Налягането в лявата камера спрямо времето

Основното нещо, което искам да направя в това видео, е да ти покажа времетраенето на удара на сърцето. Чертахме лявокамерното налягане. Досега просто го скицирах. Но сега ще опитам да съм по-внимателен с чертането, за да можеш да разбереш колко време отнема всичко това. Стойностите, които ще запиша, са приблизителни. Не са точните стойности, защото, разбира се, знаеш, че много неща променят скоростта на биене на сърцето. Но ти дават представа за времетраенето. Нека започваме. Лявата камера започва с доста ниско налягане. Да кажем, около 50 милиметра живачен стълб. И просто ще изчисля, че това е около 10. Знаем, че ще започне да се съкращава. Трябва да избера точка някъде, така че ще избера тази точка тук. Започва да се съкращава при доста ниско налягане, около 10 милиметра живачен стълб. Точно преди да се съкрати, последното нещо, което се случва, помни, е предсърдната систола. Има изпъкналост на графиката на налягането. Налягането се повишава, а после леко намалява. Това е понеже предсърдията се съкращават. И преди това – сега вървя назад, виждаш ли? Преди това предсърдията и камерата бавно се запълваха с кръв и налягането бавно се повишава. Това е първата стъпка за налягането в лявата камера. Повишава се, а после накрая има малка изпъкналост. Сега трябва да премине от тази точка до много висока точка. Когато камерата се съкрати, налягането в нея бързо ще се повиши. Да кажем, че ще стигне до около 80. Това не отнема много време. Прави това за около 0,05 секунди. Просто се увеличава, ето така. Просто се увеличава. Това е следващата стъпка. Увеличава се. Да поговорим набързо за тези две точки. Да наречем тази В, а тази А. Какво точно се случва между А и В? Голямото събитие при А е, че митралната клапа се затвори. Ще запиша, че се затвори. И, разбира се, при В голямото събитие е, че аортната клапа се отвори. Ще запиша, че се е отворила. Знаеш, че когато запиша aortic, имам предвид клапата, не артерията, понеже, разбира се, аортата е просто артерия. Тя винаги е отворена. Но аортната клапа се отвори в тази точка. Между тези двете – и това всъщност е готино нещо – между тези двете какво се случва? Когато митралната клапа се затвори до точката, в която другата се отваря, имаш кухина, лявата камера, един вид като стая с две врати, които са затворени. Няма нищо отворено между тези две точки, където начертах червеното. И понеже всичко е затворено, имаме специално име за това, понеже има съкращение. Лявата камера се съкращава. Наричаме това съкращение. Но понеже има стая с две затворени врати, кръвта няма къде да отиде. Обемът на кръвта няма да се промени. Ще е същият. Медицинската дума за това е "изо". "Изо" означава същият. Изоволуметричен – същият обем. (волуметричен = обемен) Съкращение. Това означава, че лявата камера се съкращава. Обемът на кръвта не се променя, понеже кръвта няма къде да отиде. Засукана дума, но това означава. Сега кръвта ще започне да навлиза в аортата. Ще стигне до високо налягане. Знаем, че ще отнеме малко време цялата кръв да навлезе в аортата. Отнема приблизително четвърт секунда. И в края знаем, че налягането ще е някъде около 100. Ще е около 100, но кръвното ми налягане ще е малко по-високо от това, някъде около 120. Знам това, понеже когато отида при лекаря, винаги ми проверяват кръвното налягане и ми казват, че кръвното ми налягане е около 120/80. Това ми помага да начертая графиката си. Мога да кажа, че знам, че трябва да се повиши до около 120, понеже толкова ми каза лекарят че е. И в някакъв момент отново ще спадне до тази точка. Чертая го при 100, понеже знаем, че в някакъв момент аортната клапа ще се затвори. И, разбира се, помниш частта с дикротичната инцизура. Може да изглежда ето така. Ще начертая това в жълто. Това жълто ни припомня, че в тази точка кръвта навлиза в аортата. Цялата жълта част представлява навлизаща в аортата кръв. И, разбира се, стигаш до друга важна точка тук. И, помни, да наречем това точка С. Тук аортната клапа се затваря. Сега клапата се затваря. Понеже налягането преминава в другата посока. И кръвното налягане ще падне. Ще падне и ще падне за кратко време. Ще отнеме около 0,15 секунди и ще стигне до около – просто го скицирам – някъд тук, около тази точка, и ще пада и пада, и пада. Защо избрах тази точка? Това е точката, в която казваме... Какво се случва тук? Какво се случва в тази точка? Митралната клапа се отваря. В тази точка митралната клапа се отваря и налягането продължава да пада. Става доста ниско и накрая трябва да се върне до мястото, откъдето започнахме. Иначе следващият удар няма да е готов да започне. Бавно се покачваме, докато кръвта навлиза, и сме готови. Тази част тук, третата част от кривата, където ще използвам зелено, тук аортната клапа е затворена, но митралната клапа още не се е отворила. И има ли къде да отиде кръвта? Не. Отново, заседнала е в една стая. Ако кръвта е заседнала в лявата камера и лявата камера се отпуска, тогава по-добре да повярваш, че ще имаме засукана дума за това. Ще наречем това отпускане. Не е толкова засукана, но е изоволуметрично отпускане – е "изо", същият, "волуметричен" – "обем". Същият обем. Изоволуметрично отпускане – това е тази част тук. Понеже, отново, кръвта няма къде да отиде, а лявата камера се отпуска. И последната част – ще я направя в синьо – е частта, в която кръвта бавно запълва лявото предсърдие. Очевидно, тъй като митралната клапа е отворена, запълва и лявата камера. Това са четирите сегмента. Може би се чузиш: "Ами първата част от кривата?" Не оцветих тази част. И вместо това ще кажа, че, примерно, това е 0,2. ще направя същото нещо ето тук. Ще кажа: "Ами точката 1,2?" Това ще е еквивалентно. Ще кажа, че кръвното налягане продължава да се покачва. Да кажем, че имаме предсърдната систола, ето така. За да го направим непрекъснато, вместо да чертая две отделни части, мисля, че това ще ти докаже, че това е същото нещо. Това се подготвя за следващия удар на сърцето. Но що се отнася до времето, ще се съгласиш, че това е същата част от кривата. Ако я разделя, тази част тук – ще я начертая на времевата ни ос – тя е около 0,5 секунди. И ще я начертая голяма. Казах 0,5, извинявай. 0,05 секунди. Извинявай. 0,05 секунди. Следващата част, тази тук, е около 0,25 секунди. Можеш да кажеш, че четвърт от секундата е ето тук. Това е около четвърт от секундата. И после имаш следващата част. Това е около 0,15 секунди. И, отново, тези числа не са супер важни, но исках да получиш приблизителна представа за факта, че това не е същото като частта със съкращението. Отпускането е малко по-дълго. Просто да получиш представа за това. И, накрая, последната част. Това очевидно е най-дългата част. Продължава и продължава. Това ще е около 0,55 секунди. И, разбира се, ако събереш тези четири числа, трябва да дадат сбор от 1 секунда. Понеже цялата идея е, че всичко това се случва в период от една секунда. И това е, ако приемем, че сърдечната ни честота е 60 удара в минута. Това, разбира се, не е винаги вярно. Определено понякога е много по-бързо от това. Но ако приемем това, просто за да си изградим представа, може да изглежда приблизително по този начин. Едно нещо, което винаги съм мислил, че е интересно... Когато погледнеш това, се питаш кои части са систола и кои части са диастола. Тези двете, ако ги събереш, това представлява систолата. Това е хубав начин да си представим това. Ако събереш останалата част, цялата тази част, това е диастолата. Спомни си, казахме, че диастолата е около 2/3 от времето, а систолата е около 1/2 от времето. Можеш да видиш това. Последното нещо – това е нещо, което винаги ме е обърквало – е тази част тук. Винаги съм се чудел защо това не е част от систолата. Определено изглежда сякаш е част от изпъкналостта. Но истината е, че трябва да помним, че лявата камера през това време се отпуска. Диастолата е отпускането на лявата камера. Понеже е част от отпускането, технически е част от диастолата, въпреки че изглежда, че е част от изпъкналостта. Просто помни това.