Съотношение теледиасолно налягане-обем

Нека начертаем налягането и обема. Ще започна ето така, като е много лесно да начертаем контур на налягането и обема от нулата. Това е една от причините да го обичам – едно от нещата, които обичам в него. Имаш налягането от тази страна. Ще го направим в милиметри живачен стълб, което е доста обичайно. Имаме 0 до 100 и ще направя това тук горе 120. Това може да е 50. От страната на обема да направим това тук 100. Това ще е около 50. И това ще е около 125. Ще започна с ниско налягане и висок обем. Можеш да започнеш навсякъде в контура. Но предпочитам да започна ето тук със синя точка. И това е точката, в която лявата камера в сърцето е пълна с кръв и ще започне да се съкращава. Ще започне да се съкращава, налягането ще се увеличи и ще продължи да се увеличава, да кажем, до тук. Надявам се, че това е права линия. Това е около 80. После кръвта започва да навлиза в аортата, понеже аортната клапа се отваря в този момент и започваме да губим обем, понеже кръвният обем се насочва към аортата. После обемът продължава да пада и налягането продължава да пада. Ще изглежда ето така. Тази синя линия, която начертах, е систола. Това е систолата. Това е частта, в която сърдечният мускул се съкращава. После имаш следващата част на контура на налягането и обема, в която имаш отпускане. Имаш спад в налягането до около тук. После имаш допълнително намаляване. Продължава да намалява, да кажем, до някъде тук, и сега кръвта навлиза в лявата камера, поради което показвам, че обемът се увеличава и приключваме контура. Това е контурът на налягането и обема. Сега ще увелича една сърдечна клетка, за да разгледаме какво се случва на нивото на сърдечната клетка. Спомни си, че сърдечните клетки често са разклонени, така че ще я нарисувам така. Ще покажа актина и миозина. Разбира се, преувеличавам как изглежда, за да покажа идеята си. Но може да имаш нещо такова. Много актин и миозин в тези клетки. Спомни си, че тези клетки – сега просто преговаряме – имат ядро тук, може би второ ядро тук. Но са пълни с актин и миозин. Не изглеждат точно както ги начертах, но искам да ти припомня, че има много протеини в тези клетки. Това, което чакат тези клетки, е калций. Когато калцият навлезе в тези клетки, те могат да се съкратят. Когато се съкратят, имаш тази част и също тази част, нали? Всичко това е съкращение. Цялото това съкращение се случва с предположението, че калцият навлиза в тези клетки. Ами ако реша да направя малък трик – да издърпам калция и да не му позволя да навлезе в клетката? Какво ще се случи? Може да имаш контур. Но когато започна да правя това, вече нямаш съкращение. Изведнъж в този момент – просто ще го изтрия – вече не позволяваш повече съкращение, така че няма да имаш това рязко увеличаване на налягането. Всъщност, няма да имаш нищо от това. Ако обереш целия калций, няма да имаш систола. Ще заседнеш в диастола. Ще заседнеш тук. И това е – спомни си, тази точка наричахме крайна диастолична. Когато стигнеш до тази крайна диастолична точка, ще заседнеш на едно място. Ами ако доразвия тези разсъждения и кажа – ще направя малко място тук, като изтрия всичко това – ами ако начертая сърцето? Ще начертая лявата камера. Няма да чертая лявото предсърдие, само лявата камера. Ще го запълня, за да изглежда ето така. Имаш много кръв вътре в тази кухина на сърцето. Пълна е с кръв. Да кажем, че сега, когато е пълна с кръв и не се съкращава, трябва да направим нещо с лявата камера и решавам да продължа експеримента. Взимам една инжекция и инжектирам тази пълна с кръв лява камера. Ще вкарам още кръв в лявата камера. Ще вкарам още кръв. Може да си мислиш: "Как вкарваш още кръв в нещо, което е пълно?" Ако е пълно, е пълно, нали? Как може да вкараш повече кръв? Представи си го като балон. Може да имаш пълен балон, но ако приложиш голямо налягане, можеш да увеличиш обема. В този случай ще е нужно налягане. И няма да скрия, че в този случай трябва да се извърши работа. Но ако искаш да го направиш, е възможно да вкараш още кръв в пълна камера. Нека увеличим това. Да кажем, че вкарам още обем. Налягането ми малко ще се повиши, кривата ми ще изглежда ето така. Да кажем, че увелича това, ще започне да изглежда ето така. Мога да го направя отново. Мога да вкарам още обем тук. Този път бяха нужни малко повече усилия, понеже става по-трудно и по-трудно. Мога да го направя отново. Мога да опитам още веднъж. Сега става още по-трудно да направим това. Кривата ми започва да изглежда ето така – става по-стръмна с времето. От една страна, добавям още обем. Това са тези V. Но като правя това, налягането се покачва. Това са тези Р. Налягането и обема са свързани. Можем да направим и обратното. Можем да обърнем нещата и да кажем: "Чакай малко. Вместо да добавяме кръв, какво ще стане, ако реша да взема кръв?" Ами ако искам да направя нещо такова, при което издърпвам кръв от сърцето, издърпвам я и я хвърлям в мивката? Какво ще се случи тогава? Да кажем, че започна от същата крайна диастолична точка, за да е хубаво и ясно. Ако направя това, ако отнема кръв, тогава обемът ми ще намалее. Ако обемът намалее, налягането намалява. Мога да го направя отново. Ако отнема още обем, налягането ще намалее. Това ще наподобява тази част от контура на налягането и обема. Можеш да видиш, че когато имаме контура на налягането и обема, това всъщност ти показва как ще изглежда да запълниш сърцето. И това е логично. С промяната на обема ще падне налягането. Ако отнемеш още обем, налягането още ще падне. Но какво ще стане, ако продължа да го правя? Ами ако продължа да увеличавам това, да отнемам още обем? Налягането ще падне малко. Мога да го направя отново. Мога да отнема още обем и няма да ми остане кръв в кухината ми. В този момент няма да имам никакво налягане. Можеш да свържеш тези прави. Може да кажеш, че така може да изглежда една крива – нещо такова. И, разбира се, ще трябва да изтрия цялата тази част, понеже не е свързана с пасивно запълване. Това беше частта, в която лявата камера все още се отпускаше. Мога също да изтрия всичко това, за да направя правата по-ясна и лесна за виждане. Сега можеш да видиш фантастична връзка, връзка между налягането и обема. Тази връзка между налягането и обема е при допускането, че мускулите на лявата камера са отпуснати. Това е при допускането, че няма съкращение. Спомни си първото ми допускане, което беше, че сме се отървали от този калций. Ако можеш напълно да отпуснеш тези клетки, ако са отпуснати и ти пасивно ги запълниш с кръв или извадиш кръв, както направих със спринцовката, тогава се получава тази интересна крива на налягането и обема. Това е връзка между налягането и обема. Може да срещнеш това съкратено. Понякога хората нямат време да казват, че това е връзката между крайно диастоличните налягане и обем. Това са пет дълги думи, така че вместо това може просто да кажат, че това е EDPVR. Може да срещнеш съкращението ЕDPVR. Една последна подробност, която искам да ти кажа, е, че налягането, разделено на обема, е равно на наклона на допирателната. (Заб. Наклонът е промяната на налягането върху промяната на обема) Това може да е наклонът на тази допирателна тук. Или може да имаш наклона на допирателната в тази точка. Всеки път, когато имаш Р/V, това е наклон. Този наклон е равен на еластичността. Помниш ли концепцията за еластичност? Еластичността е просто наклонът на правата. Ако искаш да представиш това по различен начин, можеш да кажеш, че графиката на връзката между крайните диастолични налягане и обем също ти казва малко за еластичността на лявата камера, когато е отпусната. Ще спрем дотук и можеш да помислиш върху това още малко самостоятелно.