Основно съдържание
Курс: Здраве и медицина > Раздел 17
Урок 5: Деменция, делириум и болестта на Алцхаймер- Деменция и делириум, включително болестта на Алцхаймер
- Какво са деменцията и болестта на Алцхаймер?
- Болестта на Алцхаймер: плаки и неврофибриларни възли
- Други видове деменция
- Рискови фактори за деменция
- Фази на деменцията и болестта на Алцхаймер
- Диагностициране на деменцията и болестта на Алцхаймер
- Лечение на деменция и болестта на Алцхаймер
- Какво е делир?
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Деменция и делириум, включително болестта на Алцхаймер
"Някой виждал ли е портфейла ми?" "Кога трябва да отида на зъболекар?" "Как се казва този филм, който гледахме миналата седмица?" Задаваме този тип въпроси отвреме-навреме, без значение на колко години сме; и да нямаш перфектна памет е напълно нормално. Също така е нормално дългосрочната ни памет, както и способността да си припомним неща, които се случват от време на време, да намалее, докато остаряваме. Но като оставим това настрани, докато навлизаме в шейсетте, много от нас се тревожат, че забравянето или трудната концентрация са знаци на лоши неща. Един от най-широко разпространените страхове, докато остаряваме, е деменция поради болестта на Алцхаймер.
И деменция (включително Алцхаймер), и делириум са често срещани причини за загуба на памет, увредено мислене и разбиране (познание) и увредено поведение. Те са различни разстройства, но може да е трудно да ги различим:
- Деменция е група симптоми, които засягат главно паметта, познанието и социалните взаимоотношения, и способността за извършване на ежедневните задачи. Симптомите започват постепенно, често без ясно начало, и обикновено са постоянни.
- Делириум, от друга страна, обикновено започва внезапно със забележимо начало. Предимно засяга вниманието и често се оправя след няколко дни или седмици, въпреки че може да трае по-дълго.
Структура, функция и мозъчно увреждане при деменция
Мозъкът ти е контролният център на тялото ти. Той е пълен с милиони свързани помежду си мозъчни клетки, наречени неврони, които получават, обработват и изпращат съобщения, които контролират и координират почти всичко, което правиш. Мозъкът ти е разделен на три основни части, мозъчен ствол, малък мозък и главен мозък. Тези различни области са отговорни за различни функции като движение, говор, сетивни възприятия, емоции, сърдечен ритъм, познание и памет. Информацията преминава напред-назад между мозъка и тялото по неврони, под вида на електрически импулси. Когато един нервен импулс стигне до края на един неврон, бива освободен химичен невротрансмитер, който стимулира електрическия нервен импулс в следващия неврон, позволявайки му да "прескочи" от един неврон на следващия. Невроните в различни части на мозъка използват различни невротрансмитери, за да пренасят информация. Някои невротрансмитери стимулират мозъчната дейност, други успокояват мозъка, а някои правят и двете. Когато мозъкът ти функционира добре, всички тези невротрансмитери са в баланс.
Деменция може да се получи винаги, когато невроните бъдат увредени. Увреждането може да е навсякъде в мозъка и в повече от една област по едно и също време. Повечето деменции са причинени от невродегенеративни болести, най-често болестта на Алцхаймер, деменция с телца на леви и фронтотемпорална деменция. Тези заболявания причиняват натрупване на "бучки" анормални протеини в невроните, увреждайки ги и водейки до бавна дегенерация и смърт. Не е учудващо, че това нарушава производството на невротрансмитери и спира мозъчните сигнали. В допълнение към тези, съдовата деменция е друга честа причина за прогресивна деменция. В този случай мозъчното увреждане се получава, когато кръвоснабдяването към невроните е намалено или блокирано, причинявайки, отново, малфункция или смърт на невроните. Увреждането и блокирането на кръвоносните съдове може да се получи по време на инсулт или да е причинено от високо кръвно налягане или други заболявания на кръвоносните съдове. Има и няколко други редки невродегенеративни заболявания и много други по-редки причини за деменция, като инфекции или хранителни дефицити.
Делириум е остра, преходна и обикновено обратима дисфункция на мозъка. Какво точно се случва в мозъка на човек в делириум не е напълно ясно, но въпреки това се смята, че се получава от дисбаланс на множество невротрансмитери, което променя нормалната мозъчна дейност.
Симптоми на деменция и делириум
Симптомите на деменция засягат хората по различен начин в зависимост от областта или областите от мозъка, които са засегнати, и може да са прогресивни или обратими в зависимост от причината на увреждането. Понякога симптомите са много подобни на тези на делириум, което затруднява донякъде диагнозата, и е често срещано човек с деменция да развие делириум.
| Деменция: симптомите обикновено започват постепенно, сравнително постоянни са на ежедневна основа и бавно и неотклонно се влошават през период от около десетилетиe | Делириум: симптомите обикновено се появяват в период от около няколко часа до няколко дни и може да флуктуират през деня и често се случват през нощта. | |
|---|---|---|
| Когнитивните симптоми включват: | Когнитивните симптоми включват: | |
| Загуба на памет | Загуба на памет | |
| Трудност с говоренето и комуникацията | Трудност с говоренето и комуникацията | |
| Трудности със сложни задачи | Несвързана или безсмислена реч | |
| Трудности с планирането и организирането | Затруднено четене и писане | |
| Дезориентация | Дезориентация | |
| Загуба на координация | Отклоняващо се внимание | |
| Лесно разсейване | ||
| Отдръпване | ||
| Психологичните симптоми включват: | Психологичните симптоми включват: | |
| Промени на личността | Неспособност за фокусиране | |
| Неспособност за разсъждение | Неспособност за разсъждение | |
| Неподходящо поведение | Намалено осъзнаване на околната среда | |
| Параноя | Възбуда | |
| Възбуда | Халюцинации | |
| Халюцинации | Нарушен сън | |
| Страх, тревожност, гняв или депресия |
Делириумът често е преходен, а не постоянен, въпреки че това колко добре ще се възстановиш често зависи от здравословното състояние преди него – ако човекът е в добро здраве, преди да се случи, вероятно ще има пълно възстановяване. За нещастие за някои хора, особено тези, които са тежко болни, делириумът може да доведе до значителна загуба на памет и влошаване на мисловните способности, както и общо влошаване на здравето, лошо възстановяване и увеличен риск от смърт.
Какво причинява деменция и делириум?
Деменция
Четири заболявания са виновни за повечето случаи на деменция: болест на Алцхаймер (около 50-60% от случаите), съдова (васкуларна) деменция (около 15-20% от случаите), деменция с телца на Леви и челнослепоочна или фронтотемпорална деменция.
- Симптомите на Алцхаймер обикновено започват в средата до късните 60 години, въпреки че малка част от хората получават Алцхаймер с ранно начало, като симптомите започват в 40-те или 50-те години. Този вид Алцхаймер има силна генетична връзка и обикновено се предава в семейството.
- Съдовата деменция е рядка, ако си под 65, но обикновено започва по-внезапно от Алцхаймер. Диагнозата може да бъде усложнена от факта, че имаш Алцхаймер или друг вид деменция по същото време. Хората в риск от съдова деменция често ще имат история на тютюнопушене, сърдечна дисритмия, хипертония, диабет и коронарно артериална болест.
- Деменция с телца на Леви: Телца на Леви са анормални натрупвания на протеин в невроните, причиняващи малфункция на мозъчното сигнализиране; те често се установяват в мозъците на хора с болест на Алцхаймер и Паркинсон (предимно двигателно разстройство). Деменцията с телца на Леви е подобна на Алцхаймер, но може да бъде различена по уникални симптоми като разстройство на фазата на съня с бързо движение на очите и флуктуации между объркване и яснота.
- Фронтотемпоралната деменция често има по-ранно начало от Алцхаймер, по принцип през 50-те или 60-те. Мозъчното увреждане се получава в предната част на мозъка в области, които контролират личността, поведението и езика.
Точните причини за развитие на тези деменции остават загадка, въпреки че вероятно има генетична връзка в много случаи. Други редки състояния също са били свързани с деменция, включително болест на Хънтингтън, болест на Кройцфелд-Якоб и болест на Паркинсон, както и травматично увреждане на мозъка.
В допълнение, има множество други причини да получиш деменция, когато симптомите често са обратими. Сред тях са инфекции (като менингит или сифилис), дефицит на хранителни вещества, реакции към медикаменти, мозъчни кръвоизливи, злоупотреба с наркотици и отравяне. Възможно е малфункция на други жизненоважни органи, включително черния дроб или бъбреците, да наруши мозъчната функция, причинявайки деменция.
При по-възрастните пациенти всяко състояние, което води до посещение на болница, увеличава риска за делириум и до 80% от хората, които са критично болни, ще изпаднат в делириум в някакъв момент по време на болничния си престой.
Колко хора имат деменция и делириум?
Деменция: По света има около 50 милиона души, които живеят с деменция, и 8 милиона нови случаи всяка година; докато средната продължителност на живота стабилно се увеличава, деменцията се увеличава бързо в много страни.
Делириум: Делириумът е много често срещан в болнична обстановка, особено когато си на по-голяма възраст и не си добре. Всъщност почти половината от по-възрастните пациенти са делириозни, когато са приети, или развиват делириум, докато са в болницата.2 Както деменцията, делириумът се увеличава значително с възрастта.4 В противоположност на деменцията, делириумът е малко по-често срещан сред мъже, отколкото сред жени.
Има ли начини за предотвратяване на деменция и делириум?
Деменция: Не знаем със сигурност как да предотвратим деменция, но здравословен активен начин на живот, който включва активност на мозъка и тялото и поддържане на социални контакти може да бъде от полза. Други стъпки, които можеш да предприемеш, които може също да намалят риска, са да спреш да пушиш, да понижиш кръвното си налягане и да ядеш здравословна диета, която поддържа добър баланс от хранителни вещества и витамини, всички от които може недиректно да намалят риска.
Делириум: Най-добрият начин да предотвратиш делириум е да се премахнат причините. В болнична обстановка това може да включва системи, които поддържат колкото е възможно по-спокойна и тиха среда, докато предоставят нужната индивидуална подкрепа и медицинска грижа и, когато е възможно, избягване на лекарства, за които се знае, че причиняват делириум.
Какви са леченията за деменция и делириум?
Деменция: Загубата на памет и други симптоми на деменция може да имат много причини, така че след преглед на медицинската ти история и симптоми лекарят ти вероятно ще иска да преминеш през други тестове, за да оцени уменията ти за мислене и движение и, вероятно, психичното ти здраве. В допълнение към това може да ти трябва мозъчно сканиране, за да се види дали има прекаран инсулт или мозъчен кръвоизлив, или дали имаш мозъчен тумор, или не, както и различни лабораторни тестове, за да се провери за метаболитни и хранителни проблеми.
Повечето видове деменция са нелечими, но има лекарства, които регулират мозъчните химикали, включени в мозъчните функции, включително памет, преценка и учене, които могат да бъдат полезни при контролиране или намаляване на симптомите. Два от най-често предписваните видове лекарства са инхибитори на холинестераза и мемантин, което е първото от нов клас лекарства за лечението на Алцхаймер. Съществуват и други лекарства за лечение на придружаващи симптоми и трудовите терапевти са експерти в оказване на помощ със стратегии, които подобряват справянето с ежедневните предизвикателства и качеството на живот.
Делириум: Докторът ти вероятно ще следва подобен процес, както този, описан по-горе за деменция, за да реши дали си в делириум, или не. Ако си, лечението ще бъде насочено към елиминиране на подлежащата причина или причини, което например може да включва лечение на инфекция или спиране или смяна на специфично лекарство, което взимаш, за да лекуваш нещо друго. Лекарят може също да препоръча допълнителна грижа, за да се увери, че те хидратират, лекуват болката, поддържат ориентацията ти относно заобикалящата среда и ти помагат да се оправиш.
Обърни внимание на следното:
Мемантин е първото лекарство от нов клас лекарства (наречени антагонисти на N-метил-D-аспартат рецептор, или NMDA рецептор), което е било одобрено за лечение на умерена до тежка болест на Алцхаймер. Инхибиторите на холинестераза, използвани за лечение на Алцхаймер, помагат да се повишат нивата на невротрансмитера ацетилхолин, докато действието на мемантин е да регулира веществото глутамат. Глутаматът е сол на глутаминовата киселина. Това е незаменима аминокиселина, която участва в много химични процеси, които протичат в живите организми и водят до растеж, производство на енергия и премахване на отпадъци. В мозъка глутаматът е важен невротрансмитер, който участва в почти всички мозъчни функции, включително памет, познание и учене. За да работи добре умът ти, глутаматът трябва да е на правилното място в правилното време и в правилното количество – твърде много или твърде малко глутамат е вредно. При болестта на Алцхаймер се натрупва излишен глутамат при увреждане на невроните, което може да е вредно за все още функциониращите неврони. Действието на лекарството мемантин е да блокира ефектите на твърде голямото количество глутамат, предотвратявайки клетъчната смърт и отлагайки някои от симптомите на умерена до тежка болест на Алцхаймер. Понеже мемантин има различен механизъм на действие, може да бъде използван в комбинация с инхибитори на холинестераза, което може да подобри резултата за по-дълъг период от време.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.