на ангел, който къса страници от книга, написана от Цвингли, последовател на Лутер. Важно е да запомним, че всяка от страните вижда в другата дявола. Лутер нарича папата Антихрист. Папата от своя страна нарича Лутер Антихрист. Това е период на черното и бялото. Няма средно положение. Това разделение буквално преобразува държавите в Европа. Дори днес, държавите в Южна Европа са предимно католически. Държавите в Северна Европа са предимно протестантски. Дори през XX век можем да открием примери за враждебност между двете фракции. Най-ясният пример са събитията в Ирландия през XX век. Интересно би било да се замислим за начините, по които Реформацията оформя съвременния свят. Появява се идеята да не слушаш един авторитет, а да слушаш собствената си съвест. Мисля, че това е една от основните характеристики на епохата, в която живеем. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на Посолството на САЩ.