Въведение в протестантството: Мартин Лутер

В първото видео говорихме за Мартин Лутер, немски теолог от Витенберг, августински монах, който забива своите 95 тезиса на вратата на дворцовате църква във Витенберг, поне така твърди легендата, с което се противопоставя на Католическата църква по отношение на идеята за спасението и най-вече се противопоставя на практиката за продажба на индулгенции. Лутер е против продажбата на индулгенции и въобще идеята, че чрез пари можеш да отидеш в рая. Ето един цитат от Тецел, който продава индулгенции, негов цитат споделихме и в първото видео: "Няма ли да се разделиш с едно петаче, за да купиш това писмо? То няма няма да ти донесе пари, а божествена и безсмъртна душа, цялост и сигурност в царството небесно." Трябва да разберем, че това е част от по-голяма система, чиято цел Църквата смята за добра. Но все пак той звучи като продавач на коли втора употреба. В една част от своите 95 тезиса Лутер казва, че хората ще започнат да задават въпроси, на които духовниците няма да могат отговорят по отношение на индулгенциите. "Защо папата не изпразни чистилището в името на светата любов и силната нужда на душите, които са там, а не да оправдава безкраен брой души заради клети пари, с които да построи църква? Първата причина би била най-справедлива, а последната просто дребнава." С други думи, той казва, че ако папата има способността и добродетелта на всички светии, които може да сподели с всички, защо иска пари срещу това, за да построи църква? Защо просто не освободи всички души в Чистилището и не ги прати в Рая, ако има силата да го направи? В някои периоди се появява идеята, че Църквата е покварена институция, която се интересува повече от властта, политическите проблеми и земните въпроси, а не толкова със спасението на душата. Папа Юлий II със сигурност има тази репутация Точно така. Това е нещо, което е трудно да се разбере, но по това време папите твърдят, че са не само духовни водачи, както е сега, а и че имат политическа власт. Те управляват значителни територии, наричани Папска държава. По някакъв начин папата е в ролята на принц на някои от териториите в Италия. Точно така. Папа Юлий II води армии в битка срещу други християни, за да си върне земи, които исторически са част от Папската държава. Тази идея за поквареността на Рим се влива в тази дискусия и този спор. Има и други реформатори преди Лутер, но те не са успешни. Такъв пример е Джон Уиклиф през XIV век. През XIV век този англичанин започва да превежда Библията на английски език. Той организира превода на Библията на английски език. Самият той превежда голяма част. Най-вече по-голямата част от Новия завет. За него е важно Библията да е достъпна за хората на собствения им език, за да могат да я четат. Ако е на латински, общо взето само свещениците могат да я четат. Това е важно за нас, защото тази идея за даването на достъп до Библията е ключова за Лутер. Но ще говорим за това по-късно. Нека се върнем малко назад и да си спомним, че в Западна Европа по това време по-голямата част от населението е неграмотна. Но тези, които могат да четат, четат народен език, а не латински. Под народен език имам предвид езика на дадена страна, било то английски, немски, френски или италиански, но не и латински. Това означава, че Църквата контролира Светото писание. Означава, че можеш да чуеш Божието слово само чрез свещениците, а не можеш сам да го прочетеш. Уиклиф се противопоставя на злоупотребите на Църквата и светската ѝ насоченост. След като умира, той е обявен за еретик. Тялото му е ексхумирано и изгорено. Книгите му също са изгорени. Всъщност той е наказан постфактум. Друг ранен реформатор е Ян Хус. Той е роден в Бохемия. В крайна сметка е изгорен на клада през 1415 г. Това е малко повече от 100 години преди Лутер. 95-те тезиса на Лутер са на латински език, но хората ги превеждат без негово одобрение на немски. След това с помощта на печатната преса, нова технология за периода, разпространяват тезисите. Печатната преса е изобретена в средата на XV век. Много важно изобретение за разпространението на протестанските идеи. Замисли се какво се случва в този момент. Вместо да използват системата за дистрибуция на Църквата, хората действат самостоятелно, извън тази структура, използвайки своя език. Лутер забива своите 95 тезиса през 1517 г., новината стига до папата и Лутер е обявен за еретик, но популярността му не спира да расте. През 1521 г. той е повикан на голямо събрание. Това събитие остава в историята под името Вормски райхстаг. То е под покровителството на императора на Свещената Римска империя. Името на английски е малко неподходящо. Да, наистина. The Diet of Worms (Диета от червеи). Никой не яде червеи. "Diet" се превежда също и като "събиране" или "съвет", а "Worms", или Вормс, е град в Германия. Новият император на Свещената римска империя, който по това време е още само тийнейджър, призовава Лутер. Лутер получава разрешение за безопасно преминаване, което означава, че няма да бъде арестуван по пътя си към събранието. Той е призован да свидетелства пред събранието. Питат го дали е написал книгите, като му показват собствените му книги. Лутер отговаря с "да". След това го питат дали вярва в идеите, описани в тези книги? Лутер моли за един ден, в който да размишлява върху въпроса. Молбата му е удовлетворена. Той се изправя пред съвета отново на следващия ден и красноречиво защитава идеите в книгите и не се отрича от казаното в тях. Ръкавицата очевидно е хвърлена. Лутер напуска Вормс. Той е обявен за неразкаян еретик, дава се заповед за арестуването му, притежанието на негови книги става незаконно, той напуска Вормс. Не забравяй, че той получава право на безопасно преминаване, което му позволява да напусне Вормс. Тук идва ключовият момент. Дали той ще завърши като Хус на клада? Дали ще го арестуват? Дали това ще е краят на опитите му, или ще се случи нещо друго? Е, случва се нещо друго. Причината за това е политическа. Новият император на Свещената Римска империя притежава тази титла, защото му е дадена чрез гласуване от немските принцове, наречени електори. Един от тези електори, електорът на Саксония, тайно отвлича Лутер, докато той напуска град Вормс, и го скрива в замъка си. Там между другото, Лутер веднага се залавя за работа като превежда Новия завет. Когато Лутер се връща в обществения живот, императорът на Свещената Римска империя е замесен в други проблеми и не го арестува. Лутер успява да направи нещо, което Хус и Уиклиф не успяват – да продължи делото си. До някаква степен Реформацията се случва заради подобни ситуации. Местните владетели, монарси или принцове, не искат да отдават толкова много от властта си на папата и използват възможността, дадена им от Реформацията, за да си върнат част контрола над собствените си земи, над собствените си хора. Политическата структура в Европа по това време е много сложна, особено в земите, които ще се превърнат в съвременна Германия. Имаме местни принцове, имаме папата в Рим, от другата страна на Алпите, но в същото време имаме и императора на Свещената Римска империя. Много е сложно и всички участници опитват да увеличат своята власт. След Вормския райхстаг, където е осъден заради книгите си, Мартин Лутер е в много опасна ситуация. Лутер се противопоставя на една от централните доктрини на Църквата. Това е идеята за праведността. Според Църквата можеш да отидеш в Рая по два начина. Първо, чрез прошката на Бог, чрез неговата милост. Другият начин е чрез неща, които сам правиш, изборите, които вземаш като човек чрез т.нар. от църквата добри дела. Добрите дела са неща като да помогнеш в построяването на базиликата "Свети Петър". Точно така. Или пък да дариш пари на Църквата. Или да помогнеш на беден. Или всяко действие, което днес можем да наречем благотворителност. Точно така. Лутер е дълбоко засегнат от тази идея, защото съвестта му го кара да се чувства толкова грешен, че смята, че няма какво да направи, за да отиде в Рая. Няма достатъчно добри дела в света, които да премахнат греха, който той изпитва и с който живеят всички човешки същества. Ако размишляваш за средновековния начин на мислене и греховете, които хората натрупват, а това може да са просто чувството за ревност или завист, сравнявайки тези грехове с добрите дела, които човек върши, можеш да си представиш колко тежко може да се приеме това от съвестта на един вярващ средновековен човек. Това е огромна отговорност за една личност. Вероятно Лутер получава голямо облекчение, когато прочита думите на св. Павел. Лутер чете думите на св. Павел, който казва: "Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ. Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: "праведният чрез вяра ще бъде жив"". Последните думи са много важни за Лутер. За него те означават, че човек е праведен, че човек отива в Рая само чрез вярата си, а не чрез добри дела. Спасението е нещо, което Бог свободно дава, а не нещо, което трябва да бъде заслужено от хората. Вярата е вид дар, който Бог ти дава и тази вяра е единственото, което ти е нужно, за да идеш в Рая. "Само чрез вяра" е една от основните идеи на Лутер. Всичко това има връзка с 95-те тезиса и недоволството на Лутер от индулгенции, защото индулгенциите предполагат, че добрите дела ще те пратят в рая. Точно с това Лутер има проблем. Той е несъгласен въобще с идеята, че Църквата може да опрощава грехове, което да позволи на човек да иде в Рая. Според Лутер тази сила притежава само Бог. Именно затова, когато поглежда своите книги, той не се отрича от тях. Не. По-късно той се завръща във Витенберг и създава Лутеранската църква, което води до създаване на много други видове протестантство, за които ще говорим в следващото видео. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.